„Тебе, Победителя на смъртта, възпяваме: „Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!”
В историята на човечеството имало много победители: имало талантливи лекари, които победили много болести; имало знаменити пълководци, които побеждавали огромни армии и цели държави. Има победители в пространството, победители на разстояние и т. н. Но светът не познава „победител на смъртта” освен Господ Иисус Христос. Той е един. Даже така нареченият невярващ свят не може да назове друго име. Никой от най-водещите хора никога даже не е претендирал за това. А Той е, бил е и ще бъде – нашият Спасител и Господ, победителят на смъртта.
За своя исторически живот Господ е доказал това в три случаи: възкресението на дъщерята на Иаир, възкресението на сина на наинската вдовица и ето, в днешния ден – възкресението на Лазар.
Смъртта на дъщерята на Иаир била скорошна, неотдавнашна смърт. Тя умряла, докато Христос и нейният баща идвали към нея. Даже Христос е нарекъл това „сън”, но хората се надсмивали над Него, знаейки, че тя е умряла. Той пък, отпратил всички навън и, хванал я за ръката, възгласил: „Момиче, стани!” И възвърнал се духът й и тя станала.
При сина на наинската вдовица смъртта по-твърдо встъпила в своите права: положили умрелия вече на одър, изнесли го не само от дома, но вече го изнасяли през градските врата. Господ спрял носещите, докоснал се до одъра и казал: „Момко, тебе думам, стани!” Мъртвият се повдигнал, седнал и започнал да говори. И Иисус го оставил на майка му.
И ето сега Лазар. Победата над смъртта тук била окончателна, стопроцентова. Лазар бил вече четири дни в гроба. Наоколо имало плач, но надежди за възкресение вече нямало у никого. Даже една от сестрите на покойния казала на Господа: „зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден”. И даже Сам Господ, видял нея и всички дошли с нея плачещи, се смутил духом и се просълзил. Накрая Той казал: „дигнете камъка”. Тук сестрата на умрелия не издържала и Му казва: „Господи! Мирише вече, защото минали са четири дни вече, откакто той е в гроба”. Но все пак бил вдигнат камъка от пещера, където лежал умрелия, и Господ извикал със силен глас: „Лазаре, излез вън!” И излязъл умрелият, обвит с погребални повивки. Иисус заръчал: „Развържете го, нека ходи”.
Но освен телесната смърт има още и душевна смърт. Случва се така: връхлита греховна мисъл и подбужда греховно чувство, но душата се опомня, вика към Господа с покаяние и Господ ще протегне ръка, както на дъщерята на Иаир, и ще каже: душо, стани! И животът отново ще потече радостно. Но става и така, че ние не се опомняме навреме и грехът по-дълбоко навлиза в душата, но и тук, по молитвите на Църквата, нашата душа още може да се раздвижи, да се разкае и Господ ще ни каже, както на сина на наинската вдовица: душо, на тебе казвам, стани! И душата ни отново ще оживее и ще получи спасение.
А какво да правим, ако грехът съвсем е поробил душата, покрива я като надгробен камък и преминава вече в страст, която започва да издава греховна смрад... както при Лазар? Какво да правим тогава? Ето, тогава ни е необходима изповед, това тайнство, което е установил Сам Господ. Погледнете как това е отразено при възкресението на Лазар. Нали Лазар сам не могъл да излезе от гробната пещера – тя била затрупана с камъни. Той и да върви не може, тъй като ръцете и краката му били омотани с погребални повивки. И тук Христос казал на учениците: развържете го. Отнесено към нас това означава, че Господ повелява на свещенослужителите, получили в тайнството ръкоположение дара на Светия Дух, да развързват нашите грехове, които и на нас ни връзват ръцете и краката. Каква радост за нас! Нали смъртта не е причина, а само резултат, само следствие от греха. А Христос е също така победител на греха, а заедно с това и на самата смърт. Нека и ние да тържествуваме: осанна във висините! Амин.
Превод: Прот. Йоан Крамихалев