Скъпи отци, братя и сестри! Приветствам всички вас и сърдечно ви поздравявам с втория ден на Рождество Христово, който ние наричаме Събор на Пресвета Богородица!
Днес ние възпоменаваме хората, близки до Спасителя по плът, Неговото семейство: Пречистата Майка, Йосиф Обручника, цар Давид - защото от неговото семе произлезли физическите прародители на Спасителя по линия на Божията Майка; и, накрая, Иаков, Неговия братовчед, който бил пръв Йерусалимски епископ.
Много често ние наричаме Рождество Христово семеен празник - в този смисъл, че е правилно да го прекараме в обкръжението на роднини. Рождеството носи в себе си тиха радост: макар да се извършват тържествени богослужения, в църквите силно и тържествено звучи дивно пение, не по-малко този празник е обвит от Божествена тишина, вътрешен мир и покой.
Но не само затова Рождество Христово е семеен празник. Смисълът на това семейно тържество се разкрива на днешния ден. Ние празнуваме паметта на хора, близки по плът до Христос Спасителя – Неговото земно, физическо семейство. И неслучайно именно днес се чете такова страшно повествование от Матея (Мат. 2:13-23) за злодеянията на цар Ирод, който, възнегодувал срещу влъхвите за това, че те, по Божие внушение, не се върнали в Йерусалим и не му разказали къде се намира родилия се Цар Иудейски, решил да изтреби всички витлеемски младенци по-малки от две години.
Когато вестта за това достигнала семейството на Спасителя, Йосиф Обручник получил насън особено внушение от Бога да бяга от Витлеем. Така били помрачени първите дни от живота на Спасителя. Това били най-тежките дни на изпитания - не за Младенеца, а за Неговата Майка и Йосиф Обручника, за Неговото семейство. Влизането в света на Спасителя, мирната витлеемска нощ, макар и в бедна пещера, скоро се сменили с тревоги, скърби, вълнения, смъртна опасност, така че трябвало да бягат. А какво означавало да бягат в това време? Нали не е било като сега – да седнеш в автомобил, влак или самолет. Трябвало да се пресекат пустинни земи, които отделяли Палестина от Египет.
Преданието е запечатало за нас иконографията на това бягство: Пресветата Дева с новородения Младенец - на осле, и престарелият Йосиф Обручник - пешком. Те вървят през пустинята, без вода, може би, без достатъчно храна, и наистина не само слугите на злия цар Ирод могли да настигнат семейството, но и дивите зверове. Достатъчно е да си представим тази страшна картина, за да разберем колко скръбни били първите дни след Рождението на Спасителя. И наистина семейството понесло тази скръб, и именно семейството запазило Младенеца за спасението на човешкия род.
Разбира се, всичко станало според Божия промисъл. Разбира се, Божествената сила съпътствала това бягство. Но наистина никой не пренесъл на ангелски криле семейството от Витлеем в Египет – те извървели своята част от житейския подвиг, мъки, скърби и страдания.
Днешният ден може по право да бъде наречен празник на християнското семейство. Нали семейството – това е и тази общност от хора, която е призвана, както, може би, никоя друга общност, да разделя и скърбите, и радостите на всеки от нейните членове. Семейството е призвано да стане крепост, защита за всеки, който е негов член, роден, топъл дом, истинско огнище, около което съществува живота.
Cемeйството като най-великото Божие установление, имащо място в зарята на човешката история, в живота на прародителите Адам и Ева, е най-устойчивият, може да се каже, вечният институт в обществения живот. Сменяли се форми на държавно устройство, политически системи, издигали се, а след това се разрушавали и отивали в небитието страни, държави, империи, но семейството винаги се съхранявало - като Божествено установление, като огнище, като люлка, като място, където се разкрива любовта на хората един към друг.
И ето ние сме достигнали времето, когато псевдокултурата, пронизана от греха, влязла в плътта и кръвта на живота на съвременния човек, хвърля предизвикателства към самото семейство. Всичко това става просто според движението на плътта, според гласа на инстинкта и се помества в простата логика на угаждане на своята собствена страст. Но нали всеки грях и всяко престъпление непременно трябва да се обясни, а после и да се оправдае. И ние чуваме с какво днес се обяснява и оправдава разрушаването на семейството – с човешката свобода, с лъжливо разбраната любов. И нали никой особено не порицава това, което става - още повече, че киното, телевизията подхващат тази идея, оправдават я, въвеждат я в някакъв порядък на живота, представят я като възможен свободен избор на свободната личност.
Всичко, което е установил Бог, човек да не разрушава (вж. Мат. 19:6). Тези думи произнася Светата Църква по време на тайнството брак. Защо така страшно, така ясно, праволинейно и безкомпромисно звучат тези думи? Защото всичко това, което Бог е установил, определя и човешкия живот. На Бога е било угодно да вложи в основата на този живот Своите собствени закони, и ако човек посяга на тях, разрушава се той самият, а не Божия закон.
Семейството е Божествено установление и всяко разрушаване на семейството е грях. И днес, когато ние възпоменаваме семейството на Господа и Спасителя, на близките на Него по плът хора, ние се молим и за нашите семейства, които се подхвърлят сега на разрушение. Ние се молим за самия институт на брака, който се разяжда от корозията на човешкия грях. И вярваме, че чрез това Божествено установление Господ не само продължава човешкия род, но и съхранява любовта, уважението, солидарността между хората.
Нека, по молитвите на Пречистата и Преблагословена Царица Небесна, на свети Йосиф Обручник, на светия праведен цар и псалмопевец Давид, на светия апостол, първия епископ на Йерусалим и брат Господен Иаков, Господ да укрепи хората, живеещи в брак, да запази в мир и цялостност тяхното семейство, чрез което да се умножава и благоденствието на целия народ. Научени на тази велика Божествена истина, която ни се открива чрез празника Рождество Христово, нека молим Господа за умиротворение на семейните конфликти, за възстановяване на разделените семейства, за укрепване на брака в живота на хората в изпълнение на Божествения закон, призван да поддържа самия живота на човешкия род. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев