В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи в Христа братя и сестри! Не просто с думи, но със своя живот и смърт праведниците свидетелстват възвестяваната от тях Божия Истина. Най-гръмките фрази и най-пищните речи ще останат празни приказки, ако зад тях няма пламенна вяра, ако говорещият не е готов да понесе страдания и даже да приеме смърт заради тържеството на утвърждаваното от него учение. Кръвта на християнските мъченици била и остава най-красноречивата проповед за Правдата Господня. И пръв страдалец за Христа станал Неговият свят Предтеча и Кръстител Иоан. С отсечената си глава най- великият праведник на Ветхия Завет утвърждавал идването в света на „Царството Божие, дошло в сила” (Мк. 9:1), тържествуващо над древната злоба.
Предтечата Господен бил „гласът на викащия в пустинята” (Ис. 40, 3), изобличаващ греха на човечеството, за да пробуди в него спящата съвест. Зад суровостта на думите на свети Иоан се криела гореща любов към хората, защото само чрез покаяние грешниците биха могли се сподобят с милостта на идващия в света Господ. „Народът поради своето крайно нравствено развращаване имал нужда от строго и рязко слово, както заразените от гангрена членове на тялото трябва да се изгорят и отрежат. Кръстителят бил прозорливец и виждал в дълбината на сърцата на идващите към него хора, цялата тяхна отвратителна неправда и лукавство; и затова и не могъл иначе да проповядва на неправедниците, освен строго, за да ги уплаши и със страх да ги изправи” – казва свети праведен Иоан Кронщадски.
Ние сме привикнали да уважаваме всичко, което се нарича култура и изкуство. Да, писателят или художникът, употребяващ дадения му от Бога талант, за да пробуди добри чувства в човешките сърца, заслужава всячески похвали. Но има изкуство от друг род, чийто вдъхновител е бащата на лъжата, дяволът-човекоубиец. От прислужниците на сатаната се създават книги и картини, филми и музика, изтънчено разпалващи низки страсти, привеждащи хората към срамни пороци и чудовищни злодеяния. И с такива „достижения на културата” също така се опиват, ръкопляскат им, призовават ни да се възхищаваме на духовни слепци и духовни мъртъвци. Към такъв род демонски шедьоври се отнася и „балетния номер” на Саломия, започващ с „невинно” разпалване похотта на пияното сборище и завършващ със зверското убийство на най-великия между родените от жени (Мат. 11:11), свети Иоан Предтеча.
Люта е смъртта на грешниците, славна е смъртта на праведниците. Кончината на свети Иоан Кръстител в тъмницата от меча на палача, която изглеждала като победа на световната злоба, се обърнала във вселенско тържество на Божествената любов, обемаща и царството на мъртвите. Светата Църква възпява Божия Предтеча: „За теб е достатъчно свидетелството Господне, радващ се да пострадаш за истината, ти си благовестил и на затворените в ада Бога, явил се в плът, взимащ греха на света и дарил ни велика милост”.
„Пръв пред Престола на Пресвета Троица” станал свети Иоан Кръстител, увенчан със сиянието на девствена чистота, със светлината на боголюбието и човеколюбието, със славата на пророческото служение в изобличаване на злото и утвърждаване на Истината. И така, напразно изчадията на сатаната – семейството на Ирод се ласкаело от надеждата да заглуши „гласа на викащия в пустинята”, да загаси светилника на Иоановата вяра. Самите нечестивци се провалили в тъмнината като в рог, тяхната участ е вечно проклятие. А неугасимият факел на деянията на Господния Предтеча осветява цялата вселена, по целия свят трябва да гърмят неговите думи: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно” (Мат. 3:2). Този строг и милосърден призив на най- великия от пророците е насочен към всеки от нас.
Възлюбени в Господа братя и сестри! На мнозина би се искало да угасят в света светлината на Божията Правда, за да не слушат укорни думи ни от хората, ни от собствената си съвест, за да насищат в уютния мрак с мерзки лакомства гнусните похоти. Това са низки и жалки слуги на сатаната, те пропагандират безбожие и черна магия, разврат и култа към лесна печалба, грехове содомски и гоморски. Да не ни съблазни никой от този „лукав и развратен род”, за да не бъдем и ние заедно с тях изложени на гнева на Правосъдния Господ!
И да не се прелъсти никой от нас, мислейки, че ние самите сме далече от беззаконниците и техните дела. Възприели ли сме ние с цялото си сърце уроците от житието на Божия Предтеча, приготвили ли сме преки пътища за Господа (Мат. 3:3) към нашите души, за което ни призовава най-великият пророк на покаянието? Има ли в нас свещена любов към Божията правда и благо отвращение от беззаконието? Според думите на апостола: „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас” (1 Иоан 1:8). На такова душепагубно самопрелъстяване се предаваме ние, когато си позволяваме уж „невинни развлечения”, превръщащи ни на практика в съучастници на гнусното Иродово пиршество. Даже и блудството някои считат извинително за себе си, а нали именно този мерзък грях превърнал Иродиада и Ирод в чудовища. По време на нашите трапези нима не преяждаме и не се опиваме при всеки удобен случай, а нали именно това превърнало рождения ден на Ирод в бесовско празненство. Нима не си позволяваме мръсни зрелища, с които изобилстват днешните телевизионни предавания, киното и книгите, – а нали именно „похотта на очите” е довела галилейския цар до неговата безумна клетва. Нима не се отнасяме снизходително към беззаконниците, не угодничим на нечестивците, когато от тях зависи нашето благополучие, а нали такова угодничество направило гостите на Ирод съучастници в убийството на Божия Предтеча. Така, угаждайки на собствените похоти и чужди грехове, угаждайки с това на дяволската злоба, продължаваме да считаме себе си за християни. Но как може да не чуваме, подобно на лъжеправедниците-фарисеи, страшните думи на Кръстителя: „Рожби ехиднини! Кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?” (Мат. 3:7).
Злочестивият Ирод също не без удоволствие слушал проповедите на свети Иоан, любопитствал и той да види Иисуса Христа, „понеже се надяваше да види някое чудо да стане от Него” (Лука 23:8). Но това било празно, безплодно любопитство – нито словото на пророка, нито срещата със Самия Спасител не заставили Ирод да измени живота си, да се разкае, да се обърне към пътя на правдата.
„Почти невинните удоволствия” и „сравнително дребните грешки”, подобно на съблазнителния танц на Саломия, завличат в бездната човешките души. Така от похотта - до кръвосмешението, от пиянството – до убийството на свят човек, от лекомислието – до насмешки над Господа водела цар Ирод кривата пътека, докато земята не се разтворила под него. И за да не подхлъзнем по този зловещ път, нека бъдем строги към самите себе си, за да ни помилва Правосъдещият Господ.
Отсичането главата на свети Иоан Предтеча – това е празник на тържеството на Небесното над земното, на вечната правда над преходната лъжа. В този ден Църквата е установила строг пост, за да ни напомня: не към земни увеселения и пирувания ни зове Вселюбящият Господ, но към най-щастливата и несвършваща вечеря в Неговото Царство. Да се обърнем към славния и всехвален пророк и Предтеча на нашия Спасител, свети Иоан: „Покланяйки се на твоята честна глава, молим те: като имаш голямо дръзновение пред Господа, избави ни от страстите на безчестие, освободи ни от всякакви беди и ни приведи към покаяние”. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев