За това, че никой, преди самият той да бъде роден и просветен от духовен отец, не трябва да ръководи или учи другите
Робите са задължени на господарите си, както и началниците към царя си да оказват всякаква покорност и послушание, а ние, станали воини на Царя на царете и Бога на боговете, как можем да нямаме задължението да се придържаме към Неговите повели и да изпълняваме заповедите Му? – И какво извинение можем да имаме, когато нехаем за това? <…>Но казвам това, което съм научил от опит: ако демоните нямаха хората като сътрудници за злобата си, то със сигурност изобщо (дръзвам така да се изразя) не биха могли да отдалечат от Божиите заповеди онези, които са се възродили тайнствено чрез св. Кръщение и са станали синове Божии по благодат. Вярвам, че кръстените малки деца се освещават и се пазят под покрова на всесветия Дух, че те са овци на стадото Христово и агнеци избрани, доколкото върху им лежи печатът на знамението на животворящия кръст и напълно са освободени от тиранията на дявола. И ако дяволът не намираше пригодни оръдия за своята злоба, за да извърши онова, което желае, или в родителите на децата, или в дойките, или във всички онези, които встъпват в общение с тях (както в самото начало – в змията и жената), то със сигурност той не би могъл да похити и си присвои нито едно от тях. Защото, както действителността показва, тези посочени от нас лица ги учат от детски години на всякакво зло и лукавство, на срамословие, чревоугодие, неприлично кълчене, контене, модаджийство и всякакви други лошотии, - сребролюбие, тщеславие, славолюбие, гордост – и на тези лоши неща ги учат от детство и ги възпитават в тях. Поради което преди още децата да са стигнали до познание за себе си и до способността да разсъждават сами, чрез научаването им на обозначените лоши навици и нагласи те ги предоставят в робство на дявола, лишавайки ги нещастните от благодатта на осиновяването и полученото от тях освещаване, - без да знаят какво именно вършат, като да са някакви глупави малки деца.
В наше време почти никой от бащите не възпитава децата си по християнски и не ги обучава на правилата и заповедите Христови; но почти всички ги възпитават в светски дух и елински обичаи и нрави. За нещо, което е християнско, не ги е и грижа и не казват заедно с Иов: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога (Иов. 1:5). Те изобщо не се страхуват и не треперят при мисълта да не би децата им да сторят нещо неуместно и по този начин да отпаднат от състоянието на синовство и повиновение на Христа, Който се е предал на смърт заради нашето спасение, - и да не станат отново роби на нашия враг и потисник – сатаната, като бъдат осъдени на смърт във вечни мъчения в огъня. Един само страх ги е обладал всичките за децата им и една само грижа имат за тях: как да станат за показ пред хората, да са заобиколени със слава и блясък, но не чрез добродетел и целомъдрие, и не чрез равнодушие към житейския разкош и светски забавления, а чрез позлатени конски сбруи, контешки дрехи и роби, шестващи пред и след тях. Поради това и децата им привикват към славолюбие, към разкош, към богатство и превъзнасяне. Така и без изкушение на бесовете децата биват въвеждани във всякакъв род страсти от самите им родители, а доста често под родителско влияние те се отдават на срамни дела, - и отварят вратите в себе си пред дявола, бащата на злото, нарушавайки обетите, дадени при св. Кръщение. Бидейки възпитани по такъв начин и израснали сред такива лоши влияния, те внедряват в душата си трудно изгладимия навик към лошото, който с течение на времето се превръща в природа и става вече непоправим. Поради това някои от децата до смъртта си остават с лошите си навици, без да имат сили да се откъснат от похотите, страстите и плътските удоволствия и с тях си и умират; други пък, опомнили се до известна степен, придобиват знание за взелото над тях връх зло и се стараят да се освободят от него. Но ако не се отделят съвсем от лошите си учители (така трябва да ги наричаме, а не родители), то ще им бъде невъзможно да се освободят от вкоренилите се в тях лоши навици. И в провидение на това Бог призовава всички ни: ако някой дохожда при Мене и не намрази баща си и майка си и братята си, той не може да бъде Мой ученик (Лука. 14:26). <…>
Както децата не могат да се заченат и родят без баща, така е невъзможно за човек да се роди свише, т.е. да приеме благодатта на Светия Дух, ако няма духовен отец, роден свише. И както плътският баща ражда плътски деца, така духовният отец прави чеда духовни онези, които желаят да бъдат негови чеда.
Из Слово 87
Превод от руски език: Людмила ДИМИТРОВА