Скъпи братя и сестри! Рождеството, както нито едно друго събитие от Свещената история, ни помага да разберем, че с идването на Господа и Спасителя е станало нещо, което принципно отличава живота на човека до и след това събитие. Ако попитате историка с какво се отличава живота до и след, той не ще намери никакви особени подтвърждения за това, че животът на хората е станал принципно друг, защото следи от това изменение във външния свят почти няма. Разбира се, вярата в Христос Спасителя съдействала за развитието на друго мислене на хората, което се е отразило, в това число, и в държавното устройство, в построяването на християнски империи, в развитието на изкуствата, в съзиждането на храмове - тези видими знаци на присъствието на новата ера са добре известни на хората. Но ако говорим за това, което реално, принципно отличава една епоха от друга, ние не ще намерим никакви външни свидетелства за тази разлика. Има само едно - Божествено - свидетелство, което провъзгласили ангелите Божии в нощта на Рождеството, което провъзгласявали още пророците във Ветхия Завет и за което свидетелства Евангелието: Роди се Господ Емануил, което означава „с нас е Бог” (вж. Мат. 1:23).
А какво ще рече „с нас е Бог”? Това значи, че Господ, чрез раждането на Своя Син, влязъл в плът и кръв в човешката история, в тъканта на тази история, в живота на всеки човек. И това не са някакви образи, макар възвишени, но отдалечени от реалния живот, - тези думи покриват реалността на битието. Бог е с нас, Той е съвсем редом с нас. Достатъчно е да протегнеш ръка към Бога, някакси да почувстваш Неговото докосване. И това се случва не в мнимото въображение на екзалтирани хора, а в реалния живот на човека, който се обръща към Бога и Той чува неговата молитва.
Невъзможно е да си представим как би се развивала историята на човешкия род, ако Бог в Христа не бе влязъл в човешкия живот. Ние просто не можем да си представим този езически или безбожен свят, в който живеело човечеството. И, навярно, историята отдавна би приключила, но именно защото Бог е редом, именно защото Той чува нашите обръщения към Него, и ние живеем, ние действаме, ние съществуваме, опирайки се на Неговата помощ, на Неговата десница.
Някой може да каже: навярно, става дума за вярващите, за кръстените хора – за тези, които признават Божието битие, които влизат в храмовете. Но в Евангелието не се казва, че Господ Емануил дошъл само при избраните. Евангелието твърдо констатира: „родил се е Емануил - с нас е Бог”. С кои от нас? С целия човешки род. Тогава още нямало нито един кръстен, но Бог вече бил с човешкия род.
И днес, колкото и човек да е далече от Бога, даже ако той не Го признава, но Бог е редом с него, и е нужно да направиш съвсем малко, за да почувстваш в живота си Божественото дихание. Има само един грях, който издига стена между Бога и човека, - това е хулата против Светия Дух, това е борба на дявола и противоборство на Бога, това е кощунство, което отравя живота на човека и както отровата отравя съзнанието на другите. Хулата против Светия Дух не се прощава (вж. Мат. 12:31) и ние знаем от историята, от примера на тези, които са отправили хула против Бога, каква е силата на Божественото наказание.
И днес ние се сблъскваме с някакво противоборство на служението на Църквата, с опити отново да се хули името Божие, при това използвайки телевизията, другите средства за информация - така че да се въвлекат в тази хула, колкото е възможно повече хора; и ние знаем как това ранява човешките сърца.
Църквата е призвана да носи своето служение на хората, възнасяйки молитва към Бога и принасяйки Му безкръвна Жертва, а заедно с нея - нашата вяра, нашето религиозно чувство, нашата любов към Бога. И едновременно ние служим на хората, поддържайки в тях вярата и помагайки чрез вътрешния духовен опит да разберат какво означават думите от Евангелието „с нас е Бог”. Докато това чувство за Божественото присъствие в света, докато това несъмнено убеждение в това, че Бог се докосва до нашата душа и отговаря на нашите молитви, живее, ще живее вярата в Господа и Господ Емануил ще се докосва със Своята могъща десница до всеки човек, даже понякога до тези, които не си дават в пълна степен сметка какво е било за човешкия род Неговото Рождество.
Празникът Рождество Христово най-напред укрепява нашата вяра, помага да почувстваме близостта на Господа, помага да се потопим в благодатната атмосфера на Рождественската радост, помага да погледнем от друга гледна точка на заобикалящия ни свят, давайки простор на силата на вярата.
И ние молим Господа да бъде с нас, да не оттегля от главите ни Своята невидима десница, за да чувстваме докосването до нас на Божията благодат, да избягваме греха, порока и грешките, помагайки сами на себе си и на тези, които са около нас, духовно и нравствено да възрастваме в пълната степен на възрастта Христова. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев