Четиридесет дни са изминали откакто, ние тържествено чествахме Пришествието в света на Божия Син. Който не е бил просто зрител на празненствата, извършвани от Църквата, той би могъл в това време на много да се научи; който не веднъж в течение на църковната година е вървял след Спасителя със своята бодърстваща и чиста мисъл, той знае, накъде води пътя Христов – на Голгота, а след това – на Небето! Днес Христос е в храма, но още не като Господар на храма /нали Той дошъл да послужи и да отдаде Себе Си на смърт, за да избави всички от смърта и греха/, а като жертва на Бога, като Първенец на Майка Си и, нещо повече, като Първенец на целия човешки род. Същото дълбоко смирение в храма, каквото ние видяхме във Витлеем, но и същата тази Божествена слава. Както във Витлеем се намерили хора, които, по достоен начин, привествали Божествения Младенец, така и тук човешкият род съумял да изпрати на среща с Него два Ангела в плът: Симеон и Анна, престарели по години, но млади по дух, посветили целия си живот в служение на Господа.
На всеки от нас, рано или късно, ще му се наложи да отиде на среща с Господа. И ако ние видим себе си обкръжени от мрачни и зли демони, ако нашата съвест, не дочаквайки Праведния Съдия, започне да ни обвинява за наши предишни грехове, то, за съжаление, дългоочакваната от нас среща с Господа ще бъде за нас не за покой и радост, а за срам и съкрушение. Ние ще се явим като престъпници, които макар и приведени в небесните чертози, успоредно с това, не по-малко ще се смущават и треперят от самата близост с Небесния Цар. С какво ще се яви грешникът пред лицето на своя бъдещ Съдия? Какво ще кажем в оправдание за своите зли дела и за своята неразкаяност? Ще кажем, че ние не сме знаели пътя на истината и правдата? Но, освен съвестта, дадено ни е Евангелието и Кръста Христов? Ще кажем, че нашите страсти и съблазните на света са били силни, а ние сме слаби? Но при нас са били вседействащите Тайнства на Църквата и всемогъщата благодат на Светия Дух. Ще кажем, че сме нямали средства за изправление на нашите грехове, за възстановяване на загубения Божи образ? Но ние винаги сме имали възможност за сърдечно покаяние в изповедта за приобщаване с Тялото и Кръвта Христови, пред които не може да устои никакъв грях и никакво беззаконие, ако само достойно сме пристъпвали към тези Тайнства. Няма отговор, няма извинения! Няма повече и надежда, защото времето на дълготърпение и милосърдие е свършило: настъпило е времето за съд и въздаяние!
Сега, скъпи братя и сестри, в продължение на земния си живот трябва да се приготвяме за това, което ще бъде с нас след смъртта! Каквито легнем в гроба, такива и ще застанем в нашата лична среща с Господа.
Нека тази мисъл ни съпровожда по всички пътища на нашия живот! Нека помним, че и всички нас, подобно на Симеон и Анна, ни очаква среща с Господа, че след тази среща ще последва или вечно съединение с Него и вечно блаженство, или вечна отдалеченост от Бога и вечна мъка.
Празнувайки Сретението на нашия Господ Иисус Христос, да помислим какво би станало с нас, ако нашата среща с Бога би станала днес или утре...
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев