На днешната Божествена литургия ние с вас чухме разказа за това как един баща довел при Христос Спасителя своя син, който боледувал от тежкия недъг на бесноватост. При това бащата отначало го завел при апостолите, но апостолите, които дотогава изцелявали много такива болни, не могли, обаче, да изцелят този, не могли да изгонят злия дух от него.
Когато бащата завел своя син и се обърнал към Господа, за да го изцели и казал, че учениците не могли да направят това, именно евангелистът Матей е запазил за нас гневното и скръбно възклицание на Спасителя, подобно на което не намираме на друго място в Евангелието: „О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?”
От това виждаме колко тежко Му е било сред хората! Той със Своето Божествено всезнание виждал всеки открай докрай, и видял колко неверен и развратен бил народът, който Го заобикалял. А на мен ми се струва, Господ едва ли би могъл да каже нещо друго, ако сега говореше за нас! Действително сегашното човечество е „род неверен и развратен”!
Неверен, защото ние постоянно разпиляваме, губим своята вяра, търсим какви ли не други вероучителни източници, вместо смирено да се поучаваме в Православната Църква, която единствено е действителната, Божествената истина, непроменена от ереси.
А че родът е развратен, за това, вероятно, не е нужно и много да се говори, защото вие сами виждате какво се случва сега в света! Когато се проповядва отвратителния, противоестествен разврат като нещо напълно законно и се одобрява, и се призовават другите да го последват. За това мръсно дело по-рано пращаха в затвора, а сега това се провъзгласява като нещо едва ли не похвално.
Да, има и още дела от подобен род! Толкова мръсотия в човечеството, в нашия живот, по-рано никога не е имало! Действително, както са предсказвали светите отци, настъпило е време ужасно, когато на човек е трудно да проправя своята християнска пътечка в живота, защото наоколо всичко е мръсотия, безсрамие, злоба и лъжа.
Нека помним колко страшно се е изказал Господ за Своите съвременници. Но те били иудеи, а сегашните хора са християни. И християните сега са станали „род неверен и развратен!” Пази душата си, човече! Да пази себе си всяка душа християнска! Трудно е човек да се опази от мръсотията, когато попадне на мръсно място, но нека пробва да се опази!.
Все едно, мръсотията ще попадне върху него, ще го оцапа. Затова, колко е възможно, по-строго трябва да се държи християнинът и по никакъв начин да не се приближава там, където тази мръсотия съществува, тържествува. Помни това, душо християнска! Господ, със Своята благодат, винаги е близък до нас. Апостолът казва: „дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие.”
Това значи, че колкото повече става грехът, толкова повече Господ изпраща благодат на помощ на своя раб, знаейки колко трудно му е да върви по праведния път, сред неправедните пътища на другите синове човешки.
Нека помним този евангелски урок, възлюбени, и да пазим себе си в това време, изпълнено, както бе казано, с мръсотия и злоба, защото този род е неверен и развратен, и ако човек се слее с него, ще погуби душата си навеки. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев