В името на Отца и Сина и Светия Дух! След народа е прието да се разпитва за умрелите: „Присъни ли ти се той на тебе? И как ти се присъни? С какво лице? Какво каза? Не попита ли за нещо?” Ние с голяма предпазливост трябва да се отнасяме към сънищата и виденията, защото те могат да бъдат от лукавия. Но там, където е кръстът, където има страдание и състрадание, където погиващите викат за помощ, където не стихва наша дневна и нощна печал за съдбата на скъпи и близки, там не може да има измама. В нелъжливи видения с евангелски знаци за най-последния Съд Господ допуска да се явяват умрели, и мнозина знаят как умрелите просят за молитва, идвайки при нас в разкъсана или окаляна дреха, или треперейки от студ, или избити и изранени, или с неми викове крещят, молейки, макар и за трохичка хляб.
Свършил e земния път, изтекло e времето, отпуснато за пожизнена проверка. Толкова хора, в това число и кръстени, си тръгват без истинско покаяние! Приближава се неумолимо денят на Страшния Съд. Какво могат да направят сега те, за да се измени всичко, за да стане възможно да дадат отговор на последния изпит на пределно простите, от по-рано на всички известни, Христови въпроси? Нямат вече ръце, за да се грижат за болните, нямат нозе, за посетят затворените в тъмницата, нямат език, за да утешат отчаялите се. Но всеки от тях има душа, която плаче в закъсняло разкаяние, зовейки за нашето състрадание. Да изтръпнем от ужас и да се помолим за тях от дълбината на душата си, доколкото ни е възможно! И в тяхна памет, вместо тях, да направим това, което те вече не могат да направят сами. В това е нашата връзка с умрелите, защото, постъпвайки така, ние ще ги утешим в болестите, ще ги навестим в тъмниците на ада, ще нахраним тях, гладните.
Една жена, още на прага на своята вяра, с изумление разказвала как след смъртта на нейната майка, тя й позвънила бедна на вратата и попитала няма ли някоя останала стара дреха. А в нощта срещу Задушница тя видяла сияеща своята майка в същия този костюм, който тя дала на бедните. Майка й радостно й благодарила и пожелала да се моли за нея. Нима това не прилича на известната история със свети Мартин Турски, който по време на военен поход, нямайки какво друго да даде, дал на един бедняк половината от своето воинско наметало, а на следващата нощ имал видение с Христос, облечен в това наметало. И Господ казал, обръщайки се към Ангелите: „Вижте, Мартин още не е приел кръщение, а вече Ме облече, когато бях гол. И заради това Аз ще го облека в Своята слава”.
Светата Църква до последно, до настъпването на Страшния Съд се моли за всички кръстени: „Со святими упокой!” Милосърдни Господи, излекувай техните неизцерими рани, посети ги в тъмницата на вечността, нахрани ги със себе Си в часа, когато се принася в храмовете безкръвната жертва, Сам облечи душите им в светлината на радостта – с Твоя Свети Дух! Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев