Завърши нашият път от Великия пост и Страстната Седмица и Възкресение Христово до Петдесетница, или по-добре казано, от Рождество Христово до днешния ден, и ние събрахме в храма. Сега, след Божествената Литургия ние ще отслужим вечерня за пресветлия празник на Пресвета Троица с трите коленопреклонни молитви – за първи път след пасхалните дни и Вознесения.
Със страх и трепет ще преклоним колена пред живия Бог и ще принесем молитва с покаяние и хвала на нашия Творец, ще изповядваме нашите заблуждения и грехове, всеки по отделно и всички заедно, ще се учим да носим в молитвата, както в живота, един друг теготите си, с Христос, Чието бреме е леко, и игото Му - светлина.
Всеки по отделно и всички заедно да сведем глави пред Господа, всеки със своята съдба и своите навици и постъпки, които могат да бъдат забележителни и прекрасни, но които също така могат да бъдат изпълнени с грешки и най-главното – с грехове. Да ни прости Господ и да ни даде избавление от всичко безобразно и зло, за да не се възвръщаме вече към тези грехове, да не ги повтаряме, за да не се наложи отново да ги споменаваме. Нека те бъдат зачеркнати завинаги от нашия живот! Но това няма да стане, ако в нас няма истинско покаяние. Само сега, в цялата пълнота, ние постигаме думите Христови: Покайте се, защото се приближи Царството Небесно.
За какво да се каем? Има един известен разказ за свещеник, който предложил на едно свое духовно чадо, което не виждало своите грехове, внимателно да прочете вечернята молитва към Светия Дух, където всичко подробно е назовано и преброено, и когато този човек казал: „Ето аз нямам такъв грях” - свещеникът с изумление отговорил: „Нима Светият Дух греши?” За много неща трябва да се каем, но преди всичко за това, че сега в света открито и нагло заявяват себе си и във всичко господстват - сребролюбието и сластолюбието, главните проявления на себелюбието. В култ са въздигнати парите, разврата и прекомерната гордост, насаждани в обществото. Ако в нашето сърце е скрита, неизживяна любов към мамона или похот, или самоутвърждаване, с които ние не искаме да се разделим, ние в някаква степен, страшно е да се каже, също участваме в строителството на вавилонската кула. Тази кула понякога, изглежда, че достига небето, обаче днес е очевидно, повече от всякога: строителите говорят един с друг, но вече не се разбират. Тази кула се руши пред очите ни. Целият свят ще загине под отломките на тази вавилонска кула, ако няма покаяние.
За да приготвим пътя на Господа, на Светия Дух, за да направим прави пътеките Му, ние без лукавство трябва да видим в себе си най-малкото присъствие преди всичко именно на тези грехове. Само освободили се докрай от тях, ние ще придобием сила от Господа да противостоим на това зло в света и да побеждаме това зло. Истинското покаяние означава също така пълно изменение на нашия личен и на нашия църковен живот. Който иска да стане причастник на Светия Дух, да Го усети, той трябва да престане да плува по течението, да се обърне на сто и осемдесет градуса, по посоката където духа Светият Дух.
Накъде, на каква страна Той духа? Духът е като вятърът: не знаеш откъде идва и накъде отива – казва Господ, обаче даровете на Духа са известни: любов, радост, мир, кротост, въздържание, милосърдие, вяра, а тези, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. И да вървим там, където ни сочат пътя тези фарове, да вървим - към цялостност на живота, разбит от греха, към единение с всички, живеещи в Христа, и с всички преди векове починали в Господа, с цялото свято човечество, което е единно, защото е свято и, в което без святост, както е казал древният философ, е неизбежна войната на всички против всички.
Да ни даде Господ да осъзнаем болката от разделението един от друг – тя ранява Христос и да не забравяме, че всичко, което става с човечеството, зависи преди всичко от Църквата – само тя е свята, защато Дух Свети пребивава в нея. Изповядвайки единството, съборността и апостолството на Църквата в деня на нейното раждане, нека помним, че тя е свята.
Ние през цялото време забравяме, че трябва да бъдем святи, тъй като се наслаждаваме на утешението на Светия Дух и на всички дарове на Христовата Църква. Пътят на Утешителя е единственият вечен път, който Христос ни е дал в Църквата и друг път няма. Нашият живот трябва да стане, ако може така да се каже, утешителен, та това да може да се усети от нас и от всички. Без святост нищо няма плод и Църквата няма смисъл. Да ни даде Бог днес по-истински да преживеем това, че всеки от нас и всички ние заедно се нуждаем от святост, от покаяние и опрощение, от молитва, истина и любов!
И така, да преклоним колена и да молим Господа да ни даде преобразяване и истинско откровение. Да съединим нашата молитва с молитвата на всички, прекланящи днес колена в хиляди православни храмове и с молитвата на небесната Църква. С нас е Божията Майка и светите апостоли, и всички свети мъже и жени, известни и неизвестни, чийто живот е видим за всички или е скрит в Бога. И нека се молим един за друг, както те се молят за нас, в нашата устременост към светостта, с волята на Небесния Отец, с кръстната жертва на Божия Син и утешението на Светия Дух. Ние, християните не сме много в света, но ако бъдем на практика закваска, избрани по благодат – в човечеството ще има присъствие на Христа, хората ще могат да получат пълнотата на Духа, да пият жива вода и всичко ще стане ново тук и сега, и во веки. Бог прави живота възможен, когато той е невъзможен. Бог не му дава да се разпада, когато той се разпада. Бог го превръща в стойностен, скъпоценен, когато той изглежда безсмислен и пуст.
Апостол Иоан Богослов в първото послание говори за тайната, която била скрита: Животът се яви и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и ни се яви - за това, което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас, а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисус Христос. Този живот, за който свидетелства апостол Йоан Богослов, е Светият Дух, Неговата благодат. Животът без Бога, казва блажени Августин, е недостоен за названието живот. Истински може да бъде само вечният живот.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев