В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Според закона Мойсеев, закон, даден от Самия Господ още на Авраам, всеки, който искал да бъде член на израилския народ, на избрания от Бога народ, трябвало да се подложи на особена кървава операция. Това се отнасяло до всички лица от мъжки пол. Извършвало се така нареченото обрезание. Знакът на обрязването оставал за цял живот. Той бил напомняне за това, че този човек е член на израилския народ.
Но почти всичко, което се извършвало във Ветхия Завет, било само сянка, посочваща предмета, който трябвало всеки момент да се появи. Ветхият Завет през цялото време говори за идващия Нов Завет. Много неща, станали във Ветхия Завет, понякога явно, понякога прикрито, указвали за събития, които трябвало да се случат при идването на Спасителя нашия Господ Иисус Христос и след Него. Така и телесното обрязване служило като знак на новото обрязване в Новия Завет, обрязване вече не телесно, а духовно. В какво се състои това духовно обрязване? Господ Иисус Христос нееднократно казвал: „Който иска да върви след Мене, т. е. след Господ Иисус Христос в Царството Божие, в славата Божия, той трябва да се отрече от себе си, и, взел своя кръст, да Ме последва”. Ето това отричане от себе си е и духовното обрязване. Но какво значи да се отречеш от себе си? - Това значи да се отхвърли греха, който така е проникнал в душата и тялото на всеки човек, че да отхвърли греха е равносилно на това човек да се отрече от самия себе си.
Човек е преизпълнен с всякакви страсти, които са влезли в него, както раковата болест разяжда тялото на човека, расте за негова сметка и само тежка и болезнена операция може да спаси човека. Така и греха трябва някакси да се оперира, да се обреже, т. е. да се отреже, за да остане човек здрав.
Защото, както без обрязването, което се извършвало във Ветхия Завет на осмия ден след раждането на младенеца, човек не можел да влезе в обществото на избрания народ, така и без духовно обрязване християнинът не може да влезе в Царството Божие.
Ние трябва постоянно, ежедневно, може да се каже ежеминутно, да извършваме над себе си тази духовна операция. Ще ви приведа редица примери, показващи как ние можем да извършваме над себе си духовно обрязване. Ето човек е седнал на масата, развихря се апетитът му и, макар той вече отдавна да е сит, но все пак си пълни стомаха, ако може и си пийва, и, в края на краищата, се превръща от човек в някакво животно. Още по-лошо стои въпросът с всякакви плътски, блудни усещания и пожелания. Така е и с другите грехове.
Човек трябва да осъзнае тези свои болести и някак си да ги обреже от себе си, да се въздържа от преяждане, от пиянство, от всякакви блудни дела - да ги отреже от себе си. В повечето случаи, обаче, човек сам не може да извърши това над себе си, защото той е станал роб на греха, роб на дявола, който задължително се впива във всеки грях и разпалва човека, засяга неговите нерви, тялото, и, ако Господ допусне, засяга и ума, извращава го така, че човек може, например, да преяде до такава степен, че после много тежко да страда.
Още един пример. Ето, на празник ти идва помисъл някъде да отидеш. Ясно е, че ако човек отиде някъде: до съседа или на друго място, той там непременно ще наговори, ще осъди, ще одумва, а пък ще се напие и т. н. И ако той е бил в този ден на църква, получил е известна благодат и душевно облекчение, то отивайки при другите, той всичко ще изпогуби и ще придобие там бесовско състояние.
Затова човек трябва да обреже всички тези греховни помисли, желания и намерения в самото начало. „Шест дена работи и върши в тях всичките си работи, - казва Господ, - а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог”. Затова старайте се да не ходите в този ден никъде, седете у дома, четете Словото Божие, застанете на молитва, ако има възможност и обстановката позволяват, или за себе си се помолете, поддържайте това духовно настроение, което сте получили в храма, а не бягайте насам-натам, не изпадайте в празнословие, не осъждайте и прочие.
Ето, излезли сме от храма, помолили сме се някак, но вървим по улицата и какво правим? - Гледаме: ето този е такъв, този идва отнякъде, разглеждаме кой какъв нос има, какво е лицето му, кой е красив, а пък и по прозорците надничаме. И така, докато човек стигне до дома си, той хиляда грехове е направил. Ето този помисъл, който разсейва човека, заставя ни да чуваме и виждаме това, което не трябва, трябва да отсечем от себе си, да го отрежем.
А завистта, а лъжата, а измамата, а тщеславието и прочие, и прочие! Колко грехове са се прикачили и впили в човека, станали са сякаш част от него, и само с голяма болка, с голям труд, призовавайки на помощ името Божие: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй, помогни ми”, само с молитва, с напрежение, с усилие може да ги отсече от себе си.
Ето защо Евангелието често казва: Царството Божие със сила, с усилие, с напрежение се придобива. Човек през цялото време трябва да внимава, да възглася: „Господи, помилуй”. Какво означава да казваш „Господи, помилуй”? Означава да бодърстваш, т. е. да внимаваш над себе си, да се бориш с всякакви греховни, не само дела, но и думи, и помисли, и усещания, да ги отсичаш от себе си, да ги отрязваш. Не можеш сам - голяма част от това не можем да направим, дотолкова сме потънали в грехове, така че призови Божието име: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помогни ми”. Така човек трябва през целия си живот от младостта до смъртта ежедневно, ежеминутно да внимава над себе си, да не дава воля ни на очите, ни на ушите, ни особено на езика, на никакви влечения, да не си позволява никакви мечтания, а всичко лошо да отхвърля от себе си, да отсича, да унищожава с помощта на призоваване на Божието име, на името на Господа Иисуса Христа.
Често човек, бидейки; целият изпълнен с всички грехове, от всякаква мерзост, бидейки отвратителен за Господа, счита себе си за праведник, защото той ходи на църква, понякога чете псалтира, акатисти. Но нима това е най-важното? И акатистите, и богослуженията, и молитвите, и постите – всичко е дадено, за да помогне на човека да изхвърли от себе си всяка мерзост, да му помогне да обреже себе си, да вземе върху себе си кръста на борбата с греха. И Господ помага в това, изпращайки помощ във вид на неволна скръб. Не може човек, например, да победи чревоугодието, или пиянството, или блудството – Господ изпраща болест. Обзет от горделивост е човекът, изпада в тщеславие, - Господ ще го унизи пред всички така, че той да изглежда в очите на хората като последния човек. Ако човекът-християнин е привързан към земното и всички свои сили, всички свои желания, всички мечти насочва към това как да придобие с правда или неправда, с кражба, с измама – с всички средства да придобие земно благополучие, то Господ ще вземе и ще отнеме, и всичко това, което той има. Така към нашите трудове в нашата собствена борба с греха Господ ни изпраща още и неволни скърби, като помощ в тази борба. От тази постоянна борба с греха и неволните скърби е съставен и кръстът за всеки християнин.
Ако християнинът действително разбира своето предназначение и значението на скърбите, той безропотно ще понесе своя кръст. А ако той не разбира това, ще започне да роптае, ще започне да съди Самия Господ: защо Господ ми изпраща скърби, болести и тем подобни, нима аз съм по-лош от другите - и ще остане вън от Царството Божие.
Така и в Евангелието - вие виждате, че Господ постоянно говори за това как трябва да бодърстваме, да внимаваме над себе си, да носим своя кръст на борба с греха и търпение на скърбите, да се отречем от себе си. Ако Сам Господ заради нас бил разпнат на кръста, станал Агнец Божи, вземащ греховете на света, ако Той е пострадал за нас, и ние, християните, трябва да понесем своя малък кръст и да пострадаме в борбата с греха за очистване на себе си, за да станем достойни да влезем не в какво да е място, подобно на земното, а да влезем в самото Царство Божие, в общение с Господа, да станем деца Божии. Но за това е нужно положим усилия, нужно е да възлюбим Господа, необходимо е да Му благодарим, да Го умоляваме да ни помогне да се очистим от своите грехове, да ни даде сили да носим своя кръст до края на живота си. И както Господ от кръста слязъл в гроба, а после възкръснал, така и на всички нас ни предстои от кръста да отидем в гроба, за да преминем при Господа във вечното възкресение. Така трябва в течение на своя земен живот да се отречем от себе си, да обрежем от себе си всеки грях, да носим без ропот, с благодарност, кръста, който Господ ни е възложил, да Го умоляваме да ни помогне да преминем живота си по християнски, по християнски да умрем и да наследим Царството Божие, приготвено от сътворението на света за всички истински последователи на Христос, където всички ще просветят като слънце, с неизречената радост на Божествената Светлина. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев