Скъпи братя и сестри! Сърдечно поздравявам всички вас с неделния ден, който на езика на църковния Устав се нарича неделя на праотците. В този ден, встъпвайки в подготвителния период за празнуване на Рождество Христово, ние си спомняме тези, които предшествали Спасителя, които били Негови праотци по кръв - спомняме си светиите на ветхозаветната Църква.
Днешното четиво от Евангелието от Лука (Лука 14:16-24) ни помага да разберем как трябва да живеем, за да бъдем с Бога. А да бъдем с Бога - това означава да вървим по пътя на духовното усъвършенстване, връх на което е човешката святост. Вие чухте днес забележителната притча за поканените на вечеря. Един не могъл да дойде, защото се женил; друг - защото купил пет двойки волове и трябвало да ги изпита; трети – защото си купил земя… И тогава господарят, отправил покана за брачен пир, заповядва на своя слуга да излезе на улиците и да покани първите срещнати - сакати, бедни, куци, слепи, и брачният пир се напълнил…
А защо именно това евангелско четиво ни помага да разберем, може би, най-главното, което трябва да се има предвид от този, който желае да възхожда по стълбицата на съвършенството? Защото в Евангелието много ясно се говори, че Бог трябва да бъде за човека основна доминанта в живота. Бог за нищо и никога не трябва да се разменя. Връзката с Него, молитвената връзка, общението с Него е най-голямата ценност на човешкото битие и по-голяма ценност няма, защото Бог е източникът на живота. Той е Промислителят за човешкия род, човешката история и битието на цялата вселена, и няма по-велико дело от това да имаш общение с Бога.
Понякога ни се струва, че най-важното дело е общението със светския началник, от когото зависи нашата съдба. Какво ли не правим, за да угодим на този началник: и подаръци, и знаци на внимание, и се стараем дисциплинирано да изпълняваме неговите указания и очите ни пламтят , когато го виждаме! И ако тайно попитате такъв човек, какво е за тебе най-главното, той ще каже: това е и най-главното, нали от началника зависи моето бъдеще, моето лично благополучие, благополучието на моето семейство, възможността да се издигна по служебната стълбица; затова аз правя всичко, за да му угодя.
Но Господ чрез притчата, която ние днес чухме, ни убеждава, че най-главното дело в живота – това е стремежът да угодим на Бога, да откликнем на Неговия призив, да построим своя живот според Неговия закон. Не следва да се разбира тази притча така, че Спасителят осъжда покупката на земя, или на пет двойки волове, или женитбата. Господарят на пира не казва: лошо е, че ти си купил земя; не е трябвало да купуваш волове, пък и да се жениш не би следвало. Няма такива думи в Евангелието! Господ подрежда приоритетите и казва: придобивайки земя, трудейки се на нея, получавайки образование, възпитавайки децата, строейки за себе си дом, правейки своята кариера, не забравяйте, че най-главното е да откликнете на Божествената покана да станете участници в брачния пир, да откликнете на призива на Бога да бъдете с Него, да вярвате в Него и на тази вяра да подчинявате своя живот.
Когато ние встъпваме на този път, на нас, разбира се, не ни става по-леко в преодоляването на своите лични слабости, заблуди, изкушения. Предстои борба. Но вярващият човек, отдаващ своя ум и своето сърце на Бога, Му се доверява. Той слуша Божественото слово, той се старае да претвори в живота Божия закон, Божествените заповеди. А когато за въплъщението на Божественото предначертание не достигат сили, вярващият човек се обръща към Господа с покаяние, с молба за помощ и в отговор на тези усилия Господ свежда Своята милост и помага на вярващия да намери това, което без Бога да се намери е невъзможно.
Струва си да се каже за много простите и така важни думи, които ние чухме днес в посланието на апостол Павел до Колосяни: „Отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; не се лъжете един други” (вж. Кол. 3:8-9). Ако хората бяха изпълнили този завет на апостола, как би се изменил нашият живот! Нима бихме говорили за корупция, за безчувствието на чиновниците? Нима бихме говорили за потоците клевети и лъжи в общественото пространство, в Интернет? Нима бихме се ужасявали от всичко това, което става днес с човешката личност, когато кощунствената злоба се въздига едва ли не в идеал? Нищо подобно не би имало, ако бяхме оставили всичката сквернота, както ни предлага апостолът. Но да я оставим ние не можем, нали сме погълнати от грижи за земята, за воловете, за устройване в живота, за заплата, за кариера!
Свети Иоан Златоуст казва, че човек, живеещ така, покланящ се на многото свои потребности и желания, загубва своята свобода, защото служи не на един, не на двама, не на трима господари, а на безкрайно множество господари, нали всяка негова потребност става господар, окупирайки човешкото съзнание и направлявайки волята към зло.
Но свят става този, който намира свободата – най-напред свободата от външните обстоятелства, от поробването от външната всекидневна суета, от служението на мамона, от служението на всичко това, което реално поробва човека. Да бъдеш свят – значи да бъдеш свободен човек, който е невъзможно да манипулират, който не е роб на греха, който, живеейки обикновен човешки живот, имайки, може би, и земя, и волове, и жена, и семейство, и автомобил, и работа, и пари на сметка, си остава свободен човек, защото той се подчинява на Божията воля, а всичко останало е вторично. И най-обикновеният човек има способността да стане свят, и у него наистина израстват крила – само защото той най-напред прекланя главата си пред Бога и приема Неговия закон в живота си.
Възпоменавайки светите праотци, светиите на ветхозаветната Църква, ние прославяме днес светите Божии угодници, които са откликнали на Божия призив, помнейки, че главната ценност за човека е общението с Бога и живот с Него. Нека примерът на тези свети угодници, думите на Евангелието и апостолското послание ни помагат и на нас в нашия размирен и често така страшно заблуждаващ се век да не загубим Божията правда, а заедно с нея и свободата, която съпровожда човека в неговия път към Бога. Амин.
Превод със съкрашения: Прот. Йоан Карамихалев