В името на Отца и Сина и Светия Дух! Вие днес чухте от Евангелието, че Господ, когато излязъл на проповед след Кръщението, с първите думи, които и по-нататък се повтаряли, призовал всички към какво? - към покаяние. „Покайте се, казвал Той, защото се приближи Царството Божие". Вие вече чухте, че Господ въздигнал най-великия между родените от жена, Йоан Кръстител, Своя Предтеча, за да подготви хората чрез покаяние за Неговото приемане - на Спасителя, нашия Господ Иисус Христос, дошъл в плът на земята. Защото няма друга възможност за човешкото сърце да повярва в Господа, няма друг път за Царството Божие, освен чрез покаяние.
Апостолът казва: „Ние всинца много грешим”. Който внимава над себе си, той може да каже искрено, от цялото си сърце, че ежедневно, ежечасно, ежеминутно той не е това, което трябва да бъде. Ние постоянно съгрешаваме и с очи, и с уши, и с нашия нещастен език, и с помисли, - постоянно сме в грехове. За да очистим себе си от греховете, има само едно средство – това е да вярваме в Господ Иисус Христос и да се обръщаме към Него от цялото си сърце с просба, с молитва: „Господи, съзнавам греховете си, бъди милостив, прости ми. Кая се, Господи, за своите съгрешения”.
Когато човек съзнава своите грехове, без да се оправдава с никакви обстоятелства, а счита само себе си за виновен в тези грехове, съкрушава се за тях, боли го сърцето, че той със своите грехове и Господа е оскърбил, и душата си е осквернил, когато човек осъзнава това и се обръща с молитва и с молба към Господа, тогава Господ му прощава.
Какво значи да бъдем простени от Господа? Това значи, че Господ снема греховната тежест от душата, изцелява раните, които нанася грехът, всеки грях на човешката душа.
Ето защо Божиите угодници, у които се отворило вътрешното духовно зрение, които видели човешката душа, утвърждават, че душата на грешния човек цялата е изранена, цялата е покрита с кални петна, издава зловоние, че тя е подобна на тялото на прокажен. И има само едно средство да очистим душата си - искрено от все сърце да се покаем, да се преклоним пред Господа, да Го умоляваме, да ни окаже милост, да очисти от проказа нашата душа, да не ни отхвърли с нашите грехове, но да ни освети и сподоби да влезем в Царството Божие.
Ето и Самият Господ и Йоан Предтеча, след това и апостолите, изпратени от Господа по цялата земя с проповед, призовават: покайте се, приближи се Царството Божие. Няма друг път за влизане в Царството Божие, както само изпълнението на заповедите. Но тъй като ние постоянно ги нарушаваме, само с дълбоко, искрено, от цяло сърце, покаяние можем да отворим за себе си райските двери. Всеки от личен житейски опит знае, когато ние с някого се поскарваме: с домашните ли, с децата или със съседи, как можем да се помирим, да възстановим добрите отношения, как да уталожим тежестта в сърцето, тази тежест, която винаги бива при всички раздори? Това е възможно само в този случай, ако ние се смирим и кажем от цялата си душа на този човек: прости ми, съзнавам, че съм виновен, грешен. И ако ние искрено казваме това, а не само с езика, другият човек ще почувства и също така искрено ще прости и по такъв начин ще се въдвори мир между хората.
Също така ще се въдвори мир между грешния човек и Бога, когато човек осъзнава своите грехове, плаче пред Господа, започва да Го умолява: „Господи, прости ми, бъди милостив към мене грешния”.
Затова нека помним, че ако ние постоянно, не само ежедневно, а ежеминутно съгрешаваме, цапаме душата си и я нараняваме, то няма друго средство да я очистим, освен с искрено покаяние.
Да прибегнем към това всемогъщо средство, което ни е дал Милосърдният Господ, да осъзнаем своите грехове, да припаднем пред Него, да плачем и да Го умоляваме: „Боже, бъди милостив към мене грешния, прости ни и ни сподоби да влезем в Твоето Царство. Амин.
Преивод: прот. Йоан Карамихалев