„И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него”. (Мат. 4:18-20)
За призоваването на апостол Андрей Евангелието говори два пъти. Единият път за първото му призоваване, за което той е и наречен Първозвани, а другия вече за втория момент, когато той окончателно оставил всичко и тръгнал след Христос Спасителя. За първото се говори и в Евангелието от Иоана (това Евангелие се чете днес на литургията), за това как след Кръщението Господне и завръщането на Спасителя от пустинята, след четиридесетдневния пост, Иоан Кръстител стоял във водите Йордански. С нeго стояли двама негови ученика. Иоан, посочвайки им приближаващия се Спасителя, казва: “Ето Агнецът Божий, вземащ греховете на света”. От тези думи е видно колко дълбоко разбирал, колко добре знаел светият Кръстител за какво Синът Божи е дошъл в света.
И когато неговите ученици чули това, те тръгнали след отдалечаващия се Спасител. Той се обърнал към тях и попитал, виждайки, че вървят подире Му: „Какво ви е нужно?” Те Го попитали: „Рави (т. е. Учителю), къде живееш?” Той им казал просто: „Дойдете и вижте“. Те отишли при Него и престояли при Него до вечерта.
Ние не знаем за какво те тогава са беседвали, но знаем, че беседата на Господа Иисуса Христа била такава, че самите Му врагове казвали за Него: „Никога ни един човек не е говорил така, както Този Човек!” Но след това още не е се случило окончателното откъсване на апостолите от техния обичаен живот.
В Евангелието евангелист Матей разказва за това как Господ Иисус Христос окончателно призовал да Го последват всички Негови апостоли. Андрей и брат му Симон-Петър, като риболовци, са заети със своята работа на брега на Галилейското езеро или море - кърпят своите мрежи. Преминава Някой и се обръща към тях и казва: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци”. Несъмнено е, че те не могли да разберат тогава дълбокия смисъл на този призив.
Но Господ умее да привлича след Себе Си. Неговото слово е слово с власт, слово, покоряващо човешките души. И когато те чули този, неразбираем за тях призив, все пак оставили мрежите и тръгнали след Него. Веднага станало следното: Иаков и Иоан, синове Зеведееви, се занимавали със същото заедно със своя баща, и когато Господ повикал и тях, и те тръгнали след Него веднага, оставили мрежите и баща си.
Но има още по-поразителен пример за такова всецяло следване изведнъж, по този призив. Това е, когато Господ призовал апостола и евангелиста Матей. Когато Спасителят вървял по пътя и се приближил до кръстопът, на който, обикновено, седели митари – събирачи на данъци, там седял Матей, зает с работа, на служба на римското правителство, защото той събирал данъци за него. Когато Господ и него повикал след Себе Си, Матей не се разпоредил със своите дела, не ги приключил даже, не ги предал някому – захвърлил всичко и тръгнал. Това е още по-поразително.
Апостолите Андрей и Петър, Иаков и Иоан захвърлили своето, оставили своето, Те пред никого не трябвало да отговарят, а Матей трябвало да отговаря пред този, който го поставил на това място. Но той, не мислейки за това ни най-малко, всичко оставил и тръгнал след Спасителя. Несъмнено е, че никакви неприятности не последвали за него, защото в такива случаи, когато Господ призовава и човек действа направо според Неговия призив, доверявайки Му се всецяло, изобщо не се безпокои с никакви земни различни опасения, Господ Сам прави каквото е нужно, така че човек да никак да не пострада.
Ние сме далече от апостолите, но тази апостолска решимост, с която те всичко оставили и тръгнали след Учителя, е за нас назидателен пример. Господ не ни призовава нас с вас, както апостолите - да оставим всичко и да тръгнем след Него, но нали всеки знае, че съвестта е постоянно у човека, неговия вътрешен свят, изискването на тази съвест е незабавно, в името на Божия закон, за Бога, в подчинение на светия закон, да направим нещо.
Често се случва така, че човек, сякаш е готов да направи нещо, го спират земни, дребни съображения: да не би да има неприятности, да не обиди някой и т. н. А ето тук е нужно да вземем пример от самите апостоли. Всецяло доверили се на Призовалия ги, те тръгнали след Него, без да разсъждават, без колебания. За християнина е нужно да умее, в такива случаи, без да разсъждава и без колебания, според гласа на съвестта, според закона Божи, да постъпи незабавно.
Ако той прави това, всецяло разчитайки на Господа, всецяло доверявайки се на Неговата Света Воля, поверявайки себе си, то нека помни, че Сам Господ ще се погрижи за него и за това усърдие и вярност ще го възнагради, не само с милост в бъдещето, но и с това човек да не претърпи никакви неприятности от това. Само да не остави Господа в своите дела, а Господ тогава никога не ще го остави. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев