В името на Отца и Сина и Светия Дух! Христос воскресе! Втората неделя след Пасха има няколко литургически наименования. Едно от тях е Антипасха. Тя се нарича също Томина неделя, защото в този неделен ден ние чухме евангелското повествование, разказващо за срещата на апостол Тома с възкръсналия Спасител.
Днес, на Божествената Литургия, ние чухме евангелското повествование, което се възвестява от Църквата още в първия ден на Господнята Пасха. В него се говори за това как Господ в първия ден след Своето Възкресение Се явил на учениците, които се намирали в Сионската горница в Йерусалим. Наистина, не всички ученици се намирали тогава тази горница, сред тях не бил апостол Тома. Когато по-късно другите апостоли му възвестили, че те са видели възкръсналия Учител, Тома започнал да се съмнява и казал: „ако не видя на ръцеите Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам” (Иоан 20:25).
Мнозина, четейки това евангелско повествование, могат да осъждат Тома за неговото неверие. Но дайте да се вгледаме в образа на този човек. Три пъти в Евангелието се говори за апостол Тома. Първият път неговото име се споменава в този момент, когато Господ избира за апостолско служение прости хора, мнозинството от които били рибари. Вторият път апостол Тома се споменава при много важен за Иисус Христос момент, когато Той узнава, че Неговият приятел Лазар е умрял. Това било в навечерието на влизането на Господа в Йерусалим. Учениците разубеждавали Христос да отива в Йерусалим, знаейки, че там Го очаква ненавист, презрение и смъртна опасност. И само Тома казал: „Да идем и ние да умрем с Него” (Иоан 11:16). Каква преданост лъха от думите на апостол Тома! Той е готов да последва Христос даже в смъртта. И ето за трети път Евангелието споменава апостол Тома, и ние го виждаме някакси разколебан, невярващ в тези думи, които му говорят останалите ученици, свидетелстващи за Христовото Възкресение.
Защо е тази промяна? Какво е станало с Тома? В самия Тома ли е причината? Аз мисля, че причината била не в Тома, а в самите ученици. Външно те, може би, ликували и се радвали, че техният Божествен Учител е възкръснал, а Тома не видял в тях никаква промяна. Той не видял в тях тези, които срещнали възкръсналия Христос. Аз не случайно, братя и сестри, насочвам вашето внимание към това. Ние външно, изглежда, също така се радваме и ликуваме, че Пасхата е настъпила. Но при цялото външно ликуване нека се запитаме: „А какво се измени в нашия живот? Да, Христос наистина възкръсна. А аз, озареният от тази светлина на Христовото Възкресение, нима се измених към по-добро? Нима започнах по-малко да греша? Нима аз наистина станах свидетел на това най-велико, необикновено чудо на Възкресението?”
Когато с нас се срещат външни хора, които са слушали, че ние празнуваме Господнята Пасха, нима говорят: „Какви необикновени хора са християните! Как светят те с добрите си дела. Колко добро, колко любов, колко човечност има в живота на тези хора!” Нима говорят така за нас с вас тези, външните, които още не са познали Христос? За съжаление, не. Защо? Защото, макар и да говорим за Възкресението, макар по нашите лица да има усмивки и радост, животът ни продължава да остава такъв, сякаш не е имало Възкресение Христово. Ето за какво е необходимо да се замислим в този ден. Ако аз съм проповедник и свидетел на това чудо, то трябва да бъде възвестено от мен не само с думи, защото най-често на думите не се доверяват, а на делата на моя живот - състрадание, милосърдие, любов.
Когато ние говорим, че Христос е възкръснал, не ненавист, не завист, не злоба, не раздразнение трябва да бъдат проявленията на нашите ежедневни постъпки, а милосърдието, състраданието, любовта. Тази същата любов, която възкръсналият Христос донесъл на тази земя, та ние, като Негови ученици, да носим тази любов на всички хора, които ни заобикалят. Ако Тома не е повярвал тогава, защото не е видял Христос, това не е негова вина, а вина на тези, които са му възвестили за това най-велико събитие. И на нас понякога не ни вярват. Не защото Христос не е възкръснал, а защото ние не живеем Христовото Възкресение. Нека, братя и сестри, да живеем така, че със своя живот да свидетелстваме за Възкресението на Спасителя.
Когато учениците били просветени от благодатта на Светия Дух в петдесетия ден след Възкресение Христово, тогава те смогнали да разнесат славната вест за Христовото Възкресение по всички краища на земния свят. Някой може да каже: „Апостолите били озарени от Светия Дух, затова и им вярвали.” Аз иска да кажа с твърда убеденост и вяра, че и върху нас, както и над учениците Христови, е имало слизане на Светия Дух. Някой ще каже: „А аз нещо не си спомням върху мен във вид на огнени езици да е слизал Светият Дух”. Да, може и да не е слизал върху нас Светият Дух във вид на огнени езици, но че Той е слизал върху всеки от нас – това е истина и факт. И това слизане на Светия Дух е станало в момента на кръщението. А ако бихме били причастници на Светия Дух, и нашият живот, също както и животът на учениците Христови, би бил озарен и просветен от тази Божия благодат. Нека да преумножаваме в себе си тази дарувана ни благодат и да я носим като Светлина. „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16).
Да даде Бог, този урок, който в този неделен ден за наше назидание ни преподнася Светата Църква, да бъде за нас полезен и спасителен. Та нашият живот да бъде свидетелство за най-великото чудо на Христовото Възкресение. Нека носим тази истина на всички хора в света. Да даде Бог, всеки, срещнал се с нас, човек да може да каже: „Воистину Христос воскресе!" Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев