Св. Йоан Лествичник
Гневът, подобно на бързото движение на воденичния камък, в един момент може да стрие и унищожи плодовете на духовната пшеница, повече отколкото всичко друго през целия ден. Затова ние сме длъжни да внимаваме върху себе си. Той (гневът) е като пламъка, силният вятър го разгаря и постепенно огънят обхваща и погубва душевната нива.
Както с появата на светлината изчезва тъмнината, така от благоуханието на смирението изчезва всяко огорчение и гняв.
[Гневът е] спътник на разума, защитник на желанието. Явно разумът на съществата, отговарящи сами за себе си съгласно природата си, е открил повод за негодувание.
"Огънят не се гаси с огън. Затова подобава не да се смееш, а с любов, достойнство и великодушие да умириш гнева на беса на раздразнителността."
"Той е чужд на мира, далече от здравето; защото тялото му непрестанно се изкушава, и душата му скърби, и плътта му вехне, и лицето е покрито с бледост, и мисълта се изменя, разумът изнемогва, помислите се леят като река, и той е ненавистен на всички. Такъв човек е далеч от търпението и от любовта... Той е мерзък пред Бога и пред човеците."
Да не се разгневяваме, това трябва да зависи не от съвършенствата на другите, а от собствената ни добродетелност.
Излязъл от контрола на здравия, устремен към Бога разум, гневът се превръща в страст. (вж. Слово ХХIV)
"Никога не допускай слабостта нещо да се отрони от езика ти или да се прокрадне движение, разкриващо, че в душата ти има някаква неуредица... това винаги е унизително и показва, че не умееш да се владееш. Когато душата ти е развълнувана, укроти това движение и тогава говори и действай; а докато има смут премълчи."
В не добрите борби по-нещастен е този, който е победил, защото от победата е изнесъл по-голям грях. Обидил те е разгневеният спри злото с мълчание!... Не прави от врага си свой учител. Не подражавай на това, което ненавиждаш! Не бъди за гневливия като огледало, показвайки в себе си неговия образ!
Тази страст, щом отбие внушението на разсъдъка и завладее душата, прави вече човека действителен звяр и не му позволява да бъде човек, лишавайки го от помощта на разума. Това, което е отрова в отровните животни същото нещо е раздразнението в разсърдените люде; те беснеят като псета, нахвърлят се като скорпиони, ухапват като змии! Така и Писанието нарича завладените от тази страст семената на онези зверове, на които те се оприличават с порока си то ги нарича: кучета, змии и рожби ехиднини. Гневливите люде, заради готовността им взаимно да се погубят и да поразят едноплеменниците си, справедливо е да се причислят към зверовете и отровните животни, които природно хранят към човека непримирима ненавист. Гневът прави езика необуздан; устата да не се заключват, ръцете стават невъздържани; леят се обиди и злоречия; нанасят се удари и рани и какво ли още не се поражда! Това са плодовете на гнева и раздразнението. Раздразнението изостря меч и повдига ръката на човека за смъртта на друг човек от него и братята не се познават един другиго; родители и деца забравят връзките на природата. В началото разгневените не познават сами себе си, а след това не познават вече и всички близки. Както планинските потоци, стичайки се в ниски места, завличат със себе си всичко каквото срещнат така и насилените и неудържими стремления на разгневените поразяват всичко еднакво. Разгневяването е нещо като кратковременно беснуване. То не уважава ни старост, ни добродетелен живот, ни родствена връзка, ни направени милости, нито всичко друго, което има каква да е цена. Разгневените често хвърлят себе си в явна гибел, като се стараят да отмъстят на другите, сами себе си забравят и опропастяват.
Да ограничим злото в самото му начало с всички средства да изкореним гнева от душата си. В такъв случай ще бъдем в състояние, заедно с тази страст, да подсечем от корен и в начало по-голямата част от злото в живота. Някой те укорява ти го благослови. Друг те бие ти претърпи. Трети те презира ти се моли за него. Някой те счита за нищожество ти си спомни, че си от земя съставен и че пръст ще станеш. Който се въоръжи с такива размисли и настроения той няма да се уподоби на обидилия го и ще спаси него и себе си. Чий ученик желаеш да бъдеш? На богоугодните и блажени мъже, или на хората, изпълнени с дух на лукавство? Когато те смущава изкушение да кажеш оскърбителна дума, представи си, че ти предстои да решиш за себе си: към Бога ли да се приближиш чрез дълготърпението си или пък чрез гнева си да се предадеш на дявола? Дай време и сила на разума си избери добрата част... С това и на врага ще окажеш някаква полза с примера на красотата си, и себе си ще издигнеш така с добротата ти по-силно ще му отмъстиш.