Всеки човек оставя своя следа в историята. И само малцина оставят следи в историята на Църквата – със своите подвизи, трудове и молитва. Един такъв свидетел за вярата бил свети Николай. Със своята любов, чистота и правдолюбие той още приживе спечелил най-висок авторитет, доказал със собствения си живот правдата на Евангелското учение и висотата на идеала на живота в Христа.
Този светец действително бил християнин, който беззаветно служил на Църквата Христова и следвал учението на Христос, нейния основател. Неговата твърдост във вярата, в православието, висотата на неговия дух се открояват в историята на Църквата. А широтата на душата, щедростта и смирението му даруват топлина на всяко вярващо сърце. И ненапразно паметта на този светец се почита не само от нашата Църква, но и от другите християнски Църкви, нали знаменитият Санта Клаус – това е също свети Николай. Даже мюсюлманите в Турция, където се намира мястото на неговата епископска катедра, почитат и уважават паметта за него, наричайки го „Ноел баба” – „Рождественски отец”.
Струва се да се замислим за нашия живот и да се стараем, в крайна сметка, да се приближим до вярата на този светец. Да се научим да не се боим от житейските трудности и обстоятелства, да прибягваме към Божията помощ и Неговите велики угодници, да имаме Христос в сърцето си и да се радваме заедно с апостол Павел за Христа.
А понякога Христос не ни достига, опитваме се да Го заменим, или да не забележим и да не чуем това хлопане в сърцето, когато Той хлопа. Особено в нашия коравосърдечен век, когато ние забравяме за вярата на нашите отци, която те съхранили и опазили за нас. Ние често биваме безразлични и към нашите родители, и към нашите ближни, а понякога и към нашата православна вяра, сменяйки я за американски и европейски сурогати на мнимата свобода и религия. Днес, когато ние, забравили родния език, на който са славили Бога нашите предци, се опитваме да усвоим новия говор на европейската „култура”, особено днес ние трябва да помним кои сме. И необходимо е да си припомним живота на такива прославени от Бога светии като свети Николай, тяхната твърдост във вярата и преданост на Христа докрай.
”Помни името си, помни родината си, помни вярата си и живей в нея, а вярата и любовта към ближния в сърцето на всеки човек води към Бога, към Неговото познаване” – да запомним тези думи. И ако в сърцето на човека живее Христос, той не се бои от нищо на този свят. А ако Христос си тръгва от сърцето на човека, или човек сам Го прогонва, то там ще се поселят страх, униние и отчаяние, които не довеждат човека към добро, а го водят към духовно ослепяване и гибел. А понякога те го довеждат към горделивост и тщеславие, които тежко се изкореняват от сърцето на човека и такъв човек е обречен на самота и неразбиране.
Затова трябва винаги да държим образа на светите Божии угодници в сърцето си, да ги следваме, за да не отстъпим и да не паднем на пътя към Бога, за да носим безропотно своя кръст и да получим Божията любов и оправдание. Нали Господ обича всеки човек така, сякаш той е единствен за Него, както е казал св. Серафим Саровски. И, помнейки тази Любов, ние всички, по думите на апостол Павел, трябва да бъдем едно тяло Христово. Само тогава ние ще разберем смисъла и дълбочината на нашата вяра и не ще ям разменяме за задокеански дреболии и европейски сурогати. Ние не сме сами в този свят, с нас е Христос!
Превод: Прот. Йоан Карамихалев