Светата Църква ни предлага повествованието за изцелението на Йерихонския слепец. Не е нужно дълго да ни се обяснява колко тежък е този недъг за всеки човек. Нали учените са изчислили, че 90% от информацията човек получава чрез органите на зрението, затова, ако човек няма зрение, колко по-беден е неговия живот, колко той е нещастен. И ето такъв слепец стоял край Йерихон и, чул шума на преминаващата тълпа, попитал: „Кой е този, който идва?”. Получил отговор, че това е Христос, той видял в него Божествения Лекар на душите и телата ни и се обърнал към Него с молба за помилване. И когато Господ му обърнал внимание и попитал: „Какво искаш?, този отвърнал: „Да оздравея”. И Господ, виждайки неотстъпчивостта на неговата вяра, защото той гръмко просил, даже викал, така че околните му направили забележка. На всички им се струвало, че неговото поведение излиза зад рамките на приличието. Това желание да получи Божествената милост било така голямо, че той получил просимото. Господ го исцелил, и той тръгнал, славейки Бога и проповядвайки на всички за това чудо, което Господ извършил с него.
Тук ние виждаме, братя и сестри, урок за нас. Този йерихонски слепец е нашият днешен учител. Ние трябва да се научим от него на тази ревност, решителност да молим Господа за разрешение на своите проблеми, недъзи. Ние всички сме зрящи. Но всички сме обложени с душевна слепота, която е грях, защото всеки грях, всяка страст затъмнява нашата душа, помрачава сърцето. Това не са празни думи, братя и сестри, Евангелието ни казва направо: само „чистите по сърце ще видят Бога”. А тези, у които сърцето е помрачено, душата сляпа, не ще видят Бога. Ето целта на нашето битие на земята, да можем после, преминавайки в задгробния живот, да съзерцаваме Бога. И ето у нас това няма да се получи, ако ние тук, в този живот, не очистим нашата съвест, нашата душа, не освободим нашето сърце от греховете. Йерихонският слепец още по време на своя земен живот се сдобил с това прозрение, както виждаме, и телесно, и душевно.
И ето пред нас стои задачата – да живеем така, че да видим Бога още на земята. Защото Светата Църква казва: „Това, което не започне на земята, то, разбира се, не ще започне след смъртта”. То ест, след смъртта ние ще имаме това, което имаме сега приживе. Вижте, какво е вътрешното ни състояние - угнетяващо. У някого има гордост, тщеславие, гняв. У другиго - униние и отчаяние. У някого - плътски похоти бушуват в душата. Ето какво имаме в наличност, в действителност. Ако ние с такава вътрешна нагласа умираме, преминаваме в задгробния живот, това болезнено състояние след предела на смъртта само се усилва. Така за какво виждане на Бога лице в лице може да стане дума? Засега Господ дава възможност да очистим себе си от сквернотата на плътта и духа.
Духовно слепи са също тези, които отричат съществуването на Бога, отричат значимостта на Църквата, нейните устави и тайнства. Слепи са и тези, които вместо в храма ходят в театри. Тези, които вместо Евангелието, свещената Книга, където можем да узнаем Божията воля и да сравним нашето вътрешно състояние с това, което ни проповядва Христос, четат само други книги, те също са вътрешно слепи. И затова днес йерихонският слепец е наш наставник. И нека молим Господа също така неотстъпно и горещо за изцеление на нашата вътрешна слепота и за даруване на възможност вечно да Го съзерцаваме. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев