В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри!
Ние живеем в едно общество външно християнско, но по своята същност неоезическо. Ако обществото беше не само номинално християнско, то на Църквата щеше да принадлежи естественото право да съди нравствено поведението на неговите членове и лидери, поставяйки оценка на поведението на своите чада именно от християнска позиция. Но ако обществото е езическо, то трябва да бъдем много внимателни нашите християнски оценки да не се окажат неразбираеми, пресилени и даже абсурдни. Църквата трябва да се върне към практиката на първите векове от нейното съществуване, когато християните живели в още нехристиянизираната държава. Тогава те полагали усилия не към това - да изменят, да християнизират законите на държавата /например, да забранят гладиаторските борби, търговията с роби, многоженството, жестоките наказания, общите бани или театралните порнопредставления/, но към това - християните да избягват всички тези явления, ситуации и съблазни. Трябва да се придържаме към думите на св.ап.Павел:”Моя работа ли е да съдя и външните?... Външните пък ще съди Бог”/1 Кор.5:12-13/.
Пастирят може да изобличава своите духовни чада. Но към външния човек далеч не винаги трябва да се обръща именно с думи на осъждане. В житието на преподобни Макарий Египетски, чиято памет честваме днес, се разказва следния случай: Веднъж св. Макарий изпратил своя ученик да върви пред него по пътя. Когато последният минал напред, срещнал един елински жрец, който носел голям вързоп с дърва. Послушникът подвикнал към жреца с целия жар на новопокръстен:”Ей ти, демоне, къде бягаш?” Жрецът се обидил и набил ученика на св. Макарий. След това той срещнал и самия старец. Авва Макарий го приветствал съвсем иначе:”Привет на тебе, привет на тебе, трудолюбецо!” Жрецът се учудил, дошъл до него и го попитал:”Какво добро видя в мен, че ме почете с поздрав?” Старецът му казал:
“Аз видях, че се трудиш, но ти не знаеш, че си се трудил напразно”. Жрецът отговорил:”Аз се трогнах от твоя поздрав, и аз знам, че ти служиш на великия Бог. Един друг, зъл монах, който ме срещнал, ме оскърби и аз го пребих до смърт. Няма да те пусна, ако не ме направиш монах!” Така добрите думи на преподобни Макарий обърнали сърцето на елинския жрец – и той след кръщението приел монашество. Ние днес действаме по-скоро подобно на не особено мъдрия Макариев ученик, отколкото по начина, по който действал св. Макарий.
Трябва просто да се примирим с Божия промисъл, който ни е поставил да живеем не в християнско време, не в християнска страна. Трябва да се радваме на малкото, които са готови да ни слушат, а не да губим време в негодувание по адрес на онези, които нашите слова остават равнодушни. Да си припомним съвета на св. ап. Павел:”Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса” /1 Сол. 5:16-18/. Амин.