На днешния ден Светата Църква прославя архангел Михаил и останалите безплътни сили. Този ден е близък за всяка вярваща християнска душа, защото в него ние прославяме и своя небесен приятел и покровител.
За Ангелите-Пазители свидетелства самото Свещено Писание: „Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение” (Евр. 1:14). Ангелът-Пазител – това е приятел, който никога не изменя на човека, който е определен да го наглежда от дверите на кръщението до дверите на гроба.
Ангелът-Пазител – това е приятел, единствения на когото християнинът може да се довери, защото всичко което ни заобикаля тук, на земята – всичко това е пара, прах и пепел, изменчиво непостоянство.
В страшния час на смъртта Ангелът-Пазител е верен помощник, верен свидетел за всичко това добро, което сме извършили на земята, за всичко това, което ни прави достойни за званието човек. Но твърде далече сме ние в живота от своя Ангел, както сме далече и въобще от всичко невидимо и духовно. Ние вярваме само в това, само това признаваме, което може да видим с очите си, да пипнем с ръцете си. Ние сме маловерни и немощни във вярата.
И да намерим пътя към своя Ангел-Пазител е една от задачите на нашия духовен живот. А този път може да се намери не с въображение и фантазия, които, уви, често само ни развалят в духовния живот, а с непрестанен подвиг за очистване на сърцето.
Само чистите по сърце ще видят Бога, само на чистите по сърце се открива духовно знание. И истинският път към нашия небесен помощник и приятел е пътят на очистване на сърцето и борба с греха.
О, наистина, по думите на Апостола, грехът лесно ни омотава... Колко многообразни са горчивите плодове, с които се хранят всички, които вкусват греха. И ако я нямаше силата на Христа, какво би правил човек, докрай „оплетен от злото в гнусни дела".
Но християнинът се спасява по Божията благодат. Защото, ако той пожелае от сърце, всичко което съумее, от своя страна да направи за борба с греха, Господ винаги ще му протегне Своята мощна ръка и ще изведе от тлението живота му.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев