В името на Отца и Сина и Светия Дух! Във втората неделя на Великия пост се възпоменава паметта на свети Григорий Палама, архиепископ Солунски. Архиепископ Григорий бил човек просветен, забележителен богослов, имащ опит в монашеския живот на планината Атон. В далечния XIV век той се отличил като особено проникновен духовен мислител. В своето творчество той защитава Божествената Таворска светлина, твърдейки, че светлината, която явил Христос на Тавор на учениците не била обикновена светлина, както някои считали, но е видимо явление на Божествената енергия, на Божествената благодат.
Защо възпоменаваме свети Григорий именно през Великия пост? Защото той правил своите проникновени умозаключения не въз основата на книжна ученост, а на основата на реален духовен опит – на своя собствен и на много други монаси, отшелници на планината Атон, които чрез пост, чрез уединение, чрез молитва препобеждавали в себе си страстите и пороците и откривали пътя на богопознанието, прониквайки се от силата на Божественото присъствие в техния живот дотолкова, че това Божествено присъствие се отразявало на техните видими образи. Много от тези уединени старци-подвижници действително сияли със светлина, сякаш повтаряйки това, което станало на планината Тавор. Възпоменанието за това удивително духовно явление, което получило в богословската наука наименованието исихазъм, неслучайно е през Великия пост. Примерът на свети Григорий, архиепископ Солунски, пример за мнозина подвижници от това време, както и от другите времена, ни помага да разберем какво означава поста.
Постът е реална възможност и средство да победим в себе си греха, да изтребим пороците и страстите, да направим сърцето си чисто. А от Евангелието знаем, че само чистите по сърце ще видят Бога (вж. Мат. 5:8). Именно днес ние трябва да си припомним, че постът е най-прекият и най-добър път към това, преодолявайки греха в самия себе си, да очистиш сърцето си, а значи да видиш Бога. Постът е средство за богопознание. По този път са минали множество хора и, когато човек се среща с Бога, когато той чувства присъствието на Неговата енергия, на Неговата благодат в своя живот как му се иска да съхрани тази благодат! Нали неслучайно в далечния IV век възникнало монашеството като излизане от живота - не защото ставало дума за някакви странни, неспособни за социален живот хора, а защото тези, които опитно се докоснали до Бога чрез подвига на молитвата, покаянието и въздържанието, искали с всички сили да удържат това състояние; защото е невъзможно да сравниш това духовно състояние с никаква човешка радост – това са несъизмерими понятия. Съприкосновението на човека с Бога му дава докосване до рая, до Царството Божие, до неземната радост. Още в IV век хората разбрали, че много неща в този свят, с неговата суета, с неговите проблеми, с неговите лъжливи поставени цели, пречат на човека да запази в себе си Божествената енергия и започнали да излизат от света, да се заселват в пустините, правейки с това странно впечатление на твърде много хора. Но тези, които се докоснали до опита на монашеския живот, разбирали, доколко този опит помага да се задържи благодатта в сърцето.
А точно след хиляда години, през XIV век, във Византия възникнало мощно духовно движение исихазъм и свети Григорий бил забележителен изразител на тази духовно мистическа традиция. Каква е тази Божествена Таворска светлина? Работата е в това, че Божествената благодат става видима. Всеки от нас се се срещал в живота със светли хора. Погледнеш в лицето такъв човек и виждаш светлина. И ти се иска да бъдеш редом с този човек, иска ти се да попиеш от него тази енергия, този богат вътрешен свят, който му принадлежи. Но нали познаваме и други лица - когато се вгледаш в лицето на човека, виждаш там адски огън; когато един поглед върху лицето на човека предизвиква чувство на объркване, а понякога и ужас.
Ние трябва да имаме способността да виждаме хората, за да устанавяваме правилни отношения, особено, за да избягваме злите хора, за да не се доверяваме на този, който е способен да се надсмее над твоето доверие и да стъпчи душата ти. Ние често се нуждаем от вътрешна сила, за да не могат никакви външни обстоятелства да ни отклонят от този житейски път, по който Бог ни призовава да вървим. Ние се нуждаем от мъдрост и сила - и всеки по отделно, и обществото като цяло. Само тогава ще можем да преодоляваме всички трудности и да устроим добър, справедлив и процъфтяващ живот, когато вътре в себе си ще имаме безпогрешен критерий за разпознаване на добро и зло, вътрешни сила и способност да служим на доброто и да се съпротивяваме на злото.
Неслучайно ние говорим за това през Великия пост. Кога да помислим за душата си, ако не в тези свети дни? И нека размишленията за своя вътрешен живот, молитвата, въздържанието, за някакъв неголям, но реален подвиг, който ние поемаме върху себе си, да ни помогнат да очистим сърцето си и може би, макар през малка пролука, да видим не Бога, но Неговата светлина. И това вече стига, в лъчите на тази светлина, да видим правдата и лъжата, да отличаваме злото от доброто и да живеем според Божия закон. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев