/слово за преподобни Максим Изповедник/
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри!
През първите три века от своето съществуване Църквата Христова била подложена на гонения и преследвания от външни врагове: държавната власт, езическите философи и цялото езическо общество. Колкото и тежки да били гоненията, по-опасни за църковното единство и за запазване чистотата на Христовото учение се оказали вътрешните врагове – ересите, отстъпленията от утвърдените истини на вярата. Понякога на страната на еретиците заставала държаната власт и защитниците на Православието били подлагани на преследвания и изтезания.
Днес честваме паметта на такъв един защитник на чистотата на вярата – преподобни Максим Изповедник. Той бил роден в Константинопол около 580 година. Този знаменит църковен труженик бил и най-могъщият философски ум на Изтока в своето време, дълбок познавач на философията на Платон, Аристотел и неоплатониците. Неговата изключителна слава в църковната история се дължи на неуморимата му и енергична борба против монотелитската ерес, която признавала в Иисус Христос само една воля – Божествената.
Монотелитството получило широко разпространение при византийския император Ираклий/611 -641/ и константинополския патриарх Сергий/610-638/. Пръв защитник на православното учение бил Иерусалимският патриарх Софроний, а след него преподобни Максим Изповедник. Той бил съден в Константинопол като държавен престъпник, който смущавал църковния и граждански мир. След увещанията, мъченията и оскърбленията, на които бил подложен, изповедникът кротко промълвил:”Благодаря на моя Бог, че съм изтезаван за престъпления, които не съм извършил! Нека чрез това се умият волните ми прегрешения!”
Светските защитници на ереста – императорът и дворцовите сановници се озлобявали, че преподобни Максим отричал правото на императора да се разпорежда с догматите на вярата. Дълго и настойчиво те спорили с него, и когато той все пак се оказал непреклонен, била издадена присъда за изгнание в крепостта Визия в Тракия. И в заточението му те продължавали да го убеждават и угнетяват, като го местили от един затвор в друг.През 662 г. преподобни Максим отново бил подложен на кървави изтезания в Константинопол, като накрая отрязали езика му и отсекли дясната му ръка, за да не може да проповядва и да пише. Подхвърлили на същото наказание и ученика му Анастасий, а след това развеждали и двамата по улиците и площадите за общо поругание, като показвали на тълпата отрязаните езици и ръце на мъчениците. Въпреки понесените страдания и рани те били изпратени на далечно заточение в Скития, както тогава се наричала Добруджа. Анастасий починал още по пътя, а свети Максим бил затворен в крепостта Схимарис, където се представил пред Господа на 13 август 662 г.
Братя и сестри, преподобни Максим Изповедник бил обявен за държавен престъпник и изтезаван за престъпления, които не е извършил, но въпреки това благодарил на Бога, приемайки, че чрез понасяне на страданията може да бъдат умити волните му прегрешения. За разлика от него ние често възроптаваме срещу изпитанията, които Бог ни изпраща – болестите, страданията, несгодите. Питаме се: “Защо точно на мен? С какво съм заслужил подобна участ?” А не търсим вината в себе си и не поемаме отговорност за ставащото. Не си даваме сметка, че може би чрез изпитанията, които Бог ни изпраща, Той иска да ни доведе до съзнание за нашата греховност, до смирение и покаяние, за да очистим душите си и да имаме възможност да влезем по-пълно общение с нашия Спасител. Страдаме ли, нека се молим така:”Господи, дай ми сили да премина това изпитание и да изляза от него по-мъдър, по-силен, по-добър. И дай, Боже, чрез страданията ми да се умият волните ми и неволни прегрешения!”. Амин.