В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри!
За процъфтяването и уредбата на Църквата след апостолите най-много се потрудили някои иерарси, които са се прочули със своята образованост, твърда вяра и благочестие. Те са почитани от Църквата като светители. Сред тях особено изпъква честваният днес свети Атанасий Александрийски, наречен още Велики.
Той е роден около 297 г. в град Александрия в семейство на благочестиви християни. Получил добро светско образование, но още по-дълбоки познания придобил чрез прилежно изучаване на Свещеното Писание. Дълбоката вяра, големите дарования, подготовка и благочестието на младия Атанасий привлекли вниманието на Александрийския архиепископ Александър и той го взел при себе си, като го назначил за свой секретар, а в 319 г. го ръкоположил за дякон. В този сан св. Атанасий съпровождал архиепископ Александър на първия Вселенски събор в 325 г. в Никея. На събора св. Атанасий излязъл с опровержение ереста на александрийския презвитер Арий. Тази реч била одобрена от православните Отци на събора, а арианите – явни и скрити – възненавидили Атанасий и в продължение на целия му живот го подхвърляли на гонения. След смъртта на архиепископ Александър, св. Атанасий единодушно бил избран за негов приемник на Александрийската катедра. Той дълго отказвал, считайки себе си за недостоен, но по настояването на цялото православно население бил принуден да се съгласи и на 28-годишна възраст бил ръкоположен в епископски сан и поставен начело на Александрийската Църква. Цели 47 години св. Атанасий управлявал Църквата, изпитал за този период много гонения и скърби от своите противници. Св. Атанасий прекарал в изгнание повече от 20 години, ту възвръщайки се към своето паство, то отново изпращан на заточение. Имало момент, когато той оставал единствения православен епископ, всички други епископи изпаднали в ерес. Въпреки многогодишните гонения светителят продължавал твърдо да отстоява чистотата на православната вяра и непрестанно писал послания и трактати против арианската ерес. Когато император Юлиан Отстъпник /361-363/ започнал гонение против християните, неговият гняв се насочил първо към св. Атанасий, който бил почитан като велик стълб на Православието. Юлиан възнамерявал да убие светителя, за да нанесе съкрушителен удар на християнството, но скоро сам безславно загинал. Смъртно ранен от стрела по време на сражение, той в отчаяние възкликнал:”Ти победи, Галилеецо!” След смъртта на Юлиан св. Атанасий управлявал още седем години Александрийската Църква и починал през 373 г. на 76-годишна възраст.
Братя и сестри, св. Атанасий непоколебимо отстоявал и разяснявал православната вяра, макар че бил подложен на почти непрестанни гонения, а мнозина днешни уж“православни”християни често се увличат по чужди лъжеучения, изповядват вярата си само чрез палене на свещи в храма, а и самата им вяра често е смесица от езически обичаи и суеверия. Други пък се оправдават, че нямало кой да ги научи, но самите те нямат стремеж към познание на божествените истини. Нека се стремим към задълбочено изучаване на Свещеното Писание и творенията на светите отци и учители на Църквата, за да можем обосновано да защитаваме и изповядваме своята вяра. Амин.