Днес ние отбелязваме паметта на преподобна Мария Египетска. Нея я почитат и православни, и католици, и англикани. Животът й е известен на всички църковни хора, защото описанието на нейния подвиг всяка година се повтаря в храма по време на четене на канона на св. Андрей Критски. Нейният живот – това е пътят от уличница, от обикновена александрийска блудница, каквито имало немалко във всички времена, до най- велика светица. Нейният живот е пример на удивителна метаморфоза, която може да стане само с човека. На единия край на живота - уличница, на другия край - светица.
При това, от историята на нейния живот ние виждаме, че на този път между нея и Бога нямало посредници. Нейният път към Бога започнал с преломния момент, когато тя не могла да влезе в Божия храм, за да се поклони на животворящия Кръст Господен. Тя се разкайва, слуша Божия призив и се оттегля в Йорданската пустиня. 47 години тя живее в пълна самота, насаме с Бога и със себе си. При това 17 години от нейния живот преминали в усилия да изкорени от себе си всички страсти. Тя се уподобила на змия, която, за да смъкне от себе си старата кожа, се промъква през тесен отвор и снема своето старо покривало.
Така и Мария преминала най-жестоко изпитание, за да убие в себе си „ветхия човек, изтляващ в прелъстителни похоти”. Но и след удържаната победа тя не излязла от пустинята и още 30 години живяла там, в пълна самота. Когато я среща старецът Зосима, той вижда светица, която наизуст цитира Свещеното Писание, при това тя никъде и от никого не се е учила. Мария преминава реката Йордан като по суша. По време на молитва тя, пред очите на стареца, се издига над земята. Тя в един миг време преодолява разстояние, което старецът Зосима трябвало да измине пеша за 20 дни.… Целият живот на Мария е чудо, удивителна метаморфоза, която може да се стане само с човека. Нейната обожена човешка природа вече не зависи от външните физически закони на този свят. По всичко изглежда: личността на преподобна Мария била уникална и неординарна. Според законите на психологията и според монашеската традиция отдавна е забелязано, че малцина от хората са способни на живот в пълна самота.
Обикновеният човек, живеейки в пълна самота, деградира, започва умствено да се уврежда. Именно затова в монашеството, от самото начало, започнало да преобладава общежитийното житие. Макар и два, трима човека - трябвало да живеят заедно. Рядко някой носел подвига на пълна изолация от съобществото на хората. Но тук пред нас е слаба жена, която въобще не била готова от самото начало за никакъв подвижнически живот, изведнъж тя съумяла не само да не деградира, но и да стане голяма светица. По всичко изглежда, помагала й поддържащата Божия благодат, която я обучила и в познаване на Свещеното Писание, и в духовния молитвен живот. Примерът на нейния живот е нетипичен, без особено Божие призоваване и помощ човек не може да изнесе такъв подвиг. Но този пример ни говори, че за Бога нищо не е невъзможно.
Всеки от нас живее живот на блудница. Ние също грешим с блудство. Ние използваме другите хора, обстоятелствата, пък и самия живот за самоудовлетворяване. Приспособяваме се към всичко и към всички, за да ни бъде добре. Освен телесно блудство има блудство на душата, на ума, на чувствата. Имаме блудно потребителско отношение към всичко, което ни заобикаля и към всички, които се намират редом с нас. Това блудство е още по-лошо, отколкото телесното блудство. През Великия пост Църквата ни въвежда в пустинята на нашите собствени души. Та останали там насаме със себе си и с Бога, да съумеем да се осъзнаем.
Да погледнем на бързопреходността на нашия временен живот, да обърнем ума и сърцето си към Бога, за Когото няма нищо невъзможно. Няма такъв грях, който Бог да не може да прости и такава дълбочина на падението, откъдето да не може да се вика към Него. Той е редом и винаги готов да помогне да се завърнем у дома си. Но трябва сам да отидеш в пустинята, да се бориш, да се трудиш, да се каеш. Бог ще бъде редом с нас и ще помага, но човек сам трябва да пролее усилия, кръв и пот.
Понякога ние превръщаме своята вяра в примитивна картинка на естетически душевни преживявания. Постът - в особеност на храненето. Вярата - в смес от различни наслаждения. Когато духовният живот преминава по допирателната плоскост на православния туризъм, в който главно е да целунеш колкото е възможно повече светини и от това душата, незнайно защо, ни се струва, че трябва да стане по-добра. Когато даже в духовните четива, в богослуженията ние също търсим наслаждения и остри усещания. Оттук безкрайното преследване на чудеса и появата на невероятни префърцунени църковни разпеви, които са способни да ни настроят на каквото искаме, но само не - на съсредоточеност в молитвата. Когато вярата се превръща в обредоверие. И в духовния живот ние сме готови да вървим по пътя на блудството и да търсим удоволствия и в това. В същото време Бог очаква от нас друго. Трябва да се провираме през цепнатината на духовния подвиг, за да свалим от себе си гниещата греховна кожа.
В описанието на живота на Мария Египетска има още един важен детайл, на който трябва да обърнем внимание. Старецът Зосима вижда пред себе си, несъмнено, във висша степен светица. За това говори цялото многообразие на чудесните явления, които я съпровождат. И поради нейното най-голямо смирение, и нейното знание за бъдещето и миналото - няма ни най-малки съмнения, че тя е една от големите светии. Какво още й трябва? Пътят на нейния земен живот дошъл към края си и тя можела спокойно да се пресели в небесните обители. Не, за нея се оказва малко всичко това, което тя вече имала.
Въпреки че тя достигнала, по всяка очевидност, висшата точка на обожението, която е възможна в земния свят, на нея не й достигало най-важното и главно тайнство, без което могли да се окажат напразни всички нейни духовни подвизи. Това е тайнството Причастие. И нейната среща с преподобния старец Зосима била нужна само заради едно: да има възможност да пристъпи към светите Христови Тайни. Ето колко важно и значимо е това тайнство. Каквито и подвизи да е извършил човек, каквито и висоти да е достигнал в своя духовен живот, без Причастието с Тялото и Кръвта Христови всичко това може да бъде непълно. По молитвите на преподобна Мария Египетска, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев