Всечестни отци, скъпи братя и сестри! Сърдечно поздравявам всички вас с големия празник Благовещение на Пресвета Богородица. В тропара на празника ние казваме: „Днес спасения нашего главизна” - днес е започнало нашето спасение. Действително чрез Благовещението на Пресвета Богородица е започнало служението на Бога на човешкия род чрез въплъщението на Неговия Божествен Син. А именно въплъщението на Божия Син открило на хората спасението. Ние в Църквата много често употребяваме тази дума „спасение”, но не винаги отчетливо разбираме смисъла на тази дума. Коя дума е антоним на спасение? Гибел. Спасение и гибел.
А при какви случаи ние употребяваме думата „гибел” по отношение на човека? Ние не казваме: човек е погинал, ако, достигнал почтена възраст, е престъпил прага на този живот и влязъл във вечността. Ние говорим за заспиване на човека, за смърт – за никаква погибел не става дума. Ние говорим за гибел на хора от нещастни случаи, от терористични актове, от убийства. Понякога ние употребяваме тази дума, когато страшна смъртоносна болест убива човека в млада възраст. С други думи, с гибелта ние свързваме непреодолимото въздействие на външни сили.
В какъв пък смисъл спасението се явява антоним на гибелта? А именно в този смисъл, че спасението ни избавя от действието на външна сила – дяволската сила. Все пак, както и до идването в света на Спасителя, хората се раждат, възрастват, женят се, навлизат в зряла възраст, боледуват, изцеляват се, радват се, скърбят, грешат. Но епохата, която настъпила след Благовещението, се отличава от предшестващата с това, че ни е дарувано спасение, че именно чрез страданията, смъртта и Възкресението на Господа ни е дарувано избавление от страшната външна сила – дяволската сила, която господства с непреодолима сила над човешкия род.
Господ именно ни е избавил от това външно въздействие - но не всички. Спасението не се усвоява от хората автоматически. Да, това би било и несправедливо: нали Господ е пролял Кръвта Си, преминал през страдания, но не за да започне от плодовете на този кръстен подвиг безразлично потребление на плодовете на спасението. Хората по-скоро биха забравили какво е спасение и биха започнали да възприемат другия начин на живот като даденост.
Господ никога не нарушава нашата свобода. Той ни дава право на избор, даже и в този случай, когато става дума за нашето спасение – да го приемем или отхвърлим. Когато ние приемаме Кръщение, влизаме в Църквата и ставаме нейни чада, тогава Божията благодат, която се открила и изляла на човешкия род чрез идването в света на Спасителя, започва да оплодотворява нашия живот. Благодатта започва да работи вътре в нас, създавайки мощен щит, способен да спре влиянието на външната тъмна сила. С Божията благодат ние се защитаваме от дявола, от греха. Ние действително придобиваме спасение.
Трудно е да се каже какво би станало с човешкия род, ако Господ не бе открил тази възможност за спасение. Вероятно, никаква човешка цивилизация повече не би съществувала. Защото още тогава, преди идването в света на Спасителя, мнозина съзнавали, че човешкото общество в своето развитие е изпаднало в някаква задънена улица и даже езичниците очаквали идването в света на Избавителя, разбирайки, че не може повече така, че човешките сили са сломени, че човечеството става неспособно за оцеляване. Най-добрите философи, най-добрите мислители на античната древност съзнавали наличието на тази духовна беизходица на човешкия род.
Нашата епоха не е по-благополучна от езическата. Тя се отличава само с едно от тази, дохристиянска, епоха - пред нас са отворени дверите на спасението. Бог ни дава сила да защитаваме себе си, своите роднини и близки, своето Отечество, целия човешки род от силата на злото, привличайки с молитва Божията благодат.
И днес, според св. Йоан Златоуст, адът царува, защото много управници и много сили, които са способни да определят развитието на човешкото общество, се намират под властта на дявола. Но адът няма да векува над човешкия род, както казва същият светител, и това означава, че хората имат способност да се защитават от вражеските сили, да устроят своя живот според замисъла и волята на Бога.
Празнувайки Благовещението на Пресвета Богородица, ние празнуваме началото на нашето спасение и благодарим на Господа за тази велика милост, която Той ни е дарувал, за Неговите страдания, Неговата смърт, Неговото Възкресение, за изпращането на Светия Дух, за всичко това, което явява тайната на спасението на човешкия род. И вярваме, че до свършека на света никога не ще бъде иззета от човешкото съобщество тази възможност да оградим себе си със силата на Божията благодат от вражеските сили, устройвайки спасението си в Христа Иисуса нашия Господ. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев