В името на Отца и Сина и Светаго Духа! Веднага след сътворението на света Господ „в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши” (Бит. 2:2) и заповядал на хората: „Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа...” (Изх. 20:8-10). В Новия Завет ветхозаветната събота била заменена от неделния ден, когато цялата Църква Христова прославя Славното Възкресение Господне. Всяка неделя ние си спомняме за това най- велико и радостно събитие в историята на човечеството.
Но съществуват в Православната Църква, както вие знаете, и други празници, когато вярващите хора молитвено възпоменават събития от земния живот на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, на Неговата Пречиста Майка, значими събития от историята на Църквата Христова, дни, когато Църквата молитвено прославя светите Божии угодници. И Църквата призовава всеки вярващ да прекара благочестиво тези празнични дни, с духовна полза. В тези дни Светата Църква ни призовава в Божиите храмове, където съвместно в молитви прославяме светия празник, където с едни уста и едно сърце преди всичко прославяме Бога, дивен в Своите светии, където, участвайки в съборната молитва, в богослуженията, ние придобиваме нови духовни сили, очиствайки се и отрезвявайки се от цялата светска суета, където ние, накрая, в Тайнството на Светата Евхаристия, в причастието с Тялото и Кръвта на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, се съединяваме със Самия Бог.
Някои нецърковни хора, а понякога и тези, които наричат себе си вярващи и ходят на църква, мислят, че времето на църковните празници – това е време за безделие. Това съвсем не е правилно. Обикновено хората, и това е странно да се наблюдава, които не ходят на църква, много са загрижени за това може ли на празник да се пере или боядисва, или да се мие, или да се чисти…
Съботните и неделните дни, дванадесетте Господски и Богородични празници, празниците, свързани с личния живот на християнина – това са дни, които е нужно да посветим на Бога и на своята безсмъртна душа. Това е ден, който е желателно да започнем с молитва в храма и с причастие със Светите Христови Тайни. Църковният празник – това не е време за леност и безделие, напротив, църковният празник, празничният ден – това е ден за голяма духовна работа. И ако не всеки има възможност за цял ден да се отстрани от своите житейски, битови грижи и проблеми, то, във всеки случай, този ден трябва да започнем с молитви, а после да продължим своя обичаен живот и Господ ще благослови – и всичко при нас ще бъде успешно.
Необходимо е всеки християнин така да организира своя живот, че да прекара по християнски църковния празник. Вие знаете от църковния календар, че предстои празник, затова, бъдете добри, направете така, че в този ден никакви лични грижи и домашни проблеми да не ви отвличат от от молитвата, от богомислие, от посещения на Божия храм.
Но понякога в празнични дни може и трябва да се поработи, и Бог благославя вашите трудове. Това е в този случай, ако наши близки се нуждаят от вашата помощ. След молитвата в храма е нужно да отидем при тях и заради Христос, проявявайки своето християнско милосърдие, да изперем, да почистим, да боядисаме, да занесем хляб и по някакъв начин да помогнем в бита на нуждаещия се. И в този смисъл никога Православната Църква не е проповядвала тунеядство и безделие. Това само безделници са го измислили, че на църковни празници не трябва да се работи. И те оправдават своята леност, като си фантазират църковни правила.
И ето, днес вие всички намерихте време, за да дойдете тука, в Божия храм, за съвместна молитва, за да се причастите със Светите Христови Тайни, за да почетете паметта на славните и всехвални апостоли Петър и Павел, за да изпросите от Бога благодатни сили за своя по-нататъшен живот. Вън от всяко съмнение е, че Господ, виждайки вашето усърдие към паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, ще ви въздаде, по техните молитви, Своите велики и богати милости.
Днес заедно с целия християнски свят ние прославяме светата двоица велики апостоли – Петър и Павел. Сам апостол Павел ни учи: „Помнете вашите наставници, … и подражавайте на вярата им” (Евр.13:7).
Те са били много различни хора, но Светата Църква, кой знае защо ги е обединила, отделила ги от дванадесетте апостоли и установила за тях особено празнуване в един ден.
Ние знаем, че Петър бил прост рибар и едва ли бил образован човек. Той веднага пламенно откликнал на призива на Господа и тръгнал след Него. Но после станало така, че той, както помним, веднъж се изплашил, проявил неверие и започнал да потъва, после отново се изплашил и се отрекъл, изменил на своя Божествен Учител… Но, проявил по такъв начин човешка слабост, той все пак ни показал, че бил вярващ човек, а за вярващия е възможно изправление, покаяние. После през целия си живот се каел и плакал за своите слабости, за своята страхливост и през целия си живот изправял своите грехове.
Апостол Павел пък, млад римски гражданин, получил блестящо образование при известния учител Гамалиил, започнал своя живот, като яростен гонител на Христос и Неговата Църква. Но после станало така, че Господ, по Своето милосърдие, го обърнал към Себе Си и Савел станал апостол Павел, който с такава сила, с такава ревност започнал да проповядва Евангелието на Царството Небесно.
Толкова различни са апостолите, но ги обединява това, че двамата показали пример на жива, голяма вяра. Те в своите послания ни учат на вяра в Бога, учат ни на живот в Христа, учат ни как да живеем на тази земя, та действително да бъдем християни. И да даде Бог, да имаме такава дълбока, жива вяра, която да се проявява в християнски добри дела, та виждайки ги, заобикалящите ни хора да прославят нашия Небесен Отец, както е написано в Евангелието: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат.5:16).
Трябва да имаме такава вяра, която би могла да върши чудеса и да премества планини. Трябва да имаме такава вяра, която би отстранила временния промеждутък между нашето прошение към Бога и Неговия отговор на това прошение, както у този военоначалник, стотника от Капернаум. Когато се разболял слугата му, той попросил и Господ тутакси отговорил на прошението и неговият слуга оздравял.
Трябва да имаме такава вяра, която би ни давала сили и мъжество да понасяме всички житейски несгоди, скърби, болести и гонения. Тя трябва да бъде вяра гореща, несъмнена, животворяща, а не такава хилава и безжизнена, която имат и бесовете, защото „и бесовете вярват и треперят” (Иак.2:19). И ако някой говори, че неговата вяра е някъде там, в душата, имайте предвид, че тази вяра не е такава, защото не помага да живееш, не те поддържа в трудни житейски ситуации.
Как да се сдобием с такава вяра? Апостол Павел казва: „Вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие” (Рим.10:17). Затова е необходимо да слушаме Евангелието. Не само да четем, но и да слушаме какво ни казва Бог. И да четем светите отци и да ги слушаше какво казват те за Евангелието, как те тълкуват Евангелието. И тогава, когато ние слушаме Свещеното Писание, с Божия Дух, в нас ще се разгори искрата на вярата. Когато пък започнем да изпълняваме това, което е написано в Евангелието, тази вяра ще възраства и укрепва. Защото Господ ни дава сили да вярваме. И тогава човек става носител на тази истинска, крепка, оживотворяваща вяра, която се проявява в нашите добри християнски дела. И колкото по-малко слушаме Евангелието, толкова по-малко вършим добри дела, толкова повече оскъдява нашата вяра. И колкото повече вършим добри дела, колкото повече четем Свещеното Писание, творенията на светите отци и и се стараем да изпълняваме Евангелието в живота, толкова повече възраства и укрепва нашата вяра.
Нека, по молитвите на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, чиято памет прославяме днес, Господ да отвори нашите духовни уши, за да слушаме словото Божие, отправено към всеки от нас, и да живеем така, както е написано, та нашата вяра още повече и повече да възраства и укрепва, за да видим своя живот в правилна, християнска тоналност и да се стараем да я изправим, ако тя не е такава. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев