„Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз ви благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово” (Гал.1:11-12).
Тези забележителни думи апостол Павел адресирал до древните Галатяни, но чрез тях – до целия свят, утвърждавайки великата истина, че Евангелието не е плод на човешка мъдрост, че Евангелието е Божествено Откровение, т. е. слово на Самия Бог.
Ние празнуваме днес паметта на покръстителя на Русия свети равноапостолен княз Владимир. Свети княз Владимир със своя живот показал правотата на тези апостолски думи. Какъв бил Владимир до приемане на кръщението? Сластолюбив жесток владетел. Той бил причина за гибелта на много невинни хора. Жаждата за власт, парите и наслажденията били главна цел на неговия живот, както били цел на живота и на другите тогавашни управници. Защото и войни се водели, и земи се завладявали, за да имат повече власт, за да имат повече възможности да властват над другите.
А какво станало след това, когато в кръщелните води се потопил княз Владимир? Неговият живот се изменил. Той не станал по-суров, зъл, сластолюбив управник - той станал владетел, когото народът в умилениe и сърдечна радост наричал Червеното Слънчице.
Какво станало с този човек? Защо той изменил на тези ясни и разбираеми цели и ценности, които изповядвал като управник на държавата, с други цели и житейски ценности? Защото приел с кръщението в своя разум и в своето сърце Христос; той заедно с кръщението приел нова система от ценности, толкова радикално отличаваща се от това, с което живял, в което вярвал, заради което се борил дотогава.
А какво лежи в основата на тази ценностна система, на която свети Владимир отдал разума, душата и живота си, защото желаел след него целият народ да се приобщи към тази система от ценности? Това евангелско слово, а в центъра на това слово - това, което досега е трудно да бъде разбрано от хората; това, което не престава да удивлява всяко следващо поколение хора със своята новост и притегателна сила. В центъра на евангелското послание има една и най-главна дума: любов. Любовта като основа на битието, любовта като основа на личния и семеен живот, любовта като основа на обществения живот и даже в живота на държавата.
Тези думи остават неразбрани за много хора – много по-разбираеми са думи като власт, пари и могъщество. Под тези цели може да се подреди всяка политическа програма, може да се вдъхновят хората за борба, даже за война, защото във всеки обитава този бяс – стремежът да бъде богат, силен, могъщ.
Каква е тази любов, която проповядва Христос? Как може да възлюбиш ближния, как можеш да возлюбиш даже врага? Този въпрос, ние, вече като вярващи хора, си задаваме, съзнавайки, че нямаме любов в сърцето към другия човек, а още по-малко към врага. Какво означават тези думи на Господа? Наистина това не са думи човешки, не са мъдрост на поколенията, не са мъдрост на народите или на цялото човечество – това е Божествената мъдрост. Разбираема за хората или неразбираема, способни ли са хората да следват тази мъдрости или не са способни - от това словото Божие не престава да е Божие слово и Божествена истина, вечна и неизменна. И силата на вярващия човек е в това, че даже, без да осъзнава в пълна степен Божествената истина със своя ум и житейски опит, той прекланя пред нея коленете на ума и сърцето си в послушание на словото Божие.
Божествената истина става разбираема чрез вътрешния, религиозен опит на човека и този опит ни помага да разберем това, което Бог в Христа, Своя Син, е извършил заради нашето спасение. Господ дошъл и пострадал, за да имат хората живот, и живот в изобилие, та тази пълнота на човешкото битие да не се прекрати със смъртта, но да премине във вечността. Господ заради това дошъл и отдал Себе Си, Своя живот на поругание от човешката злоба, завист, гняв и нечистота. Той направил това, движен от любов към хората, към Своето творение и чрез този пример на Самия Господ ние можем да разберем какво е любов - любовта е, на първо място, способността да отдадеш себе си на другите. Готовността да отдадеш себе си и част от своя живот, време, грижи, пари, човешка топлина и съпричастност на другите е проява на любовта и това не са красиви думи, а способност да споделиш с другите своя живот.
На Бог е било угодно именно тази човешка способност - да споделиш своя живот с другите - да залегне в основата на човешкото битие, в основата на най-главния закон, според който само и трябва да се устройва личния, семейния и обществен живот. Всеки от нас от опит знае какво е това. Когато семейството е здраво? Тогава, когато мъжът отдава себе си на жената и семейството, а жената отдава себе си на мъжа и децата. Опитайте да престанете да отдавате себе си на другия – семейството веднага ще усети страшния хладен полъх на вятъра. Изчезва доверието, появява се подозрителност: а защо той или тя са постъпили така, какво се крие зад това? Може би тя или той вече не ме обича? Ние знаем как се развалят семействата, само защото съпрузите престанали да отдават себе си един на друг, да се грижат един за друг, да възприемат живота на другия като свой собствен живот. А нима не се крие в това проблемът между родители и деца, проблемът на поколенията? Нали той израства от недоизказаността, от това, че не била изказана докрай родителската любов, от това, че родителите не получили любовта на своите деца. И се прекъсва приемственоста, прекъсва се историческата връзка между поколенията.
А какво се случва в обществата, когато изчезва законът на любовта, когато се започва борба за свои частни интереси - политически, икономически, национални, класови или социални, когато тези интереси и ценности стават най-главните? Върви борба не на живот, а на смърт и се разрушава тъканта на човешкото общение, а там, където би трябвало да има взаимна поддръжка, любов, солидарност, хармония, се появява човешки хаос и безпорядък под лозунгите за построяване на щастлив живот.
Бедите и разделенията на народите винаги произтичат от лозунгите, които ни призовават към щастлив живот. Колко народи са се съблазнили от тези лозунги и са повярвали, че е възможно да се построи щастлив, процъфтяващ, мирен живот без Бога и без любов? Милиони хора загинали, а тази мечта не била осъществена. На нея не й е било дадено да се осъществи, защото в основата на това политическо мечтание били злобата, противоборството, стремежът да достигнеш своите цели, мамейки хората с призиви за щастие.
Църквата е призвана да бъде това място, където хората придобиват опита на любовта и опита на единството. Там, където има разделение, няма любов. И колко лицемерно и ужасно е, когато в Църквата става разделение в името на някакви „висши” цели! Това разделение е най-ужасното, което може да се случи в живота на християнина, – отсътствието на любов. Каква тогава може да бъде проповедта за любовта, къде е тук Христос, ако заради частни интереси, заради разбираните, по един или друг начин, цели и задачи за устройство на света се разрушава основата на човешкото битие, разрушава се и погазва с човешка злоба любовта? Това е извращение на християнското послание, това е отказ от Евангелието, което не е човешко, а Божествено откровение. Това е отказ от Евангелието с неговата вечна система от ценности, далечни от нашите суетни стремежи.
Църквата провъзгласява и на ближните, и на далечните, и на целия свят: няма друг път за развитие на света и човешката цивилизация, за развитие на всяко човешко общество, освен закона на любовта и произтичащите от любовта солидарност, взаимна подкрепа, хармония и мир.
На всичко това сме научени от светия княз Владимир. Излизайки от купела на кръщението, прозрял тайната на човешкото битие и щастие, той се отказал от жестокостта и властолюбието, от всичко това, което до неотдавна съгрявало душата му и вдъхновявало неговите постъпки. Княз Владимир в този момент преосмислил целия си живот и ни дал велик завет за любов и единство.
Да отправим молитва към светия равноапостолен княз Владимир да ни дарува сила да обичаме ближния - мъж, жена, брат, сестра, деца, колеги по работа. Нека той ни даде сила да обичаме враговете си и да докажем със своя житейски опит, че не изкривеното от злоба лице, проповядващо една или друга човешка истина, но кроткият лик на излезлия от купела на кръщението Киевски княз Владимир е идеал за нас. И този идеал е непобедим и непреодолим, защото той е слово Божие, а не човешко. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев