Ние изнасяме Кръста Христов в средата на Великия пост, за да напомним на самите себе си за страданията на Господа. Обикновено към средата на поста мнозина хора започват да се уморяват от въздържанието, от постната храна, от посещението на богослужения; настъпва някаква духовна слабост. За да преодолеем тази слабост, за да не се поколебаем, за да продължим великопостното поприще, ние се взираме в Кръста Господен, за да видим Неговите страдания, за да си представим още и още веднъж какво означава Голготската Жертва.
Освен най-дълбокия спасителен смисъл Голготската Жертва ни е явила образа на страданията - страдания незаслужени, страдания несправедливи. Всеки човек в своя живот се сблъсква с незаслужени обиди, с оскърбления, интриги, коварство. И колко се болезнено се уязвяваме, когато незаслужено ни обиждат! Даже когато заслужено ни обиждат и тогава се уязвяваме. А ако е незаслужено – колко дълбоко изживяваме всичко! И наистина нерядко, ако тези преживявания са свързани още и с житейски катаклизми – с оставяне без работа, срив в кариерата и с много други болезнени за човека обстоятелства, колко често ние, губейки търпение, даже роптаем срещу Бога: „Господи, къде си Ти? Защо не виждаш как ме обиждат? Защо не виждаш как страдам? Къде е тук справедливостта?” Колко често ни се налага да слушаме такива думи, особено на нас, свещениците, на изповед, когато хората идват не толкова да се покаят, колкото да излеят своята болка и често даже пред кръста и Евангелието роптаят срещу своя живот, своята съдба, а следователно и срещу Бога.
Кръстът Христов се изнася в средата на храма, та всеки от нас, идвайки към този Кръст, да осъзнае, че на него е изобразен невинно пострадал. Христос е преминал цялата бездна и достигнал дълбината на човешките страдания. Какво човешко страдание може да се сравни с Неговото страдание? Затова никога и при никакви обстоятелства ние не можем да роптаем срещу Бога, защото с Жертвата на Своя Син Той затваря всякакви роптаещи уста. За нас Бог - това не е гръмовержец, както за древните езичници, това не е всемогъщ цар, както за мнозина. За нас Бог – това е Човек, пострадал от човешката неправда и изкупил цялата бездна на човешките страдания. Да даде Бог, попрището на Великия пост да ни помогне да осъзнаем смисъла на Христовия Кръст и да ни укрепи в доверие към Бога. И ако ни се наложи да страдаме, ние трябва да помним, че няма човешки живот без кръст.
Гледайки Христовия Кръст, ние трябва да помним, че на всеки човек е даден кръст. Само на гланцираните корици на списанията няма никакви страдания. В човешкия живот страданията така органично са включени в самото битие, че да се изтръгне това страдание от живота е невъзможно. И Кръстът Христов ни помага да носим нашия собствен кръст, а молитвата пред Кръста, най-напред, се свежда до това: Господ да ни даде сили, мъжество, търпение, за да укрепи нашата вяра, та носенето на Кръста Христов (а всяко страдание е Кръст Господен) да бъде за нас също така спасително, както бил спасителен Голготският Кръст на Господа.
Забележително е, че ние възпоменаваме Кръста в деня на Възкресението и се чете възкресното евангелско четиво. Няма ни едно упоменаване в Евангелието за Кръста – само за Възкресението. И това не е случайно: чрез това съвместяване на прославянето на Възкръсналия Спасител и разпнатия Господ ние още и още веднъж свидетелстваме пред самите себе си, че след Кръста следва Възкресението. Бидейки послушен на Отца, даже до смърт кръстна, Господ възкръснал в третия ден и победил тези, които Го пригвоздили към Кръста. А заедно с това Той победил дявола и всяко зло, и всяка неправда, и всеки грях. Така и ние, ако с търпение носим кръста, без да губим вярата, но укрепвайки я в това кръстоносене, то и в нашия живот Господ ще дарува възкресение - не само като нещо, което отваря пред нас дверите на вечността, но и възкресение като победа над страданието, като победа над тези изпитания, които Господ ни изпраща.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев