Скъпи отци, братя и сестри! Паметта за събитието, станало преди 1100 години в Константинопол, ни заставя да се замислим за това какво представлява Покровът на Пресвета Богородица. Видял свети Андрей видение: прострян над молещите се хора омофор; в чест на това видение и последвалото освобождение на Константинопол бил установен този празник. Но какво означава Покровът на Пресвета Богородица? Простира ли се той над нас винаги и при всякакви обстоятелства? Защитава ли ни той от всякакви беди и злини? А как пък тогава се случиха революцията, гражданската война, закриването на храмове, свалянето на кръстове, националното богоотстъпничество? А как пък, в днешните времена, се шири господството на греха в обществената сфера, което така очевидно се проявява чрез средствата за масова информации? Как се съвместяват със застъпничеството на Божията Майка всички кошмари на човешката история?
Напълно ясно е, че Божията Майка не покрива постоянно със Своя Покров всички и всичко. Ако би било така, би се нарушила Божествената справедливост и дара на Божественото покровителство чрез Пресветата Дева биха получавали тези, които отхвърлят този дар, които се борят със самата възможност за хората да вярват в този дар. Говорейки на тази тема – темата за безбожието, ние обикновено си припомняме атеистичните времена. Да, действително, ние преживяхме трудна история, когато атеизмът беше държавна политика. Атеистичната идеология беше станала основа на политиката - и външна, и вътрешна; и затова богоотстъпничеството, осквернението на светините станаха част от това, което извършваше властта и към което тя принуждаваше народа.
Тези тежки времена преминаха. Но може ли да се каже, че в това време Покровът на Пресвета Богородица не е покривал тези, които са вярвали в Нейната сила, които да отправяли към Нея своята молитва, които в името на вярата в Нейния Син възлизали на Голгота, преминавали през всички мъчения, лишавали се от живот? Разбира се, този Покров оставал. Той не се простирал над всички, защитавайки цялата страна и целия народ, но той се простирал над тези, които в най-тежките обстоятелства призовавали името на Пречистата Царица Небесна.
Днес времената са се изменили. Ние се наслаждаваме на религиозна свобода, мнозина от тези, които стоят начело на страната, са православни хора. Но върви невидима духовна бран, защото никога дяволът не ще се примири с това, че словото Божие се е усвоявало от хората и се е въплъщавало в живота. Затова нашата земна Църква се именува войнстваща Църква - защото участва в тази бран между доброто и злото, между правдата и лъжата.
Понякога, срещайки се с архиереи, с духовенството, аз слушам такива жалби: „Защо, владико, така лошо говорят за Църквата? Нали ние не правим нищо лошо”. Аз обикновено отговарям така: „Ако за Църквата престанат да говорят лошо тези, чиято дейност и мироглед не съответстват на религиозните убеждения, значи, Църквата се държи неправилно; значи, грешат архиереите, недостойно се държат свещениците. Но ако ние вървим по тесния път, водещ в Царството Небесно, винаги ще се намерят хора, на които това няма да се харесва”. А днес всякакви твърдения - правилни и лъжливи, важни за човека и напълно безразлични, проверени и просто слухове - стават достояние на гласността чрез съвременните средства за масова информация. По-рано бабите сплетничаха по пейките, а сега сплетничат в Интернет. Непроверени слухове, страхове, глупости присъстват сега в така наречените социални мрежи. Но ако по-рано заетите хора преминаваха покрай бабичките, седящи на пейката, с вежлива усмивка, сега с часове седят, четейки това, което лекомислено може да напише всеки.
Говорейки за всичко това, аз не призовавам хората да се отказват от работа в Интернет. Но аз призовавам всички вас да имате острота на духовното зрение, да не вярвате на думи, които се изплискват в общественото пространство без всякакви доказателства, когато се поливат с кал хора, особено известните. Всички тези, които вършат нещо днес за страната, непременно ще бъдат облети с кал. Достатъчно е да почетем това, което пишат за държавните дейци, за лидерите, за правителството, за Патриарха, за архиереите, за да бъдем свидетели на тази бран. Но има много важна разлика между всички тези, които пряко или косвено служат на дявола и тези, които служат на Бога. Ако ние служим на Бога, ние се намираме с Него в преки отношения, ние се обръщаме към Него с молитва, ние се обръщаме към Него с вяра и надежда. Тогава Господ накланя към нас Своята милост, тогава над нас се простира Покровът на Пречистата Царица Небесна и всички тези човешки страхове и интриги остават настрана, защото няма нищо по-силно от Покрова на Божията Майка и Божието благословение над човешкия живот.
Ето защо Църквата се моли за властите и войнството, ето защо Църквата се моли за Патриарха и иерарсите. Ето защо Църквата споменава в молитвите страдащите, гонените, всички тези, които преживяват тежки житейски обстоятелства, защото ние вярваме, че в отговор на тази молитва се извършва това, което ние не виждаме с очите си, но което видял свети Андрей, взирайки се в небето в най-страшния, може би, момент в историята на Константинопол. Той видял как в отговор на молитвата на хората, събрали се във Влахернския храм, Пречистата Царица Небесна простряла над тях Своя Покров.
Нека помним, че Покровът на Пречистата Царица Небесна като голяма защита и мощна крепост се простира над всеки, който с дълбока вяра и с надежда обръща към Нея своето сърце. Нека в центъра на вашия живот бъде молитвата, ясното съзнание, че със силата на молитвата се привлича Божията милост и със силата на молитвата над всеки поотделно и над всички нас се простира Покровът на Пречистата Царица Небесна. А нашата обща задача се заключава в това, че, въпреки греховете, заблужденията, паденията на нашите съвременници, ние като Църква трябва непрестанно да се молим Покровът на Пречистата Царица Небесна да пребивава над всички, които съзнателно или, може би, още недостатъчно съзнателно са готови да приемат Божието застъпничество и Покрова на Пречистата Царица Небесна над себе си. Вярвам, че Господ и Божията Майка ще чуят нашите молитви.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев