В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешният неделен ден, братя и сестри, се нарича неделя след Просвещение или неделя след Богоявление. Днес ние чухме евангелското повествование, което ни напомни за това как Господ след ареста и заточението в тъмница на Йоан Кръстител, дошъл в Галилейската земя, за да започне Своята обществена проповед. Навярно, вие сте обръщали внимание на това с какво започва проповедта на Христос Спасителя. Обръщайки се към всички хора, Господ казва: „покайте се, защото се приближи Царството Небесно” (Мат. 4:17). Тези думи са отправени не само към тези, които са живели по времето на земния живот на нашия Господ, те са насочени и към нас с вас. Именно към нас Той се обръща с този призив и очаква от всеки от нас покаяние.
Някой, особено този, който е бил на изповед, може с облекчение, както му се струва, да каже: „Ето днес аз изпълних това, за което говорил Господ. Аз се покаях за своите съгрешения”. Разбира се, може би, ние сме се разкаяли за тези или други постъпки, думи, мисли. Но ние трябва винаги да помним в какво се заключава истинският смисъл и значението на покаянието. Затова искам да насоча вашето внимание към това как се превежда гръцката дума „метаноя”. Тази дума обикновено превеждат като „покаяние”, което не отразява истинския смисъл на това, което е вложено в тази гръцка дума. Ако се преведе дословно, тя ще звучи като „промяна на ума”. Възниква въпросът: „Днес аз дойдох на изповед, преклоних главата си пред Кръста и Евангелието, казах на Господа в какво съм виновен пред Него. Свещеникът прочете молитвата и аз си тръгнах. И какво се измени в мен? Стана ли изменение на моя ум, на моето вътрешно състояние? Принасям на Бога покаяние, а в живота нищо не се променя – както е имало пристрастие към греха, така и си остава, както съм осъждал, така и осъждам, както съм злословил, така и злословя, както съм обиждал, така и обиждам, както съм клеветял, така и клеветя, както съм крал, така и крада и т. н.”
Господ ни говори, че чрез Неговото пришествие се спуснало на земята Царството Небесно. Той ни призова да влезем в това Царство, да станем негови граждани, да го онаследим, живеейки още тук на земята. А какво правим ние? А ние сякаш казваме на Бога: „Не ни е нужно Твоето Царство. Ние искаме да поживеем така, както ни харесва, за свое удоволствие. Е, ще бъдем в Твоето Царство после, в бъдещия живот. А тук, на земята, дай ни да поживеем така, както ни се иска”. Нима не разсъждаваме ние по подобен начин, живеейки този живот, който ние, християните, на практика живеем? Аз не говоря за външните (т. е. не познаващите Христос) хора, а говоря за нас, християните. В края на краищата, понякога, гледайки нас, християните, външните хора се учудват: „Какви християни сте вие, ако живеете така, сякаш никога не сте чули за проповедта на Христос?” Езичниците понякога не живеят така, както ние с вас. Ето и получава се, че ние наричаме себе си християни и чуваме Божиите призиви, а всичко това преминава покрай нас, не засяга нашето сърце, не се вселява в нашата душа. Обърнете внимание, че година след година, именно в този неделен ден Светата Църква се обръща с призива: „Покайте се, защото отдавна вече към вас хората се приближи Царството Небесно”.
Какъв извод може да се направи от всичко това? Да възненавидим греха. Да се научим истински да обичаме Бога. И не на думи, а с всяка своя постъпка да свидетелстваме за любовта към Бога. С всяка наша дума нека свидетелстваме, че сме християни. Всяка мисъл, посещаваща нашето съзнание, трябва да стане свидетелство за нашата вяра в Христос. Ето към какво ни задължава отговорното и високо звание на християнина.
Когато възпоменаваме мъчениците, отдали своя живот за вярата Христова, на мнозина от нас ни се струва, че и ние бихме могли също, без страх от никакви мъчения, да свидетелстваме за Христос. А понякога не можем да се противопоставим даже на малкия грях. Нека си припомним, че някога сме приели тайнството свето Кръщение. В това тайнство има много важни моменти, но на мен ми се иска да напомня за едно от тях. Още преди човек да стане християнин, свещеникът пита кръщавания (или възприемника, ако кръщават младенец) отрича ли се от сатаната и човек три пъти казва „отричам се”. Неслучайно Светата Църква е запазила досега тази формула на отричането. Невъзможно е да се приближиш към Христос, да станеш Негово чадо, Негов служител, без да се отречеш от сатаната. А какво става днес? Нека се запитаме: „А днес аз отричам ли се от сатаната или във всичко му служа?” Важно е изясним, че ако ние грешим постоянно, с това служим на сатаната.”С кого съм аз в този живот? На кого служа аз? От кого се отричам? Към кого съм се приближил?” Ето какви въпроси трябва да си зададем.
Бог очаква, че ние, най-накрая, ще станем достойни Негови чада. Такива, като мнозината свети мъченици, чиято памет честваме и многото подвижници на вярата и благочестието. Към такава святост Господ призовава всеки от нас. Там, където е грехът, там няма благодат, няма Светлина. И ако в мен е грехът, тогава Бог не е в мен. Ако аз искам да бъда с Бога, трябва да се разделя с греха. Ето защо Светата Църква в този ден отново и отново казва: „Покайте се. Изменете се. Живейте в Светлината. Живейте в Христа Иисуса”.
По молитвите на всички светии Господ да удостои всички нас да принесем най-искрено и чистосърдечно покаяние и да живеем в Светлината. Господ и Божията Майка да пазят всички вас.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев