Днешната неделя се нарича на езика на църковния Устав неделя след Въздвижение и затова евангелското и апостолското четиво са посветени на Кръста Христов (Гал. 2:16-20; Мк. 8:34-9:1). Всеки знае, че на Кръста Бог в Христа, Своя Син, спасил човешкия род. Обаче самата дума „спасение” е твърде многозначна и най-често се говори за тези нейни смислови значения, които не е така просто да бъдат разбрани: изкупление, възсъздаване на тварта, обожение на човека… Всичко това са истини - непреходни, големи, неоспорими, но не винаги разбираеми за човека. А ето това, което днес чухме от Евангелието, за всички е ясно и разбираемо: „Който иска да върви след Мене – да се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”.
Защо Господ отправил към хората именно такива думи? Защо, за да следваш Христос, трябва да вземеш върху себе си кръст и, нещо повече, да се отречеш от самия себе си? Това е трудно да се направи, защото всеки човек вижда света през своята призма. За всеки от нас ние сме в центъра на света, защото не съществува друг свят, освен този, който ние виждаме, чуваме, осезаваме, разбираме. Как така – да се отречем от себе си, да отречем това възприятие на околния свят, да вземем кръста, т. е. страданията, и следваме Христос? И за какво е нужно това?
Много важно е да се разбере за какво е нужно това. Всеки човек с радост възприема доброто. Доброто е това, което оцветява нашия живот в съвършено особени тонове и придава смисъл на този живот. Всеки знае, че да се направи добро не е просто, но, ако е извършил добро дело, каква светла следа остава в душата! И всеки знае, че да върши зло е лошо: когато правим зло, ние след това изпитваме угризения на съвестта - всяко зло, което извършваме, остава в душата тежка и опасна следа.
И, изглежда, че по-просто е да правиш добро! Нали и Господ е дошъл в света и ни учи как да вършим добро. Но защо Той не е казал: „Правете добро и ще Ме последвате”? Защо Той ни е казал: „Отречи се от себе си и вземи кръста си и Ме последвай”? Защо Господ не е казал: „Аз дойдох, за правят всички хора добро”? Защо Той е дошъл и казал: „Аз дойдох, за да потърся и спася погиващите” (вж. Мат. 18:11)?
В разбирането на тези истини, в откриването на тази тайна е ключът към разбирането за това какво е Животът с голяма буква, какво е животът според Христовия закон. Разбира се, Господ би желал всички ние да вършим добро. Но грехът е влязъл в живота на хората в зората на човешката история и в значителна степен е повлиял на човешката природа. Неслучайно апостол Иоан пише в своето първо послание: „Цял свят лежи в злото” (вж. 1 Иоан 5:19) и апостол Павел произнася удивителните думи: „Не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша” (вж. Рим. 7:19).
С каква пък сила ние така често, въпреки своите мироглед, убеждения, възпитание, правим не това, което искаме, а вършим зло? Защото грехът присъства в нашата природа, и, колкото и да ни проповядват добро, не ще вършим добро, защото грехът е по-силен. Ако той е господствал над апостол Павел, който изповядал това пред целия свят: „не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша”, какво да кажем ние с вас? Ето защо Господ не е казал: „Аз дойдох, за да правите добро и да Ме последвате”, защото тези думи не биха били изпълнени със сила и смисъл. Но нали Господ изкупил човешките грехове на Кръста! Със Своите страдания Той снел от нас вината за първородния грях, макар и повредената от греха човешка природа да не се изменила.
Защо Господ ни предлага да преминем по същия път, по който Той преминал, да приемем върху себе си своя кръст и да се отречем от себе си? Защото без отричане от себе си и без приемане на кръста не може да има никакво добро. Нали грехът поставя човека в центъра на живота, като център на собственото битие; и малкото детенце дърпа одеалцето към себе си и ръката е устроена така, че палците се свиват към тялото. Човек, живеещ по тези закони на естеството, ще прави всичко за себе си. А какво е нужно, за да върши добро? И какво е добро? Нали това действие не е за себе си. Преумножаването на личното богатство не се нарича добро. Не се нарича добро придобиването на власт. Не се нарича добро обезпечаването за себе си на комфорт – добро се нарича само това, което ние правим за другите.
А можем ли да правим добро без жертви? Без, макар и малко, отричане от себе си? Нали добро ние винаги правим за сметка на себе си - и в този смисъл се отричаме от себе си, макар с микроскопична частица, и в някакъв момент казваме: „Аз ще отдам, аз ще пожертвам, аз ще направя – аз ще разделя с човека неговото бреме или своята любов”.
Защо най-свещените понятия на нашето битие – такива като любовта, са свързани със самоотречението? Не може да има любов без жертви - това знае всеки човек, живеещ семеен живот. Само тогава, когато ние отдаваме себе си на другия или на другата, съществува любов. Затова неслучайно Господ е казал: „Отречете се от себе си и вземете кръста си. Само тогава ще вървите след Мене. Само тогава вие ще можете да вършите добро, а иначе думата „добро” се превръща в празно и глупаво морализаторстване, в което хората не вярват и което цинично погазват”.
Ето какво е Кръстът Христов. Ето какво означава отричането от себе си. Това означава изменение природата на човешките отношения, изменение качеството на човешкия живот, когато доброjf става естествено, макар и да предполага нещо неестествено от гледна точка логиката на греховния човешки живот.
На практика, защо аз съм длъжен да направя нещо за някого, особено ако не вярвам в Бога? Ако с този живот свършва всичко, какъв е смисълът в моето добро, за какво е нужно то – нима, за да хвърли прах в очите или да извлече политически дивиденди, нали това добро не се вписва в моя мироглед, в системата на близките за мен ценности. Но Христос преобръща тази греховна система от ценности. По чуден начин Той дава на Кръста опрощение на целия човешки род и ни призовава - чрез носене на кръста, чрез способността да ограничим самите себе си, своето потребление, своите амбиции, своята власт – да послужим на другия човек, правейки добро. И каква радост и мир идват в сърцето на човека, който е направил макар и една крачка по пътя, който Христос му е предложил! Нито една друга световна религия не говори за пътищата за достигане на истинското добро, защото тази тайна на живота е открита само чрез Кръста Христов.
И когато говорим, че от времето на Христа Спасителя е започнала нова ера, ние имаме предвид не само новото летоброене. Ние имаме предвид новия мироглед, новия възглед за живота, новото разбиране за човека. И тази новост никога не престава да бъде новост. Това откровение, това вдъхновение никога не се изчерпва, защото необходимо само човек да се отрече от себе си - даже не в пълна степен, макар и отчасти, да вземе кръста си и да тръгне след Христос, и светът започва да се преобразява, човешките лица се преобразяват и се изпълва с великия Божествен смисъл нашето обществено битие.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев