Днес се радват небесата, радва се и земята. За радостта пее днес светата Църква: „Твоето рождество, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена”. Тази радост, братя и сестри, се заключава в това, че Бог дарувал на света Преблагословената Владичица и Богородица.
С нейното рождество дошла в света радост. Нейното пришествие свидетелствало, че човекът не е оставен да погива в греха, че Господ иска да подири и спаси погиващото. Над света трябвало да възлезе Слънцето на правдата - Христос Бог. Тя, Благословената, като Луната, предвъзвестява това Слънце. Тя идва, за да послужи като вместилище на Невместимия, да стане кивот на най-великата Светиня в света, да донесе и яви в Своите майчински обятия Единородния Син - нашия Христос и Бог. Тя изпълнява съвета на Света Троица. Ето защо с такава радост Църквата я възпява днес, именувайки я Майка на Христа Бога, Царица на небето и земята, сравнява я с утринна заря, предвъзвестяваща началото на божествения ден!
Вярващите хора с особена радост и духовно умиление я наричат Застъпница на грешното човечество. Да се застъпваш за хората, вършещи беззакония, и за недостойните, е нелека мисия. Нелека е тя и за Божията Майка. Нали ние сме така различни в своите падения, престъпления и грехове. Нали сме така коравосърдечни и озлобени, че ни е трудно да се разкаем, да се очистим и да й принесем с това радост. Мнозина от грешниците, забравят за Господа, не помнят и за грижите на Божията Майка; трудно ни е да се разкаем: пречи ни младостта, безгрижността или земните привързаности. Когато човек е здрав и благополучен, той не много охотно размишлява за своите грехове, за вечния живот, за висшите материи. Сред тези, които са се лишили от здраве или от земни блага, мнозина също не си спомнят за Бога, за Божията Майка, защото се отчайват поради слабата си вяра. В каквото и състояние да се намира човек, той е чадо Божие и чадо на Божията Майка. Тя е за всички: и за добрите, и за злите, за съмняващите се и за маловерните, немощните и силните, за живеещите и за умиращите - за всички тя е усърдна застъпница. Тя моли Своя Син за всички нас. Не е леко за Божията Майка да бъде застъпница за човешкия род. Ние сами си създаваме трудности, издигаме стени, разделящи ни с Бога и нашата застъпница - Божията Майка. Но над всичко стои нейната майчинска любов, нейната гореща молитва и постоянно застъпничество. На нея са й скъпи всички деца. Божият Син не може да не чуе нейните прошения и нейните въздишки за човешкия род. Той и говорил: „Искай, Майко, от Мене, Аз не ще се отдръпна, но ще изпълня всяко Твое прошение”. Молитвата на всяка земна майка не преминава безследно, още повече молитвата на Тази Майка, Която съчетава в Себе Си цялата пълнота на майчинството и любовта.
Майката на блажени Августин, света Моника, го следвала от града на град. Тя не могла да го спаси, но вървяла след неговите грешни стъпки и ги оросявала със сълзите майчинската любов и надеждата за изправление на сина й. Когато тя отишла при стареца Амвросий за съвет, той й казал: майчинските сълзи не пропадат безследно. И действително, синът й се обърнал. Впоследствие той станал велик учител на християнската Църква. Това е един от множеството примери за майчинска любов и грижа за децата. Божията Майка боледува за нас, плаче с нас и за нас. Тя, не замлъквайки, проси от Господа милост за нас, грешните хора. По нейните молитви Господ ни изпраща всичко потребно за временния и вечния живот. Ето защо ние винаги прибягваме към нея и просим: застъпи се за всички нас, о, Царице и Владичице. Дарувай полезното за всички и спаси всички, Богородице Дево: Ти си Божествен покров за Твоите раби. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев