„Аз съм глас на викащия в пустинята” /Ис. 40:3/.
По времето на Иисус Христос живял в Иудейската пустиня великият подвижник Йоан. Пустинята била безлюдна и дива. Но към нея се стремял народът. Хората напущали разкошните домове, оставяли най-богатите синагоги, отказвали се да слушат проповедите на прославените, изрядни фарисеи. Стари и млади, на тълпи, бързали да вземат благословение от Йоан, да чуят словото на безкористния, любящ, предан на народа човек, готов да положи главата си за правдата, както и станало впоследствие. На този праведник, който не се отличавал ни с красота на лицето, ни със сила на гласа, хората поднасяли своите души и сърца. Устата на Йоан възвестявали мъдрост, не тази мъдрост, която оставя впечатление за минута, но тази, която, както казва нашият народ, преобръща душата, която има благодатна сила да я лекува, възвисява я, води я към съвършенство.
Народът слушал и се умилявал. Народът благоговеел пред Йоан и, виждайки неговия безупречен, душеспасителен живот, слушайки от него небесни, възхитителни речи, го попитал: кой е той? – Той отвърнал: „Аз съм прост глас, викащ в пустинята. За да се изправи народът, да се подготви да посрещне Господа, идващ към него...”
Така проповядвал Йоан, желаейки едно - хората, които го слушат, да почувстват нуждата от Спасител и да са готови да Го приемат с вяра и любов. С проповедта на Йоан и неговите думи Евангелието зове всички нас към покаяние и изправяне на своето поведение, към утвърждаване в благочестие и правда.
Ще ви посоча, по-точно ще насоча вашия християнски слух към тези гласове, викащи към нас за Бога, за нашето нравствено изправление.
Преди всичко, гласът на видимата природа. Погледнете небето и около себе си, навсякъде и във всичко вие ще чуете проповедта за Божието величие. В осемнадесети псалом пророкът казва: „Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта” /Пс. 18:1/. Колко гръмка е тази проповед; тя е отправена към всички народи от целия свят. Слънцето месецът, звездите, земята с нейните поля, гори, планини, морета, реки, езера, безкрайното разнообразие от животни и растения, - всичко това е проповед за това, колко силен и премъдър е Господ. Всяко създание - и голямо, и малко на земята ни напомня за необходимостта да вършим Божията воля и да живеем по-човечно, така както всяка твар живее съгласно със своите свойства, които тя е получила от природата.
Но чийто взор е сляп и не вижда Божието величие в природата, нека да насочи слуха си към своята съвест. Побеседвайте и се посъветвайте със своята съвест. Това е незамлъкващият Божи глас. Той повтаря на човека и наяве и насън, повтаря едно: „остави греха и прави добро”. Съвестта изобличава даже в това време, когато всички ни хвалят; тя ни наставлява по всяко време, макар и ние да не я слушаме. Нейният укорителен поглед прониква в нас навред; от съвестта никъде не ще се скриеш, въпреки, че е възможно да вървиш и всичко безобразно.
Третият глас, говорещ ни за изправяне на поведението е Словото Божие. За голямо съжаление, ние почти всички сме глухи за него. Учените се перчат и често пренебрегват Свещеното Писание, неучените не познават Свещеното Писание и не изявяват желание да го познават. Даже доживелите до старост знаят много приказки, песни, анекдоти, но са съвсем безпаметни за Божественото учение. В много домове въобще нямат Библия, нямат Евангелие. А в тези книги човек намира Божието слово, което свети със светлината на истината. Без светлина и слънце загива растението, без тях не може да живее никое животно. Без Божието Слово човешката душа погива, погива в тъмнината на незнанието и в най-пълно отчуждение от разбирането за правда, добро и красота. Без Свещеното Писание човешкото сърце прилича на камък: колкото и да го съгряваш, той е все хладен, твърд и безчувствен.
Четвъртият глас: нека всеки от нас внимателно да претегли всички обстоятелства от своя живот - приятни и неприятни. Не бива да казва, че той не би намерил за себе си в размислите си за тях поучително наставление за благочестие и добродетелност. Божият промисъл, награждавайки човека с благосъстояние, мир и доволство, го призовава към благодарност. Болести, война, глад, обществени и семейни неуредици – това е гласът, гръмко свидетелстващ за Божия гняв, наказващ и вразумяващ хората; това е гласът, призоваващ човека към изправяне на своето поведение, към смирена молитва пред Бога за помилване. Вдълбочили се в своите житейския несгоди и редки радости, ще видите сами, как всеблагият Господ ни призовава към Себе Си. Ако някой от нас не чува Божия глас, това е от невнимание към себе си, от нашето нехайство, от греховната привързаност към външните блага. Порочните привички притъпяват духовния слух на човека и го правят глух за духовните потребности. Нали има хора, които са привикнали да спят под пушечни изстрели, под ударите на тежката камбана, под тътените на бурите. Тяхното ухо издържа шумния звук, защото те са привикнали към него. Така и човекът, често привиква да чува своите страсти, а не чува небесния глас, зовящ от всички страни, пробуждащ, проповядващ, подобно на небесен гръм. Да, Божият глас, като небесен гръм, вика към нас: „Покайте се и изправете се!” Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев