В името на Отца и Сина и Светия Дух! Вглеждайки се в този прекрасен образ на тримата светители, ние неволно си спомняме думите на Спасителя: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях”/Мат.18:20/. Но, действително, великите светители ни откриват истинността и на противоположното твърдение: там, където Господ пребивава в хората, там те пребивават в непостижимо духовно родство, съкровена духовна дружба. Това родство е по-високо от земното разделение. Ние прославяме тримата светители като един неразделен сонм, макар свети Йоан Златоуст да е творил в съвършено друга традиция, видно е, че той не се познавал лично със свети Василий и свети Григорий.
Образът на тримата светители ни показва четирите степени на духовно родство, достижимо за хората. Първата степен – това е духовното родство, основано на физическото родство. Семейството, възпитаващо свети Василий, било безупречен идеал за християнскосемейство. В нашия живот се случва така, че родството, въпреки естествената необходимост, напротив създава препятствия за духовното единство. Случайна обида, нанесена в детството, предпочитание, оказано от родителите на някое от децата – несправедливо или необяснено – може да остави парещо чувство на неприязън за следващите години, и горделивостта на човешкото сърце само ще я усилва. Какво обаче виждаме в семейството на свети Василий? Братът Григорий, бъдещият епископ Нисийски, почита своята сестра Макрина като велика наставница; когато юношата Василий се върнал от Атина, гордейки се със своите знания, и можел да загуби християнското смирение, именно Макрина, със своите кротки наставления, го върнала към смиреномъдрието. Братята със своето благочестиво възпитание изнесли пример за двата пътя на подвижничеството: въздържанието в безбрачие /св. Василий/ и търпението в семейния живот /св. Григорий Нисийски/.
Втората степен на духовно родство е свързана с осъзнатия избор на човека, с неговото възрастване „до пълната възраст” /ср.: Еф. 4:13/, когато човек, оформящ своя светоглед, среща християнин, близък до него по дух. Такъв човек за св. Василий станал свети Григорий Богослов. Спомените на Григорий са удивителен химн на християнската дружба, която се разкрива като съвместен път към Спасителя. На този път един човек може да върви по по-съвършен път, подавайки, на друг, пример за подражание. Именно така се отзовавал свети Григорий за своя Велик приятел. Но ние, без да дръзваме да сравняваме тези свети мъже, осъзнаваме, какъв велик пример и неоценима помощ са преподали един на друг двамата бъдещи учители на Църквата.
Но свободата, дарявана от Духа Господен, християнската свобода, не е скована от времето и пространството, не ограничава общението в Христос в рамките на земния живот. Не само светите угодници, но и ние усещаме тази трета степен на духовно родство, молейки се за починалите близки на нас хора. Свети Григорий говори за Василий, преселил се при Господа, така, сякаш той продължава да беседва с него. Той произнася за приятеля си надгробно слово, но върху това слово не пада сянката на смъртта, то цялото е очакване на живота и на близката среща във вечността. Среща, зад която лежи четвъртата степен - на дружбата, за която Спасителят е казал: „Аз ви нарекох приятели” /Йоан 15: 15/. Това е единството на цялата Църква. Нашето единство с всички светии, с които лично не сме били познати. Това приближаване на човечеството към целта, към която то е било призвано изначално: единство по образа на Светата Троица. Образът на тримата светители е призив към това единство. Само тройното число светители усилва този призив, и църковното песнопение донася този призив до нас: „Троице, единосъставна”.
Този образ на тримата светители, жива икона на благочестието, да ни вдъхнови за следване на Христос, за да се изпълнят върху нас думите: „съграждани на светиите и свои на Бога” /Еф. 2|:19/. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев