Скъпи отци, братя и сестри! Днешният ден е предпоследната неделя преди Великия пост и е посветена на Страшния съд - съвсем неслучайно, защото мисълта за предстоящия справедлив Божи съд трябва да ни помага правилно да устроим своя живот.
Съдът съществува дотолкова, доколкото съществува човешкият род. У хората, встъпващи в конфликти или противоречия, винаги е имало потребност да намерят правдата, и за тази правда те се обръщали към авторитети. Такива авторитети били главите на семействата - когато съществувал първобитно-общинният, семеен строй на живот. Впоследствие, когато обществените отношения станали по-организирани и се образували държавите, такива авторитети станали управниците, царете. Днес съдът – това е цяла система на държавната власт, която е призвана да разкрие, яви и утвърди справедливостта.
Но ние живеем в такова време, когато самото понятие за правда е подложено на опасна ерозия. Днес е широко разпространено мнението „колкото хора, толкова и правди” - всеки има своя правда. Като че ли всеки човек има своя правда, всеки народ - своя правда, всяка държава - своя правда, всяка класа - своя правда. Това е опасно, погубващо заблуждение, защото съществува само една една правда - правдата Божия; а ако човешката правда не съвпада с тази правда, това вече не е правда, а лъжа.
Откъде се е взела представата за това, че всеки има своя правда? Тя се е родила в съзнанието на хората, които изхвърлили Бога от своя живот. Бог се оказал изгонен, ненужен. Е, а кой може да заеме мястото на Бога? Не се е намерил никой, освен този човек, който е изгонил Бога от своя живот. И, заел мястото на Бога, човек абсолютизира своята ограничена човешка правда… Това е най-страшното и опасно заблуждение – да считаш, че няма общо нравствено начало, че няма обща за всички правда.
Самата институция на съда разрушава този богоборчески подход към правдата. Ако съществува съд, значи, съществува правда освен индивидуалната човешка правда - правда, която е такава за много хора, за обществото, за държавата. И ето какво е удивително - ако внимателно прегледаме законодателството на всички страни, при цялото разнообразие във всички законодателни системи има нещо общо: всички те са основани на нравственото начало на човешкия живот. Ако пък законодателството влиза в противоречие с нравственото начало, хората се възмущават и протестират, и ние знаем колко страшен понякога бива този протест. Всичко, което не съответства на нравственото начало в законите или в човешкото общежитие, се възприема като несправедливост. А защо е така? Защото нравственото начало, на което е построено правото и законите, това е Божествената правда, абсолютната правда. Колкото и да са възставали богоборците - и стари, и нови, тази Божия правда не се е поколебала в човешкия род, защото тя била запечатена в нашите сърца. И на Страшния съд Бог ще ни съди не според човешките правди, а според Своята Божествена правда.
Днес в Евангелието от Матея ние чухме какви изисквания Бог предявява към хората, за да могат да се спасят. Евангелистът ни преоткрива тайната на края на човешката история. Той казва, че ще има окончателен Божи съд, окончателно явяване на Божията правда, която в течение на цялата история се стараели да изопачат, да разрушат, да подменят с човешките истини. Ще бъде явена абсолютната Божия справедливост. И ако нашите човешки съдилища не винаги могат да защитят правдата и да обезпечат справедливостта, в резултат на което, както знаем, понякога страдат невинни, то на този последен съд всичко ще бъде определено окончателно и злото ще бъде осъдено.
Евангелист Матей, разказвайки за това тайнствено, но реално събитие, което очаква всеки от нас и целия човешки род, влага в устата на Царя, в устата на Съдията, който ще бъде Син Човечески, нашият Господ Иисус Христос, удивителни думи: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира” (вж. Мат. 25:34). Но тези думи ще чуят само тези, които действително са достойни за царството. „Дойдете в царството, приготвено вам от създание мира, защото гладен бях, и Ми дадохме да ям; жаден бях, и Ме напоихте; гол бях, и облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” /Мат. 25:35-36/. Господ на Страшния Съд няма да ни пита за нашето служебно положение, нито за степента на нашия авторитет в това общество, в което сме живели; Той не ще се интересува от нашето материално състояние – Той само ще зададе тези въпроси и повече никакви, и ще каже на изпълнилите всичко това: „Елате в Царството на Моя Небесен Отец”. Както разказва евангелист Матей, хората ще попитат: „Кога те видяхме гладен, жаден, гол, болен или в тъмница?” И Господ ще отговори: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”. И напротив, тези, които не са изпълнили тези заповеди, ще влязат във вечната мъка - такя ясно и просто говори за това евангелист Матей.
Днешното четиво отговаря на много питания на съвременния човек и утвърждава истината, против която се бори безбожното съзнание, утвърждава я с такава сила и яснота, че само духовно слепият и глух човек е неспособен да види и разбере всичко това, което Бог ни говори. Колкото и богопротивните умове да ни съблазняват нас и нашите деца, ние трябва да помним, че съществува само една правда – Божията правда. На тази правда се основава нравственото начало у човека, на нравственото начало се основава както най-древното, така и съвременното законодателство. И ако Божията правда се помрачава и нравствената природа на човека се разрушава, обществото се потапя в хаос, където царят престъпност и противене на човешкия закон. А нали за нас това са много разбираеми думи. Почти всеки ден телевизията и другите средства за масова информация ни представят страшни свидетелства за човешката престъпност, за престъпленията против законите на държавата, а чрез това - и престъпления против Божия закон, защото законите на човешкото общежитие се основават на нравственото начало.
Колко много хора страдат от престъпниците, от уличните хулигани, от организираните престъпни групи и от други престъпни деяния! Всичко това е свидетелство за духовно неблагополучие, за тяхното отстъпление от Божията правда. Каква милост към ближния? Нима може да се говори за това да нахраниш гладния, да напоиш жадния, да облечеш голия, да посетиш болния или намиращия се на заточение, когато мнозина употребяват сила, за да отнемат последното, да унищожат, да отнемат живот, да се погаврят с човешкото достойнство, за да получат нещо за себе си, за своето земно благополучие?!
Ние трябва ясно да разберем, че борбата с престъпността започва най-напред с духовното дело, с молитвата, с възпитанието на децата, с възпитанието на самите себе си в Божията правда. Само чрез този духовен импулс може да се възпитава обществото в уважение към закона, в добропорядъчност, в способност мирно да устройваш своя живот.
Нека се молим за това престъпността да отстъпи, та нашият народ да може да живее мирно и спокойно, подчинявайки се, най-напред, на Божия съд, а, значи, и на съда на своята съвест, а чрез това изпълнявайки и човешките закони. Нека Бог, Един по същество и троичен по Лица, да обеме със Своята Любов всички, които с вяра се обръщат към Него, които се стремят в своя живот да изпълняват Неговата правда и да осъществяват Неговия нравствен закон. Нека Господ да пази нашата страна от всяко зло. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев