В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, скъпи братя и сестри, Светата Църква отбелязва паметта на свети великомъченик Димитрий Солунски. Великомъченик Димитрий се родил в град Солун в Гърция. Родителите му, тайни християни, го кръстили и наставлявали във вярата. Баща му, римски проконсул, умрял, когато Димитрий достигнал пълнолетие. Император Максимиан Галерий, встъпил на престола през 305 година, назначил Димитрий, на мястото на баща му, за управител и воевода на Солунската област. Главно задължение на Димитрий било да защитава своята област от външни врагове, но императорът изисквал от него също да изтребва християните. Димитрий, вместо това, започнал да изкоренява езическите обичаи, а езичниците да обръща в Христовата вяра.
Разбира се, скоро донесли на императора, че проконсулът Димитрий е християнин. Връщайки се от похода против сарматите (племена, населяващи степите край Черно море), Максимиан спрял в Солун. Готвейки се за смърт, Димитрий раздал своето имущество на бедните, а сам се предал на молитва и пост. Императорът заключил проконсула в тъмница и започнал да развлича себе си и жителите на Солун с гладиаторски борби в цирка.
По заповед на императора тъмничната стража пронизала Димитрий с копия през 306 година. Тялото на великомъченика Димитрий хвърлили на зверовете, но солуняни тайно го предали на земята. Слугата на Димитрий Луп взел кървавата риза и пръстена на мъченика и започнал да изцелява немощните. Него също умъртвили. По време на управлението на император Константин Велики (324-337 г.) над гроба на великомъченик Димитрий въздигнали храм, а след сто години били намерени неговите нетленни мощи. При гроба на великомъченика Димитрий ставали чудеса и изцеления. По време управлението на император Маврикий аварите, живеещи на Дон, обсадили град Солун. Свети Димитрий се явил на градската стена и 100-хилядната войска на нашествениците се обърнала в бягство. Друг път светецът спасил града от глада. Житието на свети Димитрий разказва, че той освобождавал пленените от игото на неверниците и им помагал да достигнат Солун.
От VII век от ковчега с мощите на свети Димитрий започнало да изтича благовонно и чудотворно миро, за което писали съвременници. През XIV век Димитрий Хризолог писал за него: мирото „по своето свойство не е вода, но е по-гъсто от нея и не прилича ни на едно от известните нам вещества... То е най-удивително от всички благовония не само изкуствени, но и създадени от Бога”. По тази причина великомъченика Димитрий нарекли Мироточиви.
Ние се дивим на светиите, изумяваме се от тях, хвалим ги църковно, молим им се частно и съборно; но това е малко! Свети Иоан Златоуст е казал, че истинското почитание на светеца – това е уподобяването на него, следването на неговия пример.
Свети великомъченик Димитрий е скъп на Църквата с това, че той, в IV век, когато малко още дръзвали да бъдат Христови ученици, станал такъв. Той изповядвал православната вяра, за нея той бил гонен, за своята вярност на Бога и вярата той пострадал с мъченическа смърт.
И ето ние, отделени от този светец с много векове, можем да се научим от него да отдаваме себе си щедро, до самозабрава на Бога и хората. Ние можем да се научим от него, че да обичаме Бога - това значи с цената на своя живот, а понякога със своята смърт, да изливаме Божията любов върху всички тези, които е създал, пожелал и възлюбил Господ... Да се научим от него да живеем и, ако е нужно, да умрем, и нека се огледаме около себе си за такива хора сред нас, близки и далечни, които умеят да живеят така, както ни е заповядал Христос и както живеели светиите, и да умираме, като тях, забравили всичко, освен Божията правда, освен своята вяра, освен своята любов към Бога и хората. И почитайки ги, изумявайки се от тях, да се постараем да бъдем подобни на тях - великодушни, смели, Божии. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев