В антифоните, които ние чухме току-що, се говори за това, че водата и кръвта, които изтекли от ребрата на Иисус, се разделили на четири източника и тези четири източници – това са тези четири Евангелия, от които ние узнаваме за живота и смъртта на Иисус Христос. И днес, в деня, когато възпоменаваме разпятието на Господа на кръста, ние слушаме четивата от тези четири Евангелия, четива, които ни разказват за последните часове, за последните минути от земния живот на Христос. Евангелистите съхранили за нас седемте слова на Спасителя на кръста. Първото от тези слова - това била молитвата, която Господ произнесъл, когато войниците пробивали Неговите ръце с гвоздеи, когато Той бил разпъван на кръста. И Господ се молил за тях: „Господи, прости им, понеже не знаят какво правят”. В тази молитва е отразена цялата любов, която Господ има към хората. Господ обича не само тези хора, които са Му верни, не само тези хора, които изпълняват Неговите заповеди, но и Своите врагове, и тези, които Го разпнали, и всички тези, които със своите грехове или поради незнание, или преднамерено забиват гвоздеи в ръцете Му. И даже когато ние със своите грехове нанасяме рани на Господа, Господ и тогава ни обича и Се моли на Своя Отец: „Господи, прости им, понеже те не знаят какво правят”.
Затова в Евангелието ние слушаме за това: как двамата разбойници, които били разпънати редом с Иисус на кръстовете, Го хулели. Но внезапно един от разбойниците се опомнил. Той видял страдащия Иисус, спомнил си думите, които Иисус говорил, че ще настъпи Царството, в което Той ще бъде Цар и с вяра казал на Господа: „Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си”. И Господ му отговорил, и това е второто слово, което Господ произнесъл на кръста: „Днес ще бъдеш с Мене в рая”. И това слово ни учи, че колкото и да е голям грехът на човека, колоко и далече човек да е отстъпил от Бога, даже, ако този човек да е бил разбойник, даже ако през целия си живот той да е бил неверен на Бога и да е разпъвал Бога, и да е правил зло на хората, думите на покаяние, с които той се обръща към Господа, може да му отворят вратата на Царството Небесно. И ние вярваме, слушайки тези думи, че каквото и да би станало с нас, Господ винаги ще бъде готов да ни прости, Господ винаги ще бъде готов да отвори за нас вратата на Царството Небесно, ако ние пристъпим към Него с вяра, с покаяние и с любов.
Третето слово, което са донесли до нас евангелистите, това са думите на Иисус Христос, отправени към Неговата майка и към Неговия любим ученик - апостола и евангелиста Йоан Богослов. При кръста на Иисус стояла Майка Му, и видял Я, Господ казал: „Жено, ето сина ти”. А на Йоан казал: „Ето Майка ти”. И с тези думи Господ не само поверил майка Си на грижите на Своя любим ученик, и не само поверил Своя ученик на грижите на Своята пречиста Майка, но и всички нас поверил на любовта и застъпничеството на Пресвета Богородица. Възпоменавайки днес Господа на кръста, ние възпоменаваме и Божията Майка при кръста на Иисус, Божията Майка, Която родила Божия Син, Която заедно с Него преминала през всички страдания и Която стояла при кръста на Иисус, стояла и „утробата й се разкъсвала”. И Господ поверява на нейното застъпничество всички нас - верни и неверни Свои синове и дъщери.
В Евангелието слушаме, че Господ, когато бил на кръста, извикал към Своя Отец: „Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?” И в тези думи присъствала цялата скръб на богооставеността, която Господ изпитал на кръста. Никога, ни за един миг Иисус Христос не бил оставен от Своя Отец, никога, ни за един миг Божеството на Христос не се е разлъчвало с Неговото Човечество. Но за да премине пътя на страданията, трябвало да претърпи не само оплюване и оскърбления, не само предателство и отричане, трябвало да претърпи и най-страшното страдание, което може да се случи на човек – това усещане, чувство на богооставеност, това чувство, което изпитва човек, когато му се струва, че няма Бог, или че Бог не чува неговите молитви, или че Бог го е оставил. И Господ трябвало да премине през това, за да стане един от нас, за да можем и ние в тези минути на богооставеност да си спомняме, че и Той е преминал през тази мъка.
Господ на кръста възкликнал: „Жаден съм”. Тези думи на Господа свидетелстват, че Той преживявал мъките на кръста реално, така, както ги преживява всеки човек. Той бил разпнат и това била страшна и мъчителна смърт, смърт, която настъпвала бавно от загуба на кръв и от жажда. Но Господ жадувал не само материална вода, Господ преди всичко жадувал спасението на хората, Той жадувал тези Негови страдания на кръста да достигнат нашите сърца, та цялото човечество да откликне на тази негова скръб, на тази негова мъка, на тази Негова молитва за всички нас и за тези, който Го разпнали. Господ жадува нашето спасение и именно затова се възкачил на кръста, за да спаси всеки от нас, да отвори за всеки от нас, както на благоразумния разбойник, вратата на Царството Небесно.
Когато наближил смъртният час на Господа, Той произнесъл думите: „Свърши се”. Тези думи означавали, че е настъпил краят на Неговия земен подвиг. Това, през което Той трябвало да премине, свършвало, свършвало Неговото земно страдание, настъпвала Неговата небесна слава. Господ бил разпнат, защото така било необходимо, така било предсказано в Писанието. А това било необходимо отново за нашето спасение. Когато Господ казал: „Свърши се” - това значи, че нашето спасение се е извършило, това значи, че вратата на рая са се отворили за всеки от нас, а в това число и за тези, които се намирали в ада. Защото веднага след своята смърт Господ слязъл в ада.
И, накрая, последните думи, които Господ произнесъл на кръста, били отправени към Неговия Небесен Отец. Той казал: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си”. Ние трябва само да се замислим през какво е минал Христос и с какво чувство е могъл да произнесе тези думи. Нали още преди Своите кръстни страдания Той се молил на Отца и казвал: „Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша”. Но тази чаша не Го отминала. Господ, Бог Отец, не снизходил към този вопъл, защото така трябвало да пострада Иисус Христос. И когато Той извикал на кръста: „Боже Мой, защо Си Ме оставил?”, това бил вик на мъка от разлъчеността от Отца. Но Христос умрял примирен със Своя Отец, Той умрял с доверие към Отца, Той умрял с чувство за това, което Той трябвало да извърши. Той умрял не в състояние на богооставеност, но в състояние на присъствието на Отца, умрял с доверие към Отца. В Неговите думи нямало упрек, в Неговите думи имало една безкрайна любов и безкрайно доверие. Той се обърнал към Отца така, както детето се обръща към своите родители: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си”.
И ето, възпоменавайки всички тези събития, възпоменавайки смъртта на Господа Иисуса Христа на кръста, нека помним, че Господ е близък до всеки от нас, че Господ е близък до нас така, както е бил близък на благоразумния разбойник, че Той ни обича така, както обичал всички хора, които Го заобикаляли тогава: и Майка Си, и учениците Си, и войниците, и разпъващите Го - всички, независимо от тяхното собствено отношение към Него. Нека помним, че каквото и да се е случило с нас, колкото и далече да сме били от Бога, Господ винаги ще бъде близо до нас. Колкото и далече да сме отстъпили от Неговите заповеди, Господ винаги ще ни обича. И даже ако сме Го изоставили, Той все едно никога не ще ни изостави. Именно заради това Той се възкачил на кръста.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев
Илюстрация: Разпятие Христово. Миниатюра в сирийско евангелие от края на VI в. от монаха Рабула (Rabulla Gospels)