Благовещението на Пресвета Богородица се явява един от най-радостните християнски празници. Това е ден на чудесното зачатие на Сина Божи от Непорочната Дева чрез Духа Светаго.
„А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам“ (Лука. 1:26-27), - така започва Евангелското повествование за това събитие. Влизайки в скромното жилище на праведния Иосиф, Архангел Гавриил приветствал Мария с думите: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“ (Лука. 1:28). „А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав“ (Лука. 1:29).
Но, защо се смути Непорочната Дева? Може би, се е уплашила от това небесно явление? Но, от Свещеното Предание ние научаваме, че живеейки в Йерусалимския храм, младата Мария е свикнала с явяването на небесните пратеници. Тя се смути от необичайния поздрав на Архангела, защото той я е нарекъл „благодатна“ и „благословена“ между всички жени. Като най-смирената от всички хора, тя не прояви дръзновение да отнесе тези думи към себе си. Затова тя размисляше в сърцето си: дали това явление е от Бога?
„Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния“ (Лука. 1:30-32). Така Гавриил е успокоил разтревоженото сърце на смиреномъдрената Дева. Той, все едно, че й казва тя да не се смущава, че Бог вижда цялата слава на нейното смирение, и че душата й е най-чистия храм. Именно такъв Кивот Той и очаквал за Своя Син. Именно ти, кротката Мария, ще бъдеш оръдието за спасението на хората; ти си избрана да бъдеш Майката на Емануил.
В тази беседа на Архангела с най-чистата Отроковица пред нас се открива цялото имане на нейното сърце. Въпреки, че Мария се смути от неговите думи, обаче тя не загуби присъствието на духа. „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ (Лука. 1:34) – пита тя Архангела, тъй като тя даде обет за девство. И Архангелът й отговаря: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец“ (Лука. 1:35-36). Споменаването за станалото с неплодната Елисавета, окончателно убеждава Приснодевата в небесното пратеничеството на вестителя. Нейната премъдрост се склони пред тайната на това необичайното раждане, за което й благовестил Архангел Гавриил. И тя смирено каза: „Ето рабинята Господна: нека ми бъде по думата ти“ (Лука. 1:38).
„И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин“ (Лука. 1:39). Но защо бърза Мария? Накъде се стреми тя? - Денят на Благовещението, бидейки един от най-главните етапи в делото на нашето спасение, едновременно се явява и дълбоко интимен празник на Божията Майка: това е ден на голямата радост на нейния дух, началото на нейното Богомайчинство. Въпреки, че тя утаи тази вест дълбоко в сърцето си, и дори не я каза на своя обручник Иосиф, тя всецяло е била обхваната от тази тайна и бързала към своята любима сродница Елисавета, която също имала радост, тъй като тя е заченала син на старини и вече е в шестия месец.
Най-голямата сила на този порив се постига в момента на срещата на тези две щастливи сродници, в момент на техния трогателен поздрав. В отговор на пророческия поздрав на Елисавета - „И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?“ (Лука. 1:43) – Приснодевата казва пророчески думи: „Душата ми величае Господа...“ (Лука. 1:46). Величествен е този порив на Дева Мария. С вълнението ние съзерцаваме радостта на духа на Непорочната Мария, която стана Невеста Неневестная на Дух Свети. Но, за нас в тази среща най-важното е, че за първи път на земята са произнесени думите: „Майката на Господ“. На земята се появи Божията Майка. В това пророческо провидение на праведната Елисавета се намира тайната на Благовещението и цялата радост на човечеството, и високият догматически смисъл на това събитие-Благовещение.
„В този ден стана тайнствения брак Божи, стана новозаветният съюз между Бога и човека“, - пише преп. Симеон Нови Богослов. „И Словото стана плът“ (Йоан 1:14). Святата Църква изразява едновременно и свещеното недоумение и радостта по случай на чудесния образ на спасението, което от Премъдростта и Милостта Божия е определено за падналите хора.
„Как човешкото естество ще възприеме съединенито с Божеството?“ Към това тайнственото съединение Божият Промисъл още от древността е подготвял хората. В Стария Завет на много места се споменава за това чудесно „съединение на Божеството“ с човешкото естество: неопалимата Къпина, която горяла с огън и не изгоряла; тримата момъка, които останали невредими в Халдейската пещ; скинията, която била направена от тленния материал, но е могла да вмести в себе си Бога; златната кадилница, предобраз на чистата плът на Приснодевата, която ще вмести в себе си Бога и т. н. Затова, денят на Благовещението е ден на голямата радост за Божията Майка, по случай нейното Богомайчинство, едновременно служи и като велико тържество на цялото човечество. Тъй като, в този ден е положено началото на тайнственото общуване на Бога с човека, отсега нататък, чудесно се възстановява нарушения от грехопадението съюз между Бога и човека.
Свободен превод: Олга ДАРМАНЧЕВА