„Вярата е зрението на душата. Както с очите си виждаме физическия свят, тъй с вярата живо си представяме истините и събитията от духовния свят – например истината, че Бог е творец на вселената или събития, като възкресението на Иисус Христос от мъртвите... Това, което разумът не може да разбере, схваща го душата чрез вярата. Вярата не отхвърля знанието, а го допълва.”
От книгата „Нашата вяра” на арх. Серафим Алексиев
Онова, в което вярваме (или не), неминуемо ръководи нашите ценности, а те определят и приоритетите ни. А според ценностите и приоритетите организираме живота си, възпитаваме децата си, общуваме със себеподобните си. Според вярата си живеем или с духа, или с материята, а от там понятия, като „смисъл на живота”, „щастие”, „смърт” добиват различно съдържание.
Изнервени, напрегнати, вечно бързащи, притеснени, неудовлетворени... Все нещо не ни достига, въпреки усилията ни да осигурим своето щастие и благополучие, водени от убеждението, че всичко зависи от нас. Такъв е съвременният, модерен и нормален човек, който, дори когато не отрича Бога, всъщност е далеч от Него, защото не Го познава. Но човекът е духовно същество и както реката има нужда от вода, за да бъде река, така и човекът има нужда от духовност за да бъде човек. Дори и когато не разбира това и определя себе си като невярващ или дори атеист, човекът носи своята духовност, защото има душа. А душата е факт, в който едва ли се съмняват дори и най-заклетите реалисти, материалисти и атеисти.
Днес грамотният и уважаващ себе си човек самоотвержено се грижи за телесното си здраве. Индустрията на 21 век не спира да рекламира и предлага истински чудеса, гарантиращи „здравословно хранене”, „гладка кожа”, „перфектен метаболизъм”, „съвършени пропорции” и какво ли още не за здравето и красотата на тялото. Даваме на тялото си всичко, което можем да си позволим, според възможностите и убежденията си – скъпи дрехи, удобства, бижута, лечения, процедури...
А душата? Какво правим за нея? Хороскопи? Екстрасенси? Йога? Медитация? Индустрията на 21 век се е „погрижила” и за душите ни, предлагайки удобно и достъпно книги, филми, забавни телевизионни формати, интернет-страници и пр. с „дълбоко духовни” послания, разкриващи парапсихичните способности на „избрани” хора, които общуват с мъртви, местят предмети от разстояние, виждат през стени, познават миналото или предричат бъдещето. „Духовни послания”, чрез парапсихология, магьосничество, спиритизъм, вампиризъм, прераждане, умело захаросани с вечните въпроси за приятелство, любов, чест, достойнство, доброто и злото... Теми, свързани с трагични факти от историята на човечеството, манипулативно се пречупват през лукавата логика „Ако имаше Бог, който уж ни обича, щеше ли да позволи всичко това?”. А широко усмихнати шри-шри антистрес-гурута лъчезарно внушават на стресираното от материалност човечество какво е „изкуството да живееш”, чрез така модерните днес екзотични и мистични източни духовни учения...
Когато човек е далеч от Бога, той остава близо до собствената си неориентирана, но все пак жива и търсеща душа. Дори и невярващ в Бога, но все пак духовен, човек импулсивно следва потребността си от духовен живот и попадайки на щедро изливаната чрез реклами, филми, мас-медии лъже-духовност, той волно или неволно „пие” от нея. И ето как здравомислещият реалист, който вярва само на очите си и вижда, че някой огъва лъжици с поглед, решава, че зад тези способности стои извисена духовност, на която вярва защото я вижда. Атеистът, който мрази всичко, отнасящо се до Бог и открито воюва с Него, сутрин внимава с кой крак ще стъпи от леглото на пода и никога не подписва договори от 13 страници. А онзи, който се определя като вярващ, но не чак толкова, че да ходи по църкви, искрено се прекланя пред „феномена Ванга”, усърдно препраща верижни писма, за да си гарантира щастие и не пропуска да „чука на дърво” или „стиска палци” винаги, когато е нужно.
Коя е истинската здравословна храна за душите ни?
Знаем кое е добро за телата ни, защото сме грамотни и четем, гледаме, слушаме – учим се какво е здравословен живот, как да се пазим от болести, как да оцелеем физически. Днес всеки знае за вредата от алкохол и наркотици, анаболи и стероиди, генно-модифицирани храни или злоуотреба с лекарства. Но защо знаем, че витамините, слънцето и чистият въздух са здравословни за тялото, а не знаем, че грехът на гордостта е „душевен рак”, чиито „метастази” са егоизмът, себелюбието, тщестлавието, а те пък водят до „усложнения”, като осъждане, ревност, завист, омраза? Защо не разбираме, че този „душевен рак” постепенно разболява и тялото, и целия ни живот? Защо вместо да се ограмотим за душата си и нейните здравословни нужди, предпочитаме да давим душевната болка с цигари и алкохол, а в по-разумния случай отиваме на психиатър, който ни предписва антидепресанти? Защо не виждаме връзката между болестите на душата и тези на тялото?
ЗАЩО?
Когато ни връхлети нещастие, на което не може да помогне нито лекар, нито екстрасенс, нито шри-гуру, тогава и реалисти, и атеисти, и топло-хладните „вярващи” (които вярват във всичко друго, но не и в Този, Който казва „Аз съм пътят, и истината и живота” – Иоан 14:6) истерично и отчаяно се питат: „Защо точно на мен? Какво толкова съгреших?” Такова „Защо” съдържа гневен упрек към Бога, в Който по принцип не вярваме, но Който удобно обвиняваме за нашите нещастия и грешки. Проста човешка логика - „Ако имаше Бог, нямаше да позволи това да се случи. А ако Той все пак съществува, значи не ни обича, щом позволява да страдаме така.” Колко човешко! Все някой друг да ни е крив. Все някой друг да е по-лош от нас. Все някой друг да е виновен.
Гьоте е казал, че „човек вижда толкова, колкото знае”. А бидейки разумно същество, човек знае толкова, колкото иска да знае и естествено, колкото му е дадено да знае с човешкия си разум. И ако човек иска да знае само как да премахне бръчките си, да оформи бицепса си, да намали килограмите, да увеличи доходите, да направи кариерата си, да смачка врага си, въобще - да бъде успешен хищник в джунглата на модерния си свят, то очевидно няма как да види по-далеч от собствената си светска ограниченост. И тогава съвсем естествено отговорът на въпроса „Защо точно на мен?” ще остане нечут и неразбран, поради духовна глухота и слепота. Защото телесните ни очи и уши не са достатъчни, за да видим и чуем душата си. Както човешката ни логика не е достатъчна, за да познаем и разберем Създателя си.
Човек може, само ако поиска, въпреки ограничеността на своя разум и логика да научи нещо повече за невидимата част от човешката си същност и да опознае душата си и нейния Създател. Може, макар че в днешния объркан от твърде много информация свят, Истината не се намира лесно. Тя се познава не с логика и разум, а със сърце. А сърцето е мястото, от където извира поточето на вярата. Живата вода на вярата, която е истинското лекарство за душите ни. Вярата, която не просто ни учи да палим свещи и да се кръстим. Вярата, която ни показва Истинските правила, които определят верния морал и правилните ценности на нашия живот и които не се променят според модата и капризите на времето.
Вярата в Твореца, създал човека по Свой образ и подобие свободен и с безсмъртна душа. Вярата в „Иисуса Христа, сина Божий, Единородния” – въплътеното в човешка плът Слово Божие, изпратено на земята за да научи човеците на спасение. Вярата в Светия Дух, „Който от Отца изхожда” и Който живее в човешката съвест, докато не Го прогоним от там с греховете и безверието си. Вярата, че сме Творение, свободно само да избере дали да вярва в Твореца. Свободата на избора, обаче, е отговорност. Защото казано е „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно” (1 Кор. 6:12). Отговорността пък се състои в това да се потрудим и да научим коя е нашата вяра и защо тя е полезна за душите ни, така, както първокласникът учи азбуката и цифрите. Вярата, обаче, се учи със сърцето, защото Бог просто не се побира в човешкия разум и логика - „Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ” (Исаия 55:8).
С вярата в Бог се живее по-лесно! Дори и при най-тежките изпитания, знаеш, че не си сам. В джунглата на съвременния свят, човек може да бъде „себе си”, но може да бъде и Христóв. Лесно е да си „себе си” особено, ако заразен от гордост, смяташ, че си значим в собствените си очи и в „очите” на света. Трудно е да си Христов, защото това изисква да се откажеш от „себе си”, от удобните правила на модерния ни свят, които изкусно оневиняват греховете ни, налагайки извратения морал на свободията, вместо компаса на Божиите правила. Трудно е, защото това значи промяна. Голяма, болезнена промяна. Промяна, която разбира само сърцето. Промяна, която се случва единствено чрез вярата. Но промяна, която наистина лекува и спасява.
ВЯРА?
Да, свободни сме да изберем!
И вярваме или не, разбираме или не, приемаме или не, ще ни бъде според вярата ни, защото такава е Божията воля - „Нека ви бъде според вярата ви”! (Матей, 9:29)