Духовната криза на нравствените ценности и кризата на обществения морал, в която се намира в днешно време съвременното българско общество, поставят много сериозни етични въпроси и педагогически предизвикателства, от които един от най-важните е свързан с религиозно-нравственото възпитание на подрастващите и духовното им формиране като съзнателни, свободни и отговорни личности.
През изминалите вече повече от 20 години от началото на прехода към демократично и плуралистично гражданско общество Българската православна църква системно поставя въпроса за религиозното обучение на подрастващите и за ролята на това обучение в системата на общественото образование като фактор за духовно възпитание и нравствено формиране на личността на младия човек.
Кризата на ценностите и общественият морал
Самият преход от една обществена система към друга, в който се намира нашето общество и в който ние продължаваме да живеем, е преход не само в сферата на политиката и икономиката, но също така и най-вече в сферата на ценностите и нравствената култура. Старата политическа система се основаваше върху една атеистична идеология и един несъвършен обществен морал, който беше по своята същност един „класов морал” и произтичаше от „класова идеология”, която допуска „омраза към класовия враг”. Тази идеология се маскираше като светски или модерен хуманизъм и се противопоставяше на християнството и на религиозните ценности, но в действителност беше безбожна и безчовечна идеология, която не уважава свободата на личността и самоопределението на отделния човек и затова доведе до тежки духовни деформации и дълбока нравствена криза, които стоят в основата на днешните тенденции на бездуховност, безчовечност и дехуманизация в обществото.
Защо тази ситуация в обществото е тревожна
Размерите на духовната криза и упадъка на обществените нрави са тревожни, защото в основите на стария обществен ред и старата система от морални норми беше заложен един ограничен класово-партиен подход, който воюваше срещу религията и изграждаше една система на идеологизиран класов морал, а не система на общочовешки морал. Докато християнската система от универсални ценности и християнският хуманизъм се изграждат върху любовта към ближните и християнското човеколюбие и милосърдие, идеологията на светския псевдохуманистичен морал се основава върху омразата към класовия враг и създаването на разделение, конфликти и омраза в обществото. Съответно на това и цялата образователна система на училищно и обществено възпитание на децата и подрастващите беше в миналото основана върху официалната държавна атеистична идеология с нейните „догми” и „канони”, които се провалиха. В резултат на това ние днес имаме една дълбока и действителна ситуация на криза на нравствените ценности, или духовен вакуум в сферата на морала и духовността, защото старата система от „ценности” и морални норми в обществото се провали и доведе до обществен крах и духовен хаос, а новата система от ценности все още се изгражда или не е напълно изградена. При това новият обществен морал би следвало да се основава върху такава система от общочовешки и универсални ценности, които да бъдат обществено утвърдени като норми на личния морал и нравствени принципи на поведение.
В условията на тази обществена, културна и духовна ситуация образованието и възпитанието на младите хора в съвременното българско общество са ключов фактор за обучението и духовното формиране на подрастващите и затова образователната система има важно място както към формирането на индивидуалния морал и личната нравственост, но запазва своето ключово отношение и към възпитанието в ценностите и нормите на обществения морал.
Религията като извор на духовност и нравственост
Религията и религиозно-нравствените ценности на християнството се основават върху вярата в Бога и произтичат от съкровената връзка на човека с Бога. Те изграждат духовно-нравственото отношение и преживяване на тази връзка в живота на човека и човешката общност и определят съкровения духовен смисъл на човешкото поведение и хоризонтите на човешкото съществуване.
Религиозната вяра в Бога и религиозните преживявания произтичат от дълбините на човешката душа и обхващат изцяло най-възвишените емоционални и духовни прояви на човека, които го определят като разумна и свободна личност. Тази констатация се отнася в една или друга степен за всеки човек, в чието поведение и нравствена култура се отразяват неговият светоглед и система от ценности, повлияни в определена степен от вярата в Бога или от религиозните представи и традиции на общността, към която принадлежи. Ето защо едно подходящо религиозно образование или духовно възпитание в общочовешките християнски ценности, свързани с националната духовна култура, е изключително важно и необходимо в процеса на духовното формиране и училищното образование на подрастващите деца и младежи.
Религиозност и духовно-нравствена просвета на младежите
От възрастовата психология е известно, че определящо за духовните търсения на младите хора в процеса на тяхното личностно формиране и израстване е стремежът към истината, доброто и красивото, към любовта и справедливостта. Младите хора и подрастващите са особено чувствителни към тези духовни категории и ценности, а техните интереси и стремежи са насочени към откриването на тези положителни ценности в живота. Съответно на това те стават критични и нетърпими към проявите на фалш, лъжа, лицемерие и несправедливост в живота и поведението на околните, което определя до голяма степен характера на ценностните им ориентации и спецификата на психологическите реакции на младите и подрастващите.
В резултат от това може да се достигне и до характерния бунт спрямо авторитетите на възрастните или по-рязко отхвърляне от страна на младите на възприетите норми на обществено благоприличие и ред, които се възприемат от тях като фалшиви и изпразнени от съдържание. В съзнанието на младия и критично настроен човек изгубилите духовния и нравствен смисъл правила и норми на поведение се възприемат като условности и ограничения.
Ако институционалните форми на съжителство и общуване, или моралните норми на обществения ред, не са изпълнени с виталната сила на духовните ценности, младите хора усещат тази духовна криза и празнота, като реагират критично чрез търсенето на алтернативни форми на духовност, алтернативна култура или масова култура и създаване на друг тип социални общности.
Духовно-нравствено възпитание и формиране на личността на подрастващите
Всички знаем, например, какво е значението на емоционалните преживявания или на любовта за личността на подрастващите в тийнейджърската възраст и колко е важно овладяването на това ново и дълбоко чувство, избликнало в душата на младия човек и водещо до силни душевни преживявания и копнежи.
Емоционалната сила и интензивността на чувствата имат огромно и решаващо значение за здравословното и устойчиво психическо развитие и израстване на младия човек и за формирането на неговата индивидуална идентичност.
Ролята и стимулиращото въздействие на любовта за нравствения живот на човека и за оформянето на нравствената култура на една зряла и пълноценна личност е от огромно и ключово значение[1]. От гледна точка на възрастовата психология и психологията на личността е известно, че в душевния живот на подрастващите в едно и също време, и в един и същи стадий от тяхното развитие, се засилват както способностите за абстрактно мислене, оформянето на концепцията за собствената идентичност, така също нараства значението и ролята на еротичната любов и сексуалността за индивидуалното преживяване и възприятие на събствената личност и свързаните с нея ориентации от естетическо, етическо и културно естество.
Чувствителността към въпросите на пола и любовта и духовно-нравствените и светогледни въпроси за смисъла на живота и свободния избор на ценности възникват едновременно в съзнанието на подрастващите и си взаимодействат интензивно в процеса на оформянето на ценностната система на личността. На тази тема се спират някои християнски духовници и богослови в по-ново време, като о. Василий Зенковски, Борис Вишеславцев и религиозните философи Владимир Соловьов, Николай Бердяев и други.
Ако използваме модела за изграждане на личността, разработен от известната епигенетическа теория и възрастова психология на Ерик Ериксън[2], който намира приложение и в религиозната педагогика и християнската етика, следва да разглеждаме сексуалното и религиозно-нравственото направление като две много важни измерения във формирането на съзнанието и процеса на израстването на личността. Тези две направления имат своя динамика и особености в психическия живот на човека и участват в различни комбинации и взаимодействия в етапите от психическото израстване, духовното съзряване и изграждането на структурата на нравственото съзнание на личността.
При оформяне на съзнанието и личностната идентичност на подрастващите сексуалността започва да играе важна роля при себепознанието, общуването, социализацията, приемането на авторитетите и мотивацията за поведение. Някои смущения в психическия живот на подрастващите, свързани с преживяването на сексуалността, могат да доведат до сериозни душевни травми и да рефлектират в цялата гама от сложни преживявания на собственото „Аз”, връзките с родителите и семейството, връстниците и приятелите, училището и обществената среда.
Процесът на духовно развитие и нравствено израстване, а също така и на психо-соматично и психологическо формиране на личността и съзнанието при подрастващите е необходимо да бъде подкрепян с подходящи религиозни и педагогически средства както в семейството, така и в рамките на училищното обучение и общността на Църквата, за да се избегне едностранното въздействие на неформалните групи и общности, към които у подрастващите, особено в тийнейджърската възраст, се проявява силен стремеж за приобщаване, участие и интегриране.
Тези младежки групи и общности понякога се възприемат като контрапункт на принадлежността към традиционните обществени институции и участието в тях може да се използва за смекчаване влиянието на родителите или разколебаването на техния авторитет. Духовните търсения на младите хора в този стадий от тяхното развитие и израстване са дълбоко свързани с формирането на личностната идентичност и стремежа да избират самостоятелно общността от приятели и себеподобни, към която да принадлежат и с която да се асоциират и идентифицират. В този процес е особено важно да не се достигне до разрив със семейната среда и родителите, защото стремежът към алтернативна общност или група, която в очите на младежите изразява по-пълно техните духовни тежнения или въплъщава ценностите, които ги вдъхновяват, може да започне да запълва липсата на духовни връзки в семейството и така да се достигне до емоционално обвързване и патологични форми на участие и приобщаване към алтернативни общности и групи от културен или квазирелигиозен тип.
Известно е, че у тийнейджърите се засилва желанието за свободен избор на принадлежност към приятелски кръгове и групи от връстници, което развива тяхната обществена компетентност, обогатява опита и културата им от социалното общуване, но може да придобие формата и на противопоставяне на типа връзки и отношения в семейството и училището. Неформалните общности и неформалните приятелски връзки и групи, в зависимост от степента на противопоставяне на формалния и институционалния тип връзки и отношения в семейството и училището, могат да придобият характера на алтернативна форма за социализация и особеностите на контракултурна общност, която споделя общи ценности и норми, културна идентичност и стил на поведение, но разбирани като противоположни и несъвместими с общоприетите ценности и норми в семейството, училището и обществото. По този път може да се попадне и в орбитата на някоя сектантска общност, която умело използва механизмите на емоционалното обвързване и откъсване на младите хора от връзките им със семейството и другите духовни и обществени институции.
Светската етика на безрелигиозния хуманизъм като алтернатива?
Може ли една светска и чисто хуманистична философска или етическа система да замести християнското възпитание и религиозното образование в процеса на духовно и нравствено формиране на подрастващите?
В днешно време се правят опити на позицията на Българската православна църква за необходимостта от възстановяване на религиозното обучение в училище да се противопостави алтернативна система на светски хуманистичен подход и чисто секуларен модел на образование и възпитание.
Днес има все по-засилващи се тенденции и опити религиозно-нравствените ценности на християнството да бъдат замествани от един секуларен и безрелигиозен светоглед, а в границите на една светска етика на безрелигиозния хуманизъм да се създадат нови етически модели, които претендират за универсалност. Християнската универсална система от ценности, която се основава върху Абсолютното битие на Бога като Висше благо и върху духовния богоподобен характер на човека като свободна личност, се замества от светски секуларен морал, който е чисто антропоцентричен или социално-утилитарен. Този морал има в днешно време два основни модела или системи на ценностите, които фаворизират или либерално-индивидуалистичния подход към отделния човек като самодостатъчна ценност, или утилитарно-прагматичния подход, който подчинява отделния човек на социалното цяло. И в двата модела опитът да се изгради система от ценности на един чисто светски безрелигиозен хуманизъм, води до крайностите на егоцентричния индивидуализъм или до стремеж към индивидуално и групово доминиране, поражда агресия и различни конфликти в обществото, а не стимулира солидарност и взаимопомощ, съпричастност и милосърдие в рамките на общи и споделени духовни ценности, които произтичат от свръхсубективен и трансцендентет и духовен източник, какъвто е Всеблагият Бог. По пътя на тази духовна криза и нравствена безпътица, в която израстват младите хора, се стига съвсем логично до загуба на критериите за универсални и общочовешки ценности, до огрубяване на нравите и личностна и социална деградация.