В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние възпоменаваме името на свети мъченик Трифон. Историята е донесла до нас малко сведения за неговия живот. Но той бил напълно необикновена личност. Прославил се с това, че изцелявал хората със силата на Господа Иисуса Христа. Той бил християнин, лекувал и изцелявал хората, и вършел други удивителни дела. Например, когато неговото село било нападнато от някакви опасни насекоми, способни да изтребят цялата реколта, по молитвите на Трифон, това нашествие било спряно, и реколтата била спасена.
Историята донася до нас сведения за това, как, с Божията сила, Трифон изцелил душевно болната дъщеря на римския император Гордиан ІІІ. Той помагал на мнозина, и, разбира се, се прославил сред хората.
След император Гордиан III на власт в Рим дошъл император Деций Траян. И макар че управлявал едва две години, но успял за времето на своето управление да остави страшна кървава диря върху тялото на народа. Той решил, по примера на някои свои предшественици, да повдигне гонение срещу християните. И, разбира се, веднага някой се сетил за Трифон - християнинът, известен в цялата околност.
И когато поискали от Трифон да се откаже от вярата, той не се отказал. Преди да го умъртвят, властите го подложили на страшни мъчения. Разкъсвали тялото му с желязни куки, но това се оказало недостатъчно за мъчителите. И тогава към това изтерзано тяло поднасяли открит пламък с нажежен метал. И даже тези страшни мъчения се оказали малко за неговите гонители. Те заповядали да забият в петите на светеца железни гвоздеи и го заставили да върви с тях.
Но и най-страшните мъки не могли да сломят свети Трифон. И тогава управителят заповядал да му отсекат главата. Мъченикът със смирение и духовна сила преклонил главата си пред палача, но Господ взел душата на свети Трифон, преди мечът да докосне тялото му.
Каква удивителна история! За нас, съвременните хора, е трудно даже да си представим картината на тези мъчения. Но нали всичко е било именно така. И възниква въпросът за това, с каква сила свети Трифон понасял тези страдания?
На мнозина от нас се е случвало да се опарят – някой от горяща свещ, друг пък - от ютия. Знаем, как реагираме в такъв случай: рязко си отдръпваме ръката от нажежения предмет. Защото болката е нетърпима - даже мигът ни се струва цяла вечност. Но как е било възможно св. Трифон да търпи докосването с огън до разкъсваното от куките тяло, и даже да не вика?
Но намерете сега такъв силен човек, който би издържал това мъчение, който не би издал ни един звук. Да намерите такъв човек е невъзможно, защото болката, която била нанесена от мъчителите на свети Трифон, превишава възможността на човешката психика да се справи с тази болка. Тази болка вече е зад пределите на човешките възможности. С каква сила преодолявал свети Трифон тази безпределна болка? И отговорът, разбира се, е само един – с Божията сила.
Ние почитаме светите мъченици, не заради тяхното търпение, защото никое човешко търпение не може да се опълчи срещу мъчението. Ние почитаме светите мъченици, защото чрез техните мъчения и страдания е явена на всички нас великата и спасяваща сила Божия. Примерът на мъчениците ни помага да разберем, какво означава Божията сила, отнесена към човешия живот, към човешката личност. И ние виждаме от този пример, как Бог възвисява човека, как Той го прави силен и непобедим, как Той му дава способност да се съпротивлява на злото, на гонителите и даже на най-страшната болка. Мъчениците стоят пред нас действително като герои на духа, и ние със смирение прекланяме пред тях нашите глави, ние им се молим, като на живи примери за това, което Бог прави с човека, когато човек Му открива своя ум и сърце.
На практика всичко, което е било актуално във времето на свети Трифон, не губи своята сила, своето значение и смисъл днес. И обстоятелствата на живота, външно се изменяйки се, остават същите. Човек живее със своите страсти, грехове, слабости, и едновременно, на всеки човек, даже на най-грешния, му се подава помощ, благодат и сила, ако човек е способен да приеме това и желае да го приеме.
И едновременно, за да станем изповедници на вярата Христова, за да бъдем верни на Спасителя, не трябва непременно да доказваме това с физически мъчения. Разбира се, голяма съблазън била, когато гонителите на вярата предлагали на християните или да се откажат от Христа и да живеят спокоен живот, да се върнат в своите домове, да живеят така, както живеят всички, или да приемат страдания и мъченическа смърт.
Но нали и днес има съблазни, които ни предлагат или да останем с Христос и да понесем изпитания, вървейки по тесния път в живота, или да се откажем от Него и да вървим по широкия път, по който вървят почти всички, не мислейки за нищо, наслаждавайки се на живота, виждайки главната цел на своето битие в това да живеем богато, да потребяваме повече блага.
Днес никой не изисква от нас да изпитваме физически страдания, за да докажем верността си към Спасителя, но изкушенията в днешния ден са не по-малко, отколкото в тези древни години. Колко силно звучат думите на Господа, обърнати към апостолите, а чрез тях и към всички нас: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената”.
И днес от християнина се изисква същото мъжество, търпение, сила на волята, но най-важното - доверие на Господа и приемането Му в своето сърце, за да противостои на съблазните на живота. Както по времето на Трифон се изисквали търпение, и воля, и сила на вярата, за да понесат физическите мъчения за Господа и Спасителя. И днес от нас се изисква вяра в Христа и верност на Господа. И изискването на днешния ден не е по-малко, отколкото в тези древни дни. Само изкушенията и съблазните са по-изтънчени.
Днес няма избор между това: да вярваш или да не вярваш, днес никой не изисква да се откажем от Господа, никой не ни наказва за това, че посещаваме храмовете, кръщаваме своите деца, открито проявяваме своята религиозност. И, въпреки това, в тези условия на религиозна свобода има други изкушения - не по-малки, а, може би, даже по-изтънчено и по-силно въздействат на нашето съзнание и на нашата воля, откъсвайки ни от Господа.
Всички добре знаят, че в много процъфтяващи богати страни, които ни сочат като пример за подражание, става масов отлив на хората от вярата, и не защото някой ги гони, и не защото да бъдеш вярващ е опасно. Съвсем не. Храмовете стоят отворени, има висши богословски учебни заведения, много семинарии и духовни школи, но всичко това стои пусто, народът си тръгва от храмовете. И страните, които до неотдавна наричали себе си християнски, днес се боят или не желаят да кажат за това, че те са християнски страни. Днес даже думата Рождество, а този празник в тези страни е най-известният, се изкарва от употреба, а в някои страни даже забраняват публично да се поставят рождественски елхи, защото те напомнят за Рождеството. И нали никой никого не принуждава със сила.
С каква пък сила се откъсват човешките души от Бога? Със съблазни, с упътване към лъжливи житейски пътища. Представят се други ценности и цели в живота, когато не толкова говорят, колкото показват привлекателността на живота не според закона на духа, а според закона на плътта. Ето този живот според закона на плътта, според похотта човешка става житейски идеал. Яж колкото може повече, по-вкусно, прави това, което искаш, наслаждавай се на живота, няма никакви условности, защо е нужно да съхраняваш чистотата на семейните отношения, целомъдрие – всичко това са преживявания от миналото. Живей според закона на инстинкта.
И колко е просто човек да живее според този закон! Не се изискват никакви волеви ориентири, не се изисква никакво самоограничение, не се изисква никакъв контрол – всичко е възможно. И хората с лекота, без всякаква идеологическа пропаганда, без всякакво насилие, без всякаква принуда постепенно сякаш са обгърнати от това страшно и погубващо тресавище, което ги поглъща като бездънно блато. Човек не успява даже да разбере какво става с него, а той е вече там, в това тресавище, където няма кислород, където няма живот.
Ето този образ на живота, тази стандартна мисъл, тази житейска философия е голяма съблазън за младежта. И нали върху тази лъжлива и опасна идея работят днес средствата за масова информация, тези красиви гланцови списания с реклами, които ни потапят в нереалния, несъществуващ виртуален свят. Но наистина как притеглят те погледа, как възбуждат човека, как тласкат човека към това да купи нещо нещо ново, непременно друго, да се стреми към това, което той още няма!
Цялата тази индустрия, насочена към лансиране на лъжливи ценности и цели убива душата, поглъщайки я в тресавището, в блатото, където няма духовен кислород, необходим за живота на човека.
Леко ли е да се противостои на всички тези съблазни, особено в млада възраст? Когато върху младежите и девойките се стоварва пропагандата, сякаш без всякакъв конфликт завладяваща ума и сърцето на човека. Съвсем не е леко. Никога не е било леко да вървиш по тесния път, водещ в Царството Небесно. Но, само вървейки по този път, ние дишаме кислорода на вярата, ние напояваме своята душа със сила, ние ставаме непобедими, както бил непобедим мъченик Трифон.
Да бъдеш християнин днес - това значи да бъдеш изповедник на вярата без видими физически усилия всеки ден. И в това изповедничество е големият подвиг. И ние трябва високо да носим това звание християнин, та примерът на християнския живот да бъде по-силен от съблазните, които стоварват върху нас съвременните средства за масова информация. За да бъде примерът за християнски живот притегателен за хората, за да ни помогне да разберем в какво, собствено, се състои смисълът на човешкия живот. Та с това осъзнаване да ни се яви Божията сила, укрепяваща ни в нашия житейския път. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев