В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Днес Православната Църква отбелязва паметта на св. апостол Филип. Апостолът произхождал от галилейския град Витсаида, от един град бил с апостолите Петър и Андрей. От детство той бил научен от своите родители на книжна мъдрост и на Божия Закон. Усърдно четейки и изучавайки Свещеното Писание и пророчеството за идването в света на Месията, той пламнал от гореща любов към Него и от силно желание да Го види. Както ни съобщава Свещеното Предание, когато свети пророк и Предтеча Иоан излязъл на проповед, Филип оставил родителската стряха и станал Иоанов ученик. Няколко дни след Своето кръщение в Иордан нашият Господ Иисус Христос срещнал Филип и му казал: „Върви след Мене” (Ин. 1:43). Филип без колебания оставил всичко и тръгнал след Божия Син. Господ го избрал в числото на Своите дванадесет ученици и за него нееднократно се споменава в Светото Евангелие.
След Възнесението на нашия Господ Иисус Христос на небето апостол Филип проповядвал словото Божие отначало в Галилея, а после в Мала Азия, Сирия и Гърция. С Божие съдействие той подкрепял своята проповед с многочислени знамения и чудеса. По неговите молитви ставали не само многочислени изцеления на болни, но и възкресения на умрели. За ревностно проповядване на Евангелието и изобличаване на езическото суеверие в Иерапол Фригийски той заедно с ап. Вартоломей бил разпънат на кръст надолу с главата. По време на неговото разпъване станало земетресение и земята погълнала езическите жреци, осъдили го на смърт. Виждайки това чудо народът пожелал апостолите да бъдат снети от кръстовете, но ап. Филип, който бил вече на 87 години, предал душата си в Божиите ръце. Ап. Вартоломей, останал жив, с почест извършил погребението на св. ап. Филип. В средата на VI век неговите мощи били пренесени в Рим, където те и днес почиват в църквата „Дванадесетте апостоли”.
Скъпи братя и сестри, ние виждаме, че Божественият призив „Върви след Мене!” докоснал слуха на Филип, Филип оставил всичко и последвал Христос и му бил верен даже до смърт.
Но не само апостолите зове към Себе Си Господ: Той зове и всеки от нас, и зове непрестанно. „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;
вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко” (Мат. 11:8-30) - обръща се към всеки от нас Господ. Чуваме ли Неговия призив? Чуваме ли ние зова на Светата Майка Църква, призоваваща ни да прославяме Възкръсналия Спасител? „Елате, всички верни, да се поклоним на светото Христово Възкресение” (Възкр. песен, гл. 6). Колко често ние се отказваме да следваме Христос, оправдавайки се, че живеем „ в такова сложно време”, че „ако бихме живeли по-рано, то, разбира се, ние бихме изпълнявали евангелските заповеди, а сега трябва да правим това и това, имаме много задължения” и т. н.
Св. ап. Павел в своето Послание до евреите писал: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7).
Утре започва Рождественският пост. В този пост Светата Православна Църква ни призовава да се подготвим за среща с големия празник Рождество на нашия Господ Иисус Христос. Тя ни призовава заедно с влъхвите да изминем дългия път на очистване на нашите души и сърца от страстите и греховете, и да посрещнем въплътилия се заради нашето спасение Син Божи.
Така че, скъпи братя и сестри, да се вслушаме в думите на ап. Павел и, като имаме пред очите си живота и подвизите на празнувания днес ап. Филип, да последваме призива на Господа Иисуса Христа отправен към всеки от нас: „Върви след Мене” и в дните на настъпващия пост да се постараем да се очистим от всяка нечистота и неправда, и през целия си живот неотстъпно да следваме нашия Спасител. Нека помним думите, които днес чухме от апостолското четиво:
„ А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болни постигат трудна жена, и няма да избягнат. А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец. Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината. И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени. Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват. Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение, защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез Господа нашего Иисуса Христа” ( 1 Сол. 5:1-9). Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев