За благословение на целокупния български народ на 24 декември, в навечерието на Рождество Христово в ПКСХП "Св. Александър Невски" бе тържествено посрещната чудотворната светогорска мозаечна икона "Пресвета Богородица - Геронтиса". Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, Наместник-председател на Светия Синод, отслужи молебен в прослава на Пресвета Богородица, в съслужение с архиереи и свещенство на БПЦ-БП. В богослужбата взеха участие и светогорските монаси, пратеници на манастира "Пантократор", които придружаваха иконата в нейния славен път към морската ни столица Варна: оглавяващият делегацията йеромонах Епифаний, брат на манастира, епистат и член на светогорския Свещен Кинотис, монах Висарион от същия манастир, йеромонах Мойсей и йеродякон Висарион от манастира „Ксенофонт” и монах Арсений от манастира на св. Дионисий.
Пристигащата в България светиня е единствената мозаична икона "Геронтиса" в света и е направена от монасите на светогорския манастир "Пантократор" по спомени за оригиналната икона, която е била в храм "Св. София" в Цариград, и която е била унищожена по време на иконоборството.
По решение на Светия Синод иконата ще остане за поклонение в патриаршеската катедрала в София до 12,00 ч. на 25 декември 2012 г., след което ще отпътува за морската столица - Варна. Там тя ще бъде дарена на Варненския катедрален храм "Св. Успение Богородично".
Свещената и чудотворна икона на Пресвета Богородица “Геронтиса” се съхранява в светогорския манастир „Пантократор” на който е икона пазителка. Църковното предание разказва, че иконата е дар на манастира от византийския император Алексий І Комнин (ХІ в.). Тя представлява копие на мозаечната Богородична икона „Скоропослушница”, която се намирала в Константинополския манастир „Пантократор”, построен от същия император. Тя е и единствената преносима икона, на която Пресвета Богородица е изобразена в цял ръст в молитвена поза (дейсис).
Първото чудо на иконата се случило още през времето на царуването на Алексий І Комнин, когато той започнал да изгражда манастира (на около 500 метра по-далеч от днешното му място) - върху хълма, където сега се намира параклисът на св. Атанасий (Велики). През нощта иконата на Пресвета Богородица заедно с инструментите за работа на строителите напуснали мястото без никой да ги забележи и на сутринта ги намерили на пустинно място, там, където днес се издига манастирът. Това се повторило многократно и накрая всички разбрали, че волята на Пресвета Богородица е манастирът да бъде изграден на мястото, което самата тя е избрала.
Названието „Геронтиса” („Игуменка”) било дадено на иконата по-късно, след извършването чрез нея на едно чудо на Пресветата Дева. Първоначалното място на иконата било зад светата трапеза в светия олтар. Случило се веднъж много добродетелният, но много възрастен и болен игумен да легне на смъртния си одър. Предузнавайки по Божие откровение точния час на своя изход от света, той имал силното желание да се причасти с пречистите и животворящи Тайни Господни. Затова и помолил йеромонаха ефимерий, който служил в този ден, да ускори извършването на светата Божествена литургия. Йеромонахът обаче не послушал веднага желанието на игумена и продължил бавно службата. Наложило се да се намеси самата Пресвета Богородица. Той чул внезапно нейния глас от иконата, който му заповядал да приключи бързо светата Божествена литургия, за да може игуменът да се причасти. Така и станало.
Щом се причастил, старецът се упокоил в Господа. Оттогава на тази Богородична икона дали наименованието „Геронтиса” по причина на тясната й връзка с този геронт (от гр. ез. – старец, игумен). След това иконата била пренесена и поставена извън светия олтар, при лявата колона на главния кораб в храма, където тя се намира и досега, за улеснение на поклонниците.
По-късно по желанието на самата Пресвета Богородица на иконата било поставено сребърно покритие - произведение на изкуството, дарено от една богата константинополска госпожа. Делвата, която се вижда изобразена върху това покритие, е в памет на чудото, извършено от Пресвета Богородица през ХVІІ в. през бедственото време, когато в манастира нямало никакво олио. Липсата на елей и въобще на най-нужното за преживяване на монасите била толкова голяма, че отците напускали манастира. Игуменът ги насърчавал да вярват и да се надяват на Геронтисата, както и самият той се молел и възлагал на нея своята надежда. И Пресветата Дева не излъгала очакванията му. Една сутрин отците забелязали, че от входа на склада, в който съхранявали празните делви, изтича олио. Влезли в склада и видели, че един от съдовете, който и досега се пази, прелива от елей, който се изливал по пода. Разбрали, че Пресвета Богородица се е намесила. И след като дълго време събирали олиото, напълнили с него всички празни съдове, що имало из манастира. Едва тогава и елеят прекратил да струи. От тогава в продължение на три века вече олиото никога не липсва в този манастир по чудната намеса и грижа на Пресветата.
Друго чудо станало при едно от нападенията на сарацинските пирати. Сред реликвите, заграбени от манастира „Пантократор”, била и иконата „Геронтиса”. Един от пиратите понечил да свали сребърното й покритие, а дървото да използва като подпалка за лулата си. Но когато се опитал да я счупи, от нея избухнал такъв огън и дим, че той не само се уплашил, но и загубил зрението си. Неговите приятели, ужасени от случилото се, я хвърлили в един кладенец, който и сега се намира между манастирските градини и пристанището, и отплавали. Отците от манастира, които междувременно бързо се били отдалечили, така и не разбрали нищо за случилото се.
С годините кладенецът се заличил и никой не знаел какво се е случило с иконата. Но след около 80 години настъпил смъртният час на варварина-пират и душата му много страдала и не напускала тялото. Тогава, в духовно просветление, той се покаял и признал за това свое деяние, търсейки упокой за душата си. Той заповядал на своите наследници да поправят грешката му, макар и след смъртта му. Те отишли в манастира и след като разказали случилото се на отците, посочили и кладенеца. Когато го отворили, всички с почуда видели, че иконата все още се намирала вътре. Тя стояла там права, като истински човек, потопена до колене във водата, без ни отляво, ни отдясно да се подпира до стените на кладенеца. Най-чудното обаче било, че пред иконата имало кандило, което горяло толкова години наред. Те взели иконата с почести и славословия и я поставили отново в главната църква. Оттогава поклонниците на манастира черпят вода и от аязмото на кладенеца за благословение.
Друга чудна намеса на Геронтисата е когато тя спасила манастира от пожар, вечерта на 1 декември 1948 г., посредством нейното копие, наречено „Спасителница от пожар”. След това чудо датата 2 декември била определена да се чества като ден, в който се празнуват едновременно и двете чудеса на иконата „Геронтиса”, т.е. намирането й в кладенеца и спасяването от пожар, както и всички други нейни чудеса.
Иконата била положена и на специално изработен мраморен проскинитарий, направен със средства и грижата на проигумена Теофил Лемнос. През 1997 г. тя за първи път била извадена от този проскинитарий в присъствието на представители на държавната археологическа служба. За радост на манастирските отци древността на иконата била доказана. Така било открито, че древната икона „Богородица Геронтиса” била с размери 1,92 м на 0,74 м и съдържала житиеписни сцени. Тя същевременно издавала приятен аромат и безкрайно утешение на своите чеда. На иконографското платно изображението било по древновизантийска техника. Когато обаче било правено покритието на иконата - също по изящна техника и изработено в Русия (Санкт-Петербург) в средата на ХІХ век - от сребро и на места със златни декорации, отците се били принудили да изографисат отново онези части от иконата, които се виждат извън него, т.е. лицето и двете ръце.
Иконата „Геронтиса” извършва множество чудеса с тези, които с вяра прибягват към нея. На бездетни жени тя дарява деца, на болни от рак и други болести дарява здраве, на ученици - просветление, а на различните нужди на хората дава бързо разрешение като Скоропослушница в нужда.