Днес Православната Църква отбелязва празника на светите жени-мироносици. За тях малко говори Евангелието, но те незримо участват в Благата вест със своето жертвено, невидимо служение. Свещеното Писание учи, чe в Христос – всички са едно. Че в Царството Божие няма разделеност по полов признак. Това прозрение се отнася към живота в бъдещия век. Що се отнася до земната Църква, ние виждаме, че в нея разделеността по полове съществува.
Има особености и специфика на женското и мъжкото служения в Църквата. Доколкото Бог се въплътил и станал човек в мъжки образ, то и йерархическото служение в Църквата принадлежи на мъжа. Само мъж може да стане член на свещената йерархия. Правото на проповед, богословие, дарът на учителството също така са дадени на мъжа. Означава ли това, че в Църквата съществува дискредитация по полов признак? Далеч не. Призванието на жената в Църквата, така както и в социалния живот е друго. В живота на обществото, семейството разликата между жената и мъжа се изразява в това, че тя е способна по-тънко да чувства и разбира това, което често е недостъпно за мъжа. Тя притежава този дар, който в психологията е наречен „емпатия”. Това е способност към съпреживяване. Под емпатия се подразбира също така способността много точно да чувстваш и усещаш емоционалното състояние на другия човек.
Затова жената в обществото, това е, преди всичко - майка, жена. От нея, като по правило, зависи психологическата атмосфера в дома, уюта на домашното огнище. Тя по-тънко и по-дълбоко разбира това, което на мъжа просто не е дадено да разбере. Това свойство дава на жените в областта на вярата неоценимо преимущество. Тя по-бързо и по-леко намира пътя към Бога. На нея не са й нужни рационални доказателства, тя не се нуждае от логически доводи и философски умозрителни системи.
Жената вижда и възприема Бога, преди всичко, със сърцето. Тя Го чувства, и повече не й е нужно. Именно затова в годините на атеистичния терор жените отстоявали православната вяра. Техните покрити със забрадки глави се възвисявали над атеистичното мракобесие, те неизменно навсякъде изпълвали храмовете по време на богослужения. И нямало такива аргументи у атеистите, които биха могли да сломят тяхната вяра. На жените не са нужни доказателства за Божието битие, така както и на нас не са нужни определения какво е това майчинска любов или женска нежност. Ние разбираме това и така, без всякакви енциклопедични определения. Свещеното Писание учи, че Бог е Любов. И жената със сърцето се отзовава и чувства тази Любов.
Жената е способна жертвено да обича и състрадава. Най-висок пример на такова женско състрадание и любов е св. Богородица. Следите от нейните любов и състрадание са десетки икони на Божията Майка, много от които са паметници на нейното застъпничество и чудесно попечителство за човешкия род. И в Православната Църква, в съгласие с това свойство на женската природа, служението на жената е насочено към дейно въплъщение на любовта към Бога и хората в най-разнообразни проявления както в църковното, така и в социалното служение.
Жената служи на Бога навсякъде. Тя може да носи майчинския подвиг, монашеския молитвен труд, тя може да служи на Бога в качеството на лекар, учител и много други професии, които изискват проявление на женска любов, ласка и на нейното особено свойство – да чувства душата на другия човек. И днес, говорейки за спецификата именно на женското служение в Църква, ние трябва да помним, че този дар на сърдечност, с който Бог надарил жените, те трябва да се стараят да го умножават и усъвършенстват. Най-страшното е, когато сърцето у човека, става каменно и твърдо, не способно към любов и състрадание. Това е смърт за душата.
Особено страшно е, ако това се случи с жената. С това се извращава цялата й вътрешна природа. Страшно е, когато мъжът става жесток, но много по-страшно е, когато такава става жената. Затова женската престъпност, в сравнение с мъжката, е по-жестока и цинична. В природата на жената са заложени като възможност, както най-висшето духовно възвисяване, така и най-дълбокото нравствено падение.
Примерът на жените-мироносици – това е образец на максимално отдаване себе си на Христос, до пълна самозабрава и служение с любов, на което могат да бъдат способни само жените. Нека прибягваме към молитвената помощ на тези труженици в делото на Христовото благовестие, с надежда, че по техните свети молитви, Бог ще ни дарува спасение и вечен живот. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев