„Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт” /Откр. 12:11/.
Скъпи в Христа братя и сестри! С пречистата Кръв на Спасителя човечеството е избавено от робството на смъртта и ада. „Подражавайте на Христа!” – този призив е отправен към всички, които вървят по пътя на спасението. Но какво значи да следваш Сина Човечески докрай? Неговият земен път се увенчал със страшната Кръстна смърт за утвърждаване Учението за Любовта. И тези, които претърпяват мъки в името на Божествената Истина, разделят със Самия Христос победата над дявола, със страдания и смърт стават участници в Неговата Изкупителна Жертва, служат за утвърждаване на Царството Божие в сърцата на синовете и дъщерите на земната Църква.
Църквата Христова се е утвърдила върху кръвта на мъчениците. Един след друг десетки, стотици, хиляди християни заставали пред изтезателите, за да изповядат непоколебимо вярата си в Спасителя и, претърпявайки чудовищни мъчения и смърт, встъпвали рамо до рамо в светозарното Царство Божие, влизали в радостта на Небесния Отец. Сред такива доблестни страдалци били и Севастийските мъченици, чиято памет Светата църква отбелязва на 9 март. Блажени небожители, днес те вземат под внимание молитвите на християните и ходатайстват за тях пред Престола на Всевишния.
Братя и сестри! Уви, десетилетията на всепозволеност дотолкова са разклатили волята на мнозина от нас, че даже най-малкият християнски подвиг ни изглежда тежък. Нашите колене се подгъват от умора по време на църковните служби, стомасите ни викат за месо в дните на поста, подпухналите от празнословие езици се ленят да произнесат думите на ежедневните молитви. Такива ли трябва да бъдат чадата на Църквата, осветена от кръвта на Христос и Неговите подвижници, претърпели мъчения и смърт? Мъчениците в скърби, в изкушения, в изтезания, в страшни мъки обичали Бога с цялата си душа; изкушенията и тежките изтезания не могли да ги отлъчат от Божията любов, а ние, живеейки в покой и нега, не обичаме Бога, Благия Владика, казва преподобни Ефрем Сирин и неговите думи звучат като горчив упрек към нас, днешните християни.
Всички наши несгоди са само убождания с карфици, ухапвания от комари в сравнение с това, което се наложило да понесат доблестните Господни страдалци. Нека техният велик пример да подтикне нас, малодушните, към борба с низките страсти, към ревностно изпълнение на установленията на Светата Църква, към търпеливо понасяне на изпитанията. Да прибегнем в земните трудове към хотайството на светите мъченици и към благостта на Небесния Отец. Ако ние бъдем усърдни в делата на благочестието, Любящият Господ не ще забави да ни изпрати благодатна помощ – тогава силата и радостта ни ще станат нерушими. Както учи свети Йоан Златоуст: Такива са благата на душата – те не се изтръгват с телесни страдания, когато душата твърдо ги пази, но макар някой да е раздрал самата гръд и да е разкъсал сърцето на дребни части, и тогава тя не ще издаде съкровището, веднъж поверено й с вярата. Това е дело на всичкоустройващата Божия благодат, която и в слабите тела може да извърши нещо дивно. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев