Тежко време преживяваме ние днес! Нашите дни наистина са лукави. Всичко някак се е разклатило. Народът е станал друг в своя начин на мислене и чувства, в начина на живот и в удоволствията. Не съществува държава, където да няма най-различни партии. Народи се нахвърлят против народи, съсловия - против съсловия. Печалните плодове от едно такова състояние видимо и бързо узряват.
Безнравствеността, безмерното забогатяване, от една страна, ужасната бедност, от друга, масата сиромаси наред с видимото, бляскавото състояние на други, общото недоверие на всички към всички и ненадеждността във взаимните държавни и частни отношения - това още не е най-голямото зло.
Постоянният страх за благосъстоянието е едно тежко бреме за всички държави. Почти всяка държава има своите важни въпроси, които трябва да бъдат разрешени и които са причина за трудни за угасяване пожари. А социалния, работническия и др. такива проблеми кой ще разреши?
При това навсякъде по света, не само в градовете, но и в селата се забелязва и разпространява, съзнателно или несъзнателно, едно съдбоносно охлаждане към вярата и добрата нравственост. И как ще свърши всичко това? Не са ли лукави дните, в които живеем?
Нима не може да се спре разпадането на старото устройство на света, нима няма спасение и Спасител?
Има! - Колкото по-тежки и по-лоши са съвременните обстоятелства в света, колкото по-тъжни и печални са събитията в нашето Отечество, толкова по-силно и по-настойчиво трябва да се напомнят на човечеството думите на апостола: "под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим”, освен „името на Иисуса Христа” (Деян. 4:12,10 ). В това изречение на свeтия апостол, още преди много векове намираме разрешението на най-великия въпрос на всяко време; с това име лесно и бързо се разрешават всички важни въпроси в наши дни. За съжаление обаче, малцина разбират това единствено вярно решение. "Равновесието на народите е нарушено". Истина е, но кое равновесие е нарушено? Географското положение, дължината и ширината на страните, броя на жителите, военната сила, безсилието на народите или политическата похватност и дипломация на държавите? Съвсем не. Всъщност нарушено е равновесието, което се състои в справедливостта на християнските основи. Там, където тази справедливост урежда, слага ред, там живее мирно от най-малкия народ до най-великата нация. Там може република да съществува спокойно до съседна монархия, империя - до княжество.
„Народният живот се е разклатил до основи, страшно е поставен социалният въпрос, работническият и др. такива”. Къде е помощта против това? Досега всички опити да се лекува злото, само са го влошавали и ще го влошават, докато всички съсловия не научат думите на любовта, които се съдържат в името на Иисуса. И тогава без никакви затруднения, бързо и истински, с тази небесна сила за общо благо, ще се запълни зиналата пропаст между капитала и работниците, между собствениците и безимотните.
„Всякакви авторитети са паднали”. Кой ще ги възстанови? Силата на властта или нови закони? Празна измама. Научете всички съсловия на страх Божий и на послушание към пресвятото име на Иисуса и тогава между всички ще се възстанови мир и ред, както в обществото, така и в семейството. Само дайте на народите и на представителите на властта за мащаб при управление на техните интереси основите на истината и правдата, които скрито лежат в пресладкото име на Иисуса и тогава без отегчителни военни сили ще бъде осигурен най-благодатният мир и най-здравото развитие на всички национални богатства. Насадете в сърцата и живота на народите и на отделните народни класи милосърдието, вярата и надеждата, както те са се откривали на човечеството в това могъществено име и тогава всички, дори и най-резките противоположности, ще се смекчат и хората, при всички усъвършенствания на земния живот, няма да забравят за небесния. Иначе каквото и да бъде предприето за спасение от пълния упадък на остаряващите порядки в света, нищо не в състояние да задържи или да попречи на разрушението, докато това пресвято име не помогне със Своята милост и благодат.
Целият свят чувства тайно несъстоятелността на своето сегашно положение.
Сега, повече от когато и да било, трябва да повторим: "под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим”, освен „името на Иисуса Христа”. Вън от Христа няма спасение! Само у Него е истината, светлината и спокойствието, а затова само у Него можем да намерим изход в нашите лукави дни, от сегашното разклатено, поради дългото тържество на насилието и неправдата, положение – към светлина, към правда и добър, благоустроен живот, и общо успокоение на умовете и сърцата!