„С дълбината на мъдростта всичко човеколюбиво устройвайки и полезното на всички подавайки, Едничък Създателю, упокой душите на Твоите раби, възложили упованието си на Тебе, Твореца и Съзидателя, нашия Бог” /последование на панихидата, тропар, гл. 8/.
Любовта, която ни е заповядал нашият Господ Иисус Христос, трябва да се разпростира не само върху живите, но и върху отишлите си от нас наши близки и роднини. Към починалите нашата любов трябва да бъде даже по-голяма, защото живите наши ближни сами могат да си помогнат с покаяние или извършване на добри дела и по такъв начин да облекчат своята участ, но починалите не могат вече с нищо да си помогнат, цялата им надежда за облекчаване на задгробната им участ е само в останалите живи членове на Църквата. Ние трябва да им съчувстваме в това, още повече че участта им е неизвестна за нас. Нали мнозинството хора умират с грехове. Вярно е казано, че в грехове се раждаме, в грехове и прекарваме живота си и макар ние да се каем и причастяваме, но не по-малко грешим, така че смъртта винаги ни сварва в грехове. А ако е така, то колко трябва да се грижим за помилване на нашите покойници и да се молим за тях! Ако пък неочаквано се отворят вратите на вечността, в която се намират техните души, пред нас би застанала умилителната картина на безмълвните молби на нашите единокръвни братя, просещи нашите молитви за тях – и коя душа не би изтръпнала при вида на тези милиони души, викащи за помощ!
Един атонски схимник много обичал да се моли за починалите. Веднъж по време на молитва той неочаквано изпаднал в унес и го завладяло полусънно състояние. И той се озовавал сред прекрасно поле, на което растяли множество чудесни цветя, а пред него се разпростряла най-изумителна градина с много ароматни дървета. Дълго старецът се любувал на тази райска градина. После той се обърнал надясно и видял красиви белички къщички и покрай една от тях – свой стар познат, който неотдавна умрял и за когото той се молил. Схимникът отишъл при него, разцелувал го и попитал: – Как живееш ти тук? – Добре – отговорил този, – по Божия милост се намирам сред това красиво място. – А знаеш ли ти, че аз се моля за теб? – попитал го старецът. — Как да не зная, всичко зная и ти благодаря за това. Когато вие си спомняте за нас на проскомидията или на Божествената литургия, в същото това време за нас настава духовен празник.
Ето виждате, че нашите покойници всичко знаят и всичко чуват. И ние трябва без съмнение да вярваме, че със смъртта не прекъсва общението между починалите и живите, че то съществува. Спасителят казва, че Бог не е Бог на мъртви, но на живи, защото у Него всички са живи (Лк. 20:38). И е имало случаи, когато покойници, по Божия воля, се явявали на живите, за да им свидетелстват за своя нов живот, или да ги подтикнат да се молят, или да ги предупредят за някаква опасност, явявайки им по такъв начин безсмъртието на човешката душа.
Според свидетелството на всички свети отци, най-силното средство за облекчаване на участта на починалите е принасянето на Безкръвната Жертва, но тъй като на Божествената литургия не всеки има възможност да присъства, не трябва да се пренебрегва и частната, домашната молитва. Можем да се молим за починалите и сутрин, и вечер, и у дома, и на път, и на работа – по всяко време и на всяко място, и Бог ще приеме такава молитва, ако тя произлиза от чисто, любящо сърце и е съединена с жива вяра в Господа Иисуса Христа. Ние не можем да се молим само за тези ближни, за които знаем, че са умрели в упорито неверие, приживе са се гаврили над християнските истини и са отишли в другия свят без признаци на разкаяние. Такъв човек е хулител на Светия Дух и неговия грях не ще се прости ни в този век, ни в бъдещия (вж. Мат. 12:31-32). А за тези, които са умрели във вярата и с разкаяние, трябва да се молим, и можем да бъдем смело уверени, че нашите молитви ще облекчат тяхната участ.
Затова, скъпи братя и сестри, да се помолим днес за починалите наши роднини и за всички въобще починали православни християни. Нека нашите сърца, проникнати от чувство на любов и благодарност към починалите, се слеят сега в един общ молитвен вопъл към Бога за тяхното помилване, за опрощение на греховете им, волни и неволни, и за вселяване им в селенията на праведните. Со святыми упокой, Христе, души раб Твоих, идеже несть болезнь, ни печаль, ни воздыхание, но жизнь бесконечная! Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев