Днешният празник е особен, защото той ни въвежда в съприкосновение с някаква граница между земното и небесното, между историческото и вечното. Защото Христос Възкръсналият, оставайки Богочовек, прославен в Тяло след Възкресението, пребивавал и в земния живот, и във вечния живот.
И празникът, установен в чест на събитието на Възнесението, е призван да ни открие какво означавало идването в света на Спасителя. Той дошъл, не за да ни напусне.Той би могъл да се яви на учениците след Възкресението - и после да изчезне. Но Господ напуснал тази земя с видим образ. И не просто с видим образ, но Неговото Възнесение се съпровождало с дивното пророческо свидетелство на ангелите, отправено към учениците. „Ето застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:10-11).
В това е и смисълът от идването на Спасителя. Той спасил хората със Своята Кръв, страдания и със Своето Възкресение и открил възможност за съединение на земното с небесното, на временното с вечното. След Спасителя историческият процес, историческото време се изменило. То придобило истински смисъл. Вместо кръговрата на вечното колело на историята, безсмислен и безнадежден, както говорили за това езическите философи, историческият процес е устремен към Второто Пришествие на Спасителя, към този момент, когато ще има ново небе и нова земя (Откр. 21:1).
И апостолите, поразени от думите на ангелите, дошли в Йерусалим. Не със скръб, че Спасителят е изчезнал и повече няма да им се явява, а с радост, че Той скоро ще дойде и ще дойде завинаги. Първоначално в Църквата хората така и мислели, че Второто Пришествие няма да дойде днес или утре. Мислели така, защото човекът има друго отчитане на времето, различно от това на Бога. За Бога хиляда години са като един ден и един ден е като хиляда години (вж. 2 Петр. 3:8), и за Бога времето не съществува (вж. Откр. 10:6). Това, което ни изглежда огромна история след Христа е само миг пред Божиите очи.
И затова, устремявайки се към това Божие Царство, открито в Христа Иисуса, нашия Спасител и Господ, ние трябва да посвещаваме своя живот на подготовка за срещата с Христос. Всичко останало е вторично, всичко останало ние правим, за да достигнем главното. За съжаление, човек така е погълнат от ежедневната суета, че най-главната цел остава някъде далече. Ние си спомняме за нея в най-добрия случай един път в седмицата, когато идваме в Божия храм, а наистина понякога и по-рядко. И всеки ден от сутрин до вечер се трудим, отдавайки всички свои сили, енергия, образование – всичко това, което имаме - на достигането на разни човешки моментни цели.
Да, Господ не ни е казал: „Не се трудете, седете и чакайте Моето Пришествие”. Той благославя нашите човешки трудове, но благославя само тогава, когато не губим главното от своята житейска перспектива, когато виждаме основната цел в това да се съединим с Христос - и след своята смърт и в края на историята.
Но ние знаем, че ако отиваме на среща с Христос, ако пазим в сърцето своята вяра, ако строим своя живот в съответствие с вярата си - то никакви лъжовни пътища, които под много хитроумни декорации ни се предлагат, не ще ни отклонят от главния път.
И аз бих искал на всички нас да пожелая твърдост във вярата, да пожелая да имаме ясен светоглед, в чийто център да е Възкръсналият Христос, възнесъл Се, за да слезе отново на земята. И да ни помага Господ на нашия житейски път, като не се препъваме и не приемаме лъжата за истина, да вървим на среща с Бога, нашия Спасител Господ Иисус Христос, Който ни чака и Който, в известно само на Него време, ще слезе на среща с човешкия род, за да извърши окончателния праведен съд и завинаги да утвърди Своето Царство в човешкия род.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев