„С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле,
и си изобличил нечестието на мъчителите, с камъни убит от ръцете на беззаконници,
венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил,
като си казал: Господи, не им зачитай този грях” (тропар).
Братя и сестри! В Христовото Рождество ние видяхме безграничната Божия любов и жертва заради нас грешните. А на третия ден след празника Рождество Христово светата Църква ни привежда героичен пример за любов към Бога в лицето на светия първомъченик и архидякон Стефан. Свети Григорий Нисийски казва: „Ето ние преминаваме от празник към празник и приемаме благодат след благодат. Вчера ни изпълни с изумление Господарят на вселената, а днес ни изпълва с изумление ученикът на Господа”.
Светият апостол от 70-те, първомъченикът Стефан бил най-старшият сред седемте дякони, поставени от самите апостоли, затова го наричат архидякон. Бидейки изпълнен с Дух Свети, свети Стефан с дръзновение проповядвал Евангелието, подкрепяйки истинността на своите думи със знамения и чудеса. Успехът на неговата проповед бил толкова очевиден, че това възбудило против него ненавистта на врага на човешкия род – дявола. Духът на злобата помрачил съзнанието на хората и гонителите на Христа, и Неговата Църква хванали свети Стефан, повлекли го зад стените на Иерусалим, в Иосафатовата долина, където го пребили с камъни.
В далечината, на Елеонската планина, стояла върху камък Пречиста Божия Майка с апостол Иоан Богослов и, гледайки мъченическата кончина на Стефан, прилежно се молела за него на Своя Син Господа Иисуса Христа, за да укрепи мъченика в търпението и да приеме душата му с мир и любов. Обсипан с град от камъни, Стефан видял в небесата гледащия кончината му Господ и предал себе си на Божията воля.
В ужасни страдания, целият обагрен с кръв, Стефан „се молеше и думаше: Господи Иисус, приеми духа ми!” (Деян. 7:59) и, преклонил колена, гръмогласно възнесъл последно моление за убийците: „Господи, не зачитай им тоя грях!” (Деян. 7:60).
Свети Стефан е не само ревностен апостол, но и пръв сред мъчениците. Съучастие в неговата мъченическа кончина има юношата Савел, по-късно - апостол Павел. Блажени Августин приписва обръщането на Савел на кръвта, пролята от свети Стефан. „Ако Стефан не бе се молил, - казва той - то Църквата не би имала Павел”. Свети Стефан пръв след Христовото възнесение пролял кръв и отдал живота си за своя Господ. Оттук той има почетния титул на пръв мъченик.
След кончината на мъченика в Иерусалим започнало преследване на християните, поради което те били принудени да бягат в различни части на Светата Земя и в съседните страни. Така християнската вяра започнала да се разпространява в различни части на Римската империя. Кръвта на първомъченика Стефан не се проляла напразно и неговата молитва за незачитане греха на избиващите го била чута.
Преди свети архидякон Стефан никой не е проливал кръв, свидетелствайки за Христос. Неговата кръв станала първата, но той имал милиони последователи. Църквата учи, че най-великия Божествен дар е не само да вярваш в Христос, но и да страдаш за Него.
От времето на свети първомъченик Стефан неведнъж се надигали гонения против Църквата Христова от страна на света, лежащ в зло. За това е казал Сам Божественият Основател на Църквата: „Мене гониха, и вас ще гонят” (Иоан 15:20).
На особено жестоки преследвания била подложена Православната Църква през ХХ век. Днес няма гонения заради вярата, но от всеки християнин се изисква много любов и търпение, за да оградим нашите деца и младежта от пагубното влияние на греховете и пороците, които владеят хората в съвременния свят.
Нека изпросим молитвеното застъпничество на първия мъченик за Христовата вяра: О, свети първомъчениче, апостоле архидяконе Стефане, моли благия наш Спасител, да ни изпрати като благовременна помощ благодат за покаяние и с твоето ходатайство, и застъпничеството на Своята Пресвета Майка, в деня на страшния и праведен съд, да не изправи пред нас греховете ни, но според Своите щедрости, умоляван от тебе, да рече на душите ни: Аз съм вашето спасение во веки веков. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев