Докато лъжата е изопачаване на истината с греховна цел, клеветата е разпространение на лъжи за ближния с желание той да бъде очернен и оплют.
Първият клеветник е дяволът. Самата дума дявол значи на български език клеветник. Изкусителят се осмели да оклевети пред първите хора Бога, като ги заблуди, че не е вярно онова, което Бог им казал, заплашвайки ги със смърт, ако ядат от плодовете на забраненото дърво. „Не, няма да умрете, - уверяваше ги клеветникът, - но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло” (Бит. 2:4-5). Дяволът клеветеше и праведния Иов пред Бога, говорейки, че Иов е богобоязлив само затова, защото Бог го обсипва с милостите Си (Иов 1:9-11).
Дяволът и до днес клевети, като внушава лъжливи подозрения у хората един към друг, като ги настройва неоснователно един против друг и като възбужда чрез всичко това вражди и раздори между тях. Оттук ясно се вижда, че клеветата е дяволско дело. Който от човеците обича клеветата, той – по думите на св. Йоан Златоуст – служи на дявола, тъй като подражава на неговите дела. Всеки човек-клеветник, който гледа да опозори ближния си, да хвърли кал върху доброто му име, да пръсне за него лош слух, се проявява като един малък дявол.
Св. Йоан Лествичник разказва, че в някой си манастир един брат оклеветил пред игумена друг. Игуменът, който бил мъдър човек, веднага заповядал да изгонят от манастира клеветника, казвайки, че не трябва да се допускат в манастира два дявола – видим и невидим. Така е постъпвал и св. цар Давид, като е прогонвал от себе си всеки, който тайно клевети против ближния си (Пс. 100:5). Според тълкуванието на св. Йоан Златоуст Псалмопевецът не е казал, че не вярвал или не изслушвал клеветника, но че даже го прогонвал като противник.
Че клеветата е дяволско дело, е несъмнено. Но то особено неопровержимо личи от следното:
1. Клеветникът разпръсква лъжливи слухове; той си служи с лъжа, която е породена от дявола.
2. Клеветникът опозорява името на ближния си; той върши тежък грях срещу любовта, което е дяволско внушение.
3. Клеветникът злорадства при скръбта на оклеветения, а това е типично дяволско поведение.
Понеже клеветата е дяволско дело, нерядко тя бива наказвана, според повествуванията на Църковното предание, с бесноватост. Бесът влиза в клеветника като в свой дом и го измъчва като свой роб. Ето какво четем например в житието на св. Григорий Неокесарийски… Като юноша той следвал знаменитата на времето Александрийска школа. За разлика от своите разпътни другари той се отличавал със скромност, добродетелност и девствена чистота. За да го очернят пред наставниците му и пред гражданството, което го уважавало, неприятелите му подкупили една разпътна жена да го обвини публично, че е извършил грях с нея. Веднъж, когато младият св. Григорий беседвал на един площад със своите учители, до него се приближила тая грешница и със свойственото на порочните жени безсрамие започнала да иска от него да й заплати за греховното общуване с нея… Всички навели глава: едни от срам, други от недоумение, как е могъл скромният Григорий да извърши такъв грях. Някои повярвали, но имали и такива, които знаели чистотата на Григорий и разбрали, че това е клевета. Те гонели безсрамната жена. Но тя продължавала да вика и да срами невинния юноша. На нейните крясъци се събрали граждани. Можем да си представим, какво е изпитвал в този момент ангелоподобният праведник. Той не можел да се защити, навел надолу очи като чиста девица и се червял от срам. И понеже бил кротък и незлоблив, не се нахвърлил срещу блудницата с никакъв упрек, а казал на един от верните си приятели: „Дай й, моля те, каквото иска, за да си отиде по-скоро и да ни остави на мира”. Но щом приятелят й дал парите, тя паднала на земята и взела да се гърчи, обхваната от зъл дух. Вследствие на страшните мъки, причинявани й от беса, тя цяла треперела, издавала нечовешки писъци, скърцала със зъби и изпускала пяна. Всички наоколо, които я наблюдавали, се ужасявали, чувствайки, че Сам Бог защитил с това чудо невинния юноша. А той, пълен със състрадание, се помолил за нея и я излекувал. Подир това тя пред всички признала, че оклеветила невинен човек.
За съжаление не винаги така завършва клеветата – с посрамване. Най-често тя се носи на широко като победоносна вълна над блатото на живота. В нея има нещо привлекателно за нечистите души, които с удоволствие я подемат и разпространяват между други нечисти души. Тя леко минава от човек на човек, расте и се умножава всеки миг с такава бързина, с каквато се размножават бацилите и паразитите. Никой не е в състояние да я спре. Не напразно е казано, че клеветата има начало, но няма край.
Св. Тихон сравнява клеветника с човек, заразен от чума. „Заразеният от чума заразява този, който общува с него. Клеветникът заразява този, който слуша неговата клевета…
Един ще чуе клеветата и ще я каже на друг, този ще я каже на трети, третият – на четвърти, и така всички я чуват и се заразяват от клеветата. И за цялото това зло виновник е клеветникът, сеячът на злото. И така, виждаш, християнино, колко пагубна злина е клеветата, макар че сегашните християни с нищо не се развличат и услаждат така, както с клеветата. Защото за какво се говори повече у тях, ако не ту за този, ту за онзи беден грешник?
Клеветникът вреди и на този, когото клевети, защото с езика си го наранява като с меч. Вреди и на себе си, понеже тежко съгрешава. Вреди и на ония, които слушат клеветата му, защото и на тях дава повод за клевета и осъждане и по такъв начин ги довежда до същото беззаконно дело, което сам върши.
О, необуздан език! Колко зло причиняваш ти на света! Както вятърът разнася пожара… по цялото село, така необузданият език разнася всякакво зло по цялата страна и по целия свят… Един е казал, и всички вече говорят! Малък член е езикът, но върши много зло. Ограден е с двойна ограда, т. е. със зъбите и устните, но много лесно се изплъзва и излиза.
Християнино, пази се от клеветника като от човек заразен от чума, за да не се заразиш и сам от нея и да не погинеш. Пази се и сам да не издирваш чуждите грехове, да не осъждаш и да не оклеветяваш своя ближен. Изпитвай и познавай своите грехове и ги очиствай с истинско покаяние и вяра. Защото това е християнско дело, към което ти си призован от Христа”.
Много сполучливо характеризира клеветата древният писател Виргилий, казвайки: „Клеветата е най-бързото чудовище. Тя живее чрез движение. Чрез него става все по-силна. Ражда се слаба и боязлива, но постепенно става все по-силна и по-смела. Винаги крие грижливо главата си… Клеветата е огромно, отвратително животно с много крила. Под всяко крило има бдящи непрекъснато очи, напрегнато слушащи уши и несекващо говорещи устни. Тя бди и денем и нощем. Сън никога не притваря клепките й. Тя никога не почива и не млъква нито за миг. Клеветата е любима гостенка за всички. Тя умее да се приспособява… По-бодър съгледвач от клеветата няма. Тя винаги е будна и навсякъде прониква. Никога не напуска поста си. Щом се роди, започва бързо да расте. Пипалата й се разпускат като отвратителни змии и разнасят отрова… Много малко хора не обичат да слушат клевети, а още по-малко – да вярват на клевети”.
Клеветата никого не щади, а най-малко чистите и възвишени души. Черният няма нужда да бъде очернян. Той сам свидетелства за себе си какъв е. Калта на клеветника обича да опръсква чистите. Ако за недостойни хора се говорят недостойни неща, за които сами са дали повод, то това не е клевета, а друг вид грях – осъждане на ближните. Клеветата е измисляне на мними грехове и приписването им на добър човек, който никога не ги е вършил.
Колко светци са страдали от клеветата! Нейното неумолимо острие се е забивало в сърцата на най-достойни последователи на Христа, така че те, опозорени и охулени, са се чувствали дълбоко нещастни.
Само така можем да си обясним писаното от св. Василий Велики по повод на пръсналата се по негов адрес клевета!... Едва ли не цялата нощ аз прекарах в безсъница… Сърцето ми се сви, езикът отслабна, ръката онемя…”
Много пострадал от клеветата и дивният светец-свещеник о. Йоан Кронщадски. Той плакал, като четял разпространяваните чрез пресата хули по негов адрес. За Божиите угодници едва ли не най-тежкото изпитание е понасянето на клеветата, защото те са чувствали, че чрез опозоряването на тяхното име сатаната се е опитвал да руши Божието дело, свързано така тясно с авторитета на техните личности като Христови служители. Затова те са се молели да ги избави Бог от човешка клевета. Ала когато все пак тая клевета е ужилвала с отровното си жило непорочните им сърца, те са се стараели с вяра в Божия промисъл и с надежда на небесната закрила да понесат клеветата, помнейки Христовите думи: „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата” (Мат. 5:11-12).
Но не само светци са страдали от клеветата. Множество най-обикновени християни са страдали и страдат от злоречието на клеветническия език. За клеветниците и разпространителите на клевети клеветата съвсем не е труден грях. Затова те с такава лекота го вършат. Та какво е клевета? – Само една подхвърлена дума, която, като лекокрила пеперуда лети от човек на човек, и никой не чувства тежестта й. Всеки я приема и разпространява с някакво нескривано удоволствие. Защото за нечистите е радост да видят и чистия окалян като тях. В това намират опетнените души някакво тъмно удовлетворение за себе си. Но кацне ли на рамото на оклеветения, леката пеперудка-клеветата просто го смазва под огромната си тежест. Само жертвата на клеветата може истински да почувства, какъв ужасен грях е тя. Колкото е лека за разпространение, толкова е тежка за носене.
Дивни утехи дава на ухапаните от клеветата св. Тихон Задонски. Той казва: „Без Бога нищо не ни се случва. Затова и клеветническият език ни напада по Божие допущение. Търпи прочее каквото и да ти прати Бог. Той чува клеветата и вижда твоята съвест…
Утешавай се с това, че лъжливо си набеден. Чистата съвест е велика утеха. По-добре е да се утешава човек от едната съвест, макар и цял свят да го охулва, отколкото да бъде изобличаван от съвестта си, макар и цял свят да го хвали. Аз избирам за себе си това: нека всички ме хулят, стига съвестта мида ме хвали…
Изследвай съвестта си – дали и ти не си ухапал някого с езика си. Ако това се е случвало, знай, клеветата се наказва с клевета и затова търпи благодушно, като с благодарност помниш, че грехът бива наказван тук, за да бъде съгрешилият помилван там. „Бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света”, говори апостолът (1 Кор. 11:32). Накажи ни тук, Господи, а там ни помилвай!
От своя опит се учи да не вярваш на клеветата на другите. Както ти слушаш неоснователно клеветата за себе си, така и ония, за които се носят лоши слухове, често нямат такива прояви, в каквито ги набедяват”.
Възлюбени, ние трябва да се научим въобще да ценим името на нашия ближен и да не го опозоряваме. Защото както нас би ни заболяло, ако чуехме да се говори лошо за нас, така е болно и на нашия ближен, когато ние пускаме клевета по негов адрес. Нищо не е така скъпо за човека както името му и честта му. Опозориш ли честното му име, ти все едно че го убиваш духовно, понеже обществено го опозоряваш. А това е голямо престъпление срещу любовта към ближния. Тук важат думите на Христа: „Както искате да постъпват с вас човеците, така и вие постъпвайте с тях” (Лука. 6:31). Ако ти е неприятно да говорят лошо за тебе, и ти не говори лошо за другите. Иначе, ще съгрешиш и ще предизвикаш Бог да те накаже със същото, което ти вършиш спрямо другите, за да видиш, колко е тежко да носиш бремето на клеветата, която не можеш да опровергаеш.
Дойде ли до тебе слух, който разнася клевета, постарай се да го пресечеш, като вразумиш носителя на клеветата да не слугува на злото. А сам на никого не разказвай чутата клевета. Така тя може да бъде пресечена или поне ограничена.
И Бог, като види, че ти с любов покриваш немощите на другите, за които злите езици – вярно или невярно – говорят, Сам ще покрие твоите немощи, защото такъв е духовният закон: „С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени” (Мат. 7:2). На любовта Бог отвръща със стократно по-голяма любов, и обратното, немилосърдието към ближните Сам Той наказва - „Съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост” (Иак. 2:13). А има ли по-очебийна жестокост от тая – да разпространяваш за невинния си ближен злостни, унищожаващи го слухове?!
Клеветникът не е добър човек. И онзи, който измисля, и онзи, който благосклонно слуша и разпространява клевети, и двамата вършат тежък грях.
При един мъдър старец дошъл някой си и започнал да говори лошо за другиго.
- Откъде знаеш това? – го запитал старецът.
- Каза ми го един добър човек.
- Не, той не е добър, - отговорил старецът. – Ако беше добър, не би говорил лошо за другите.
Нека помним това, възлюбени: който обича да говори лошо за другите, не е добър човек! Нека обуздаваме езика си! Да не разпространяваме никакви лъжи и клевети! Да се ръководим от наставлението на премъдрия Иисус, Син Сирахов: „За думите си направи теглилка и мярка, а за устата си – врата и ключалка. Пази се да не се спънеш чрез тях и да не паднеш пред ония, които кроят зло” (Иис. Сир. 28:29-30). Нека по-често се молим с думите на Псалмопевеца: „Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми” (Пс. 140:3). Да бдим над думите си и ще се спасим. Амин.