„Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух” /Ин. 3:5-6/.
Свети Йоан Златоуст казва, че Богоявленията не са едно, а две... Едното, което вече е станало, а другото – бъдещото, което ще стане със слава при свършека на света. За това и за другото говори ап. Павел: „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век, и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на лекия Бог и Спасител на Иисус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела” /Тит. 2:11-14/.
Защо Богоявление се нарича не този ден, в който Христос се е родил, а този, в който Той се кръстил и осветил естеството на водата? Ето думите на светия пророк и Кръстител Господен Йоан към народа: „Посред вас стои Един, Когото вие не познавате” /Ин. 1:26/. Не е учудващо, че хората не познавали още Иисус Христос, когато и сам Йоан Кръстител не Го познавал до самия ден на Кръщението Господне. „Аз – говори Йоан Предтеча – Го не познавах, но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий” /Ин. 1:33/.
Нашият Господ Иисус Христос приел водно кръщение от Йоан, за да освети със Себе си водите на Йордан, а заедно с тях и всичкото водно естество, значи и тези води, с които в купелите се възраждат за благодане живот приемащите Кръщение в името на Отца и Сина и Светия Дух. Водното eстество се освещава от Господа за всички християни: богоявленската вода става благодатна, велика светиня и има голяма сила за всички вярващи в Господа.
По време на Кръщението на Иисус Христос Йоан Предтеча засвидетелствал пред народа за Христос, че Той е Спасителят на света, Агнецът Божи. Не само пророкът, но и Сам Господ Бог свидетелствал за Божия Син. Пред погледа на Йоан Кръстител се открил Духът Божи, Светият Дух, Който слязал като гълъб и се спуснал над Него. И глас от небесата провъзгласил: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение” /Мат. 3:16-17/.
По такъв начин пред погледа на най-великия пророк на Ветхия Завет, а заедно с него и пред духовния взор на всички християни застанал Господ Бог Вседържител, Творецът на света, Светата Троица във всичките Три Лица. Гласът на Бог Отец възвестява на нашия духовен слух свидетелството за Своя Син. Нашите духовни очи съзерцават Светия Дух, Който от този момент постоянно слиза на земята и съгрява християните от всички векове и народи на света с лъчите на Божествената благодат, възражда ни и ни помага да вървим по пътя на спасението. И накрая, на света бил явен Божият Син, Богочовекът Иисус Христос, извършващ делото за спасение на човечеството, разрущаващ абсолютната власт на злото и откриващ на хората пътя към небето, към Бога, към нашето небесно Отечество.
Светата Троица се явила на човечеството, за да бъде сключен между човека и Бога Новият завет, новият съюз в радостно Богообщение. Господ ни обещава осиновение, обещава да ни направи Свои чада, да съгрява нашите души с Божествената благодат и да ни даде в наследство Вечния блажен Живот. Какво очаква Господ от нас? В светото Кръщение ние сме обещали на Бога, че ще Го обичаме с цялото си сърце, че ще се стараем да спазваме заповедите Му. Бог е верен в Своите обещания. А ние верни ли сме на Бога? Проявяваме ли се в своя живот като Христови ученици? Отворили ли сме своите духовни очи, за да съзерцаваме Бога, или пребиваваме в духовен зимен сън и се леним пръстите си да помръднем за нашето изправление и спасение от греха? Отворили ли сме за Бога нашите сърца, очистили ли сме, измели ли сме оттам целия боклук и цялата греховна нечистота, за да се всели в душата ни Светата Троица и Господ Бог да сътвори за Себе си обител в нашето сърце?
Ние плаваме по бурното житейско море. Църквата – това е кораб, смело идващ срещу всички вълни и щормове по пътя към Вечния Живот, към Царството Небесно. Ако ние твърдо се държим към Църквата и внимателно слушаме и изпълняваме думите на нашия кормчия – Господ Иисус Христос, ние вървим по верния път. Господ ни помага да вървим през живота и ни дава в помощ различни средства. Едно от тях е светената вода, която освещава Сам Христос за благодатна помощ на Своите ученици. Тази вода има силата на тези води на Йордан, в които се потопил Иисус Христос.
Всички благодатни средства имат голяма спасителна сила, но, скъпи мои братя и сестри, нужно е да очистим душите и сърцата си, иначе не ще можем да получим спасителната благодат – Божията сила. Нужно е действително да поискаме да бъдем заедно с Бога, да вярваме с цялото си сърце и душа в Бога и хората. Тогава ще бъдем на верен път. Тогава редом с нас винаги ще бъде нашият любящ Отец – Самият Творец на света, Самият Господ Бог.
Превод: прот. Йоан Карамихалев